Крайно време е конструкцията да се счупи

„Ако поискам оставката на Валери Симеонов, ще се счупи цялата конструкция и правителството ще падне“. Тъй рече Борисов. Сякаш става дума за свещен фундамент, без който държавата ще погине. И така насърчи политическата юродивост в името на един изначално порочен конструкт, съграден от алчност, лобизъм и скрит корупционен интерес. Иска се свръхдоза нахалство, за да представиш компромиса като самодостатъчно основание. А всъщност какво по-хубаво от това да се счупи тази зловредна конструкция, върху която паразитират група дребни политически шмекери в своя изгода? Конструкция, която големите крадци на прехода измислиха, за да им пази и умножава парите и чийто крепежни елементи се оказаха хора с престъпни наклонности.

С какво ни плаши Борисов? Че цялото това уродливо сборище от лобисти може да рухне? А дано! Че държавата ще се разклати, ако не я управляват нахални типове с мутренски манталитет? Нима? Че хора с обвинения за хулиганство и физическа саморазправа ще си тръгнат от властта? Какво по-хубаво? Или че европейските партньори ще ни погледнат с лошо око, задето сме се освободили от игото на корупционерите? Ще посмеят ли? А може би самозабравянето е стигнало дотам, че Борисов се отъждествява с държавата? Кралят-слънце, едва ли не. И след него – потоп. Защо да е страшно рухването на една износена властова конструкция? Така и не се разбра…

Протестът днес не е просто за децата с увреждания, протестът е срещу политическия цинизъм и дебелоочие. И тук няма никаква конструкция за спасяване. Напротив. Колкото по-бързо бъде демонтиран този обиден за държавата петоъгълен шесто…курник, наречен ГЕРБ и Обединени патриоти, толкова по-добре. Твърде дълго време проживяха заедно националисти – майцепродавци с разгащени интернационалисти, патологични русофоби с руски агенти за влияние, декларативни антикомунисти с агенти на Държавна сигурност, хора без ясни политически възгледи, подвластни на конюнктурното търсене – безвкусен „тюрлюгювеч“, както би казал Валери Симеонов.

Само че конструкцията е по-сложна от Борисов, Сидеров, Каракачанов и злополучния Симеонов, взети заедно. Тя надхвърля разните мимолетни политически конфигурации, в които, без особена разлика, се изредиха всички партии на прехода. Трудно е да бъде разрушена, защото основите й са извън оперативната политическа власт, в здрачната зона на задкулисието, където се разпределят порции, правят се неприлични договорки, дават се подкупи срещу „политически ангажименти“.

Дали един лобист ще бъде назначен за министър през платформата ГЕРБ, ОП, Реформаторски блок, НДСВ, БСП или ДПС, е все едно. Големият въпрос е да се скъса порочната верига пари-власт-пари прим. Дали големите геополитически играчи ще вербуват Цецо от ГЕРБ или Гошо от БСП, също е без значение. Важното е да се сложи край на този слугинаж и да се следват националните интереси. И всеки, който претендира за спасител на нацията, трябва да представи нотариално заверена клетвена декларация и убедителни аргументи, че няма да се впише в старите схеми.

Възможно ли е това? Все по-малко. Времето работи в полза на конструкцията. Парите се множат, силата им също нараства. Малцина могат да им устоят. Всеки намира свое убедително оправдание за подкупността си. „Ако не съм аз – друг ще вземе. Семейството, децата…“. Знаете как е. Нравственият упадък е в основата на всяко зло. И все пак не е невъзможно. Като начало обаче всеки български гражданин трябва да си отговори безмилостно честно на следния труден въпрос: ако аз съм на власт, ще се облагодетелствам ли? Ако преобладава отговорът „не“, значи все още има надежда…

Автор: Анастас Добрев

http://glasove.com