Край, България е напълно овладяна

Съвсем очаквано Инспекторатът към Висшия съдебен съвет не откри нищо нередно в срещата между главния прокурор Сотир Цацаров, издателя Сашо Дончев и бившия член на ръководството на БСП Георги Гергов (който се прости с партийния си пост именно заради тази среща).

Да си припомним

Скандалът избухна в края на април след признанието на бизнесмена и издател на вестник „Сега“ Сашо Дончев, че Георги Гергов е организирал среща с Цацаров в ЦУМ. Дончев твърди, че на нея Цацаров се е опитал да му окаже натиск чрез сплашване заради позициите на вестника и карикатурите на Христо Комарницки. Цацаров от своя страна отрича и твърди, че Сашо Дончев се е опитал да окаже влияние върху течаща проверка в енергийния регулатор (КЕВР).

Заради огласяването на срещата Георги Гергов бе подложен на натиск да напусне ръководството на БСП. Първоначално той отказваше да поеме каквато и да е политическа отговорност, защото, според него, не се е случило нищо нередно. Червеният бизнесмен от Пловдив защити своя съгражданин Цацаров и отрече с половин уста твърденията на Дончев, но накрая все пак си подаде оставката, сипейки недвусмислени заплахи към ръководството на БСП.

Съвсем предвидимо ВСС отказа да се занимава с проверка на обстоятелствата около въпросната среща. Калин Калпакчиев, който беше сред вносителите на предложението, обясни, че такава проверка трябва да отговори на въпроса има ли съмнения за нерегламентирани контакти на главния прокурор с бизнесмени и представители на политически партии. Оказа се обаче, че колегите му не си задават такива въпроси.

Преди поне се преструваха…

Така ВСС влезе в разрез със собствената си практика да проверява подобни случаи. Да си припомним, че Висшият съдебен съвет извърши (макар и само формална) проверка на „Яневагейт“, а преди почти десет години разгледа и скандала със съдебно-политическия лобист Красьо Черния. Върху “ЦУМ-гейт“ обаче бе спуснато пълно затъмнение.

Така се стигна до проверката на Инспектората към Съдебния съвет, който тази седмица обяви, че участниците в срещата в ЦУМ не са предоставили информация за други присъствали лица, които да потвърдят изнесените твърдения. И тъй като липсват достатъчно данни за извършено нарушение по смисъла на закона, проверката е прекратена. На практика от Инспектората заявяват, че среща е имало, но не е изяснено какво се е говорило на нея. По този начин институциите просто сложиха точка на скандала, без от него да произтекат каквито и да е последствия за главния прокурор.

С тихия край на ЦУМ-гейт на практика се официализира ново начало на безнадеждността. Никога досега времето от началото до края на даден скандал, приключил с нулев резултат, не е било толкова сгъстено. Нещо повече дори: това е първият път, в който институциите дори не се опитват да маскират отказа си да се занимаят с даден случай.

Началото

Годината е 2013. Действието се развива отново в края на месец април. В публичното пространство изтича запис на разговор между подалия тогава оставка премиер Бойко Борисов, градския прокурор на София Николай Кокинов и екс-земеделския министър от ГЕРБ Мирослав Найденов. От раздумката става ясно, че лидерът на ГЕРБ е в състояние да упражнява тежък политически натиск върху съдебната власт. Това е същият разговор, в който Кокинов казва на Борисов следното за главния прокурор: „Не ми се подсмихвай, ти си го избра“. Същият разговор, заради който бившият градски обвинител в крайна сметка напусна системата.

Две години и половина по-късно сайтът „Биволъ“ разпространява разговор между бившата шефка на Софийски градски съд Владимира Янева и уволнената съдийка от същия съд Румяна Ченалова. От записа се разбира как Сотир Цацаров е подготвял лобито си във ВСС за отстраняването на Янева. И че председателят на ВАС Георги Колев се е опитвал да помогне на Янева.

В друг запис Янева обяснява как премиерът наредил на главния прокурор да я „опраска“, но той обещал да „завоалира“ случая. После узнаваме как Янева е пускала СМС-и на Борисов, докато той бил на посещение в Брюксел, за да му обяснява, че не била нарушила закона и затова нямало нужда да бъде отстранявана от съдебната система. В резултат Янева получила обаждане от „човека на Борисов“ във ВСС – Димитър Узунов, който я успокоил, че „човекът от Брюксел“ ѝ казвал да не се притеснява, защото всичко било само за пред медиите.

Първоначално прокуратурата не възнамеряваше да проверява съдържанието на записите, а само кой ги е направил. След разгарянето на скандала обаче обвинението съобщи, че все пак ще прави проверка по същество. Разбира се, и „Яневагейт“, и скандалът “Ти си го избра” заглъхнаха без последствия за основните действащи лица. Бойко Борисов е премиер за трети път, а авторитетът на главния прокурор Сотир Цацаров не изглежда разклатен (как е постигнато това – можем само да гадаем).

Резултатът

И докато “Яневагейт” бе логичното продължение и потвърждение на разкритията от записите в Банкя за скрити зависимости между политическа и съдебна власт, то ЦУМ-гейт е техният нагледен, очакван и търсен резултат. „Ти си го избра“ бе началото на сагата, „Яневагейт“ разкри как действат зависимостите между участниците в нея, а ЦУМ-гейт недвусмислено освети, че те, участниците, правят всичко възможно, за да запазят могъществото си. И за постигането на тази цел използват дори (при това доста убедително) репресивния апарат на държавата.

Ето защо финалният отказ на ВСС да се занимава с последния случай беше логичен и съвсем очакван. И докато при предишни скандали имаше поне имитация на дейност, сега просто вече няма нужда от преструвки. Защото винаги ще се намери някой кабинет като този в ЦУМ, който да приюти една среща, на която в “делови” порядък някому да бъдат дръпнати юздите, и то именно от най-силната фигура в страната – главния обвинител. Подобен сюжет е възможен, защото се знае, че покрай протакането, уклончивите отговори и бавните проверки българското общество има склонност да забравя предмета на всеки скандал. Докато фактите се размият окончателно и изгубят значението си.

Сега е по-различно: ЦУМ-гейт е първият скандал (или иначе казано – финалната серия на “Ти си го избра”), който казва, че фактите вече нямат никакво значение. Затова и няма необходимост от онова институционализирано забатачване, което наблюдавахме досега.

ЦУМ-гейт създава прецедент по отношение на незаинтересоваността на институциите да потулват омертата. Тъй като се видя, че няма никакво значение дали нещо ще бъде потулено или не. Но ЦУМ-гейт е и друго: този скандал е логичният завършек на овладяването на държавата. И предупреждение, което звучи така: Ние (а е ясно кои са тези „ние“) можем да правим каквото и с когото си пожелаем, така че теренът да е само наш. При това без каквито и да било последствия.

ЦУМ-гейт не беше изолиран скандал. Той е продължение на скандала от Банкя. И постави не само край на овладяването, но и ново начало – на онова състояние, в което ще живеем след овладяването. И в което главните действащи лица в този многосериен престъпен сюжет вече няма нужда да се преструват.

  • Автор Полина Паунова

http://dw.com