Кризата в Германия е и наша

България поема председателството на един ЕС, в който Лондон напуска, а Берлин е зает с вътрешни проблеми

Месец и половина преди България да поеме за първи път председателството на ЕС, Германия изпадна в политическа криза. Преговорите за съставяне на коалиционен кабинет пропаднаха и всичко сочи, че във федералната република предстоят дълги месеци и дори вероятно


цяла година на
политическа

нестабилност

Засега има три варианта пред страната – коалиция със социалдемократите, правителство на малцинството или нови избори. И вторите ще отнемат още месеци преговори и подготовка. Засега социалдемократите отказват да участват в управлението, но дори и да променят мнението си, нищо не вещае, че преговори с тях ще бъдат по-лесни и по-успешни от провалените с либералите и зелените.

Правителство на малцинството ще постави Меркел в зависимост от парламента и спорадични съюзници в него, тъй като за всяко свое решение тя ще трябва да получава гласове от другите партии.

Досега Германия

не е имала такъв

кабинет

В скандинавските държави и в Канада правителство на малцинството е успешен модел, предимството му е, че дава повече сила на парламентите. Дали обаче в Бундестага има достатъчно воля за поемане на тежестта на управленски решения? Явно е, че в него има поне четири партии, които печелят от това да са в опозиция, и едва ли Меркел може да разчита на тях – популистите от “Алтернатива за Германия” и бившите социалисти в “Ди Линке” вече настояват за оставката ѝ. Либералите показаха ясно, че не желаят да управляват въпреки участието си в сондажите за коалиционен кабинет “Ямайка”. Социалдемократите нееднократно повториха, че след драматичната загуба на изборите също имат нужда да преминат в опозиция, която ще използват да се разграничат от политиката на доскорошния им коалиционен партньор – консерваторите. А между Зелената партия и ХДС/ХСС различията са твърде големи, за да може Меркел да разчита твърдо на тях. Дори и на партията сестра – баварския Християнсоциален съюз, не могат да се възлагат големи надежди заради вътрешнопартийните боричкания и опитите на различни крила да вземат властта в нея. Така

Ангела Меркел

се оказа

напълно сама насред политическия хаос. За много наблюдатели това е и началото на края ѝ. Какво означава тази на пръв поглед изцяло вътрешнополитическа и междупартийна драма в Германия за останалите в света, в Европа и за България?

През последното десетилетие Германия се еманципира и благодарение и на силната си икономика се превърна в безспорен европейски лидер. Без нейното “да” не се случва нищо в ЕС. Тази позиция се бетонира след поредицата кризи, които разтърсваха общността. Банковата и кризата с еврото бяха изнесени изцяло от Германия, а след Брекзит и избирането на Тръмп за президент на САЩ Меркел бе обявена за

лидер на

свободния свят

Сега обаче Германия няма да може да изпълнява лидерската си роля. Едва ли има по-неподходящ момент за това от края на 2017 г. Европа трябваше вече да се сбогува с една от основните си сили – Великобритания. Франция все още е изправена пред предизвикателството да проведе сериозни реформи. Испания се бори с последиците от референдума за независимост в Каталуня. Източна Европа се обособява в евроскептичен и анти-Меркел блок. Турският президент се конфронтира не само с ЕС, но и с НАТО. Тръмп продължава силно изолационната си политика.

Путин е обвиняван за намеса в делата на не една европейска държава. Кризата в Близкия изток се задълбочава и някои наблюдатели вече говорят за опасност от война срещу Израел…

В тази повече от гореща международна обстановка

без силната

роля

на Германия и

Великобритания ЕС ще се изправи пред предизвикателството да оцелее.

Ролята на България през първите шест месеца – точно когато преговорите за Брекзит ще навлязат в решаващата фаза, а Германия ще е заета с вътрешните си проблеми, се оказва сложна. България се опитва да води политика на компромиса, като избягва конфронтация със съседката си Турция, както и с Русия, като едновременно с това запазва проевропейския си курс. Липсата на Германия обаче може да затрудни тези български опити. Неспособността на германските партии да се разберат за кабинет е поредният провал в политиката на компромиси, която бе запазена мярка за Европа.

Сега на гребена на вълната вероятно ще бъдат изтласкани крайните в изказванията си политици като унгарския премиер Виктор Орбан, австрийския канцлер Себастиян Курц и техните съмишленици във всички страни членки. На пръв поглед това вещае доста неприятности за ЕС. Край на задълбочената интеграция и връщане към националните държави.

Тази ситуация обаче крие в себе си и положителен потенциал. Без големите сили в общността малките държави като Унгария, Чехия и Австрия ще трябва да излязат от ролята на вечна опозиция и да предложат работещи политики, а не само критика.

А работеща политика в общност от 28 страни е само тази, която

почива на

компромиси Преведено с факти, това означава, че ако искаш бежанците да бъдат държани извън границите на ЕС или в граничните държави като България, Италия, Испания, то трябва да убедиш всички да гласуват подобна идея. Същото важи и за връщането на границите, за общата армия, за съдбата на еврото…

Тоест опозицията на Меркел рано или късно ще се окаже в нейната роля на търсещ най-малкото общо кратно между всички, за да се върви напред.

Така че нищо чудно през следващата една година Будапеща и останалите евроскептици да смекчат курса си, ако искат ЕС да оцелее.

Друг положителен ефект може да е и

разхлабването

на политиката

на икономии,

която спъва провеждането на реформи във Франция в момента. А без да е икономически стабилна, Франция трудно ще замести Германия в лидерската й позиция. От Париж, равен по сили на Берлин обаче, ще спечелят всички. Така че тази германска и европейска криза все пак още съдържа в себе си и шанса да принуди европейците да излязат от нея по-силни.

Капка Тодорова

24chasa.bg