Къде сте? Няма Ви… Няма народ, значи няма държава

Бащините Ви къщи са пусти и празни… Копривщица вече наброява има-няма 1000 души. Към тях може да прибавим и няколко бездомни кученца. Крача по сокаците и ума ми не побира какво виждат очите ми. Къщи за милиони, природа за чудо и приказ, архитектура на стотици години и някой друг френски турист фотографира историята и настоящето на България.

Питам един възрастен човек, къде са хората и защо има катинари по вратите на къщите, а той с дълбочината на сините си очи, казва – домовете са заключени, защото българският народ аргатува на чужди чорбаджии. Някога, поглежда ме с болка, имаше 17 касиерки тук. Имаше и работа за всички. Днес няма къде да работят младите. Туризмът е застинал като вкаменелост. Нищо не се прави, за да има развитие. Вода нямаме. Чакаме пари за нов водопровод, а още нищо не се прави. Пием отрови. А кметът какви ги върши? – подпитвам озадачено. Кметът и той е от шарените яйца. Не го знам. Нали виждате колко е пусто. Това е Копривщица, ей!

Взехме си довиждане и тръгнах. Вървях до реката и си повтарях наум – Хубава си моя горо! И май оттук нататък само ехото на Боримечката ще събужда Правдата и Свободата за българина, за да живее почтено и достойно живота си, за когото кръв са пролели дедите ни!

Къде сте? Няма Ви…
Няма народ, значи няма държава.

Цвета Кирилова

Снимка на Цвета Кирилова.

Снимка на Цвета Кирилова.

Снимка на Цвета Кирилова.