Кърналово – борса за политически обещания

В голям хит се превърна кърналовската борса за кандидат-мераклиите за бъдещия парламент. Няма леви, десни, центристи да не са минали през тържището и да не са агитирали продавачи и купувачи.

Всички питат местните производители за проблемите им. Слушат и обещават, дойдат ли на власт, веднага да променят правилата и да гласуват закони за защита на родното производство. Кълнат се в родолюбие, зоват за гласуване за правилните партии.

Но нито един не си е тръгнал, без да се снима с атракцията на борсата – баба Зоя Войнова, и без да чуе нейните политически послания в рими.

Зоя Войнова е 71-годишна. Навремето била медицинска сестра, но след промените с децата станали зеленчукопроизводители и сега продават на борсата. Жената е известна с това, че със заделени пари от продадената продукция изгради параклис на името на свети Илия“в родното си село Богородица. Осигурила 20 хиляди лева за начинанието, а децата й помогнали с труд.

Сега събира средства за възстановяването на още рухнали други наши светини.

Питаме я как оценява предизборната кампания, а тя се смее и вади един скъсан лист. „Ето тук, между краставиците и доматите, си пиша римите, защото само така мога да мисля.“ И със стихове ни разказва ситуацията:

До изборите всяка
партия обещава
по две хиляди пенсии да ни дава,
а след изборния ден
бюджетът вече е обременен,
затова който обещава,
пенсионерът да прощава,
с надежда следващите
избори да чака
и дотогава душа да му е яка.
Добре се работи и в НОИ,
чакат ни да изпадаме без бой,
а младите истината разбраха
и затуй се по света разпиляха.

„Взех пенсия 160 лева за работата си като медицински работник. За какво по-напред да стигнат. Затова и се върнах към земята и работя. От 2000 г. съм на борсата и продавам“, разказва ни отрудената народна поетеса.
„Откакто имам право да гласувам, винаги го правя. Но и винаги се разочаровам. Изредила съм всички партии, но нито една не изпълни това, дето ни обещава. И въпреки че съм разочарована, пак ще гласувам, трябва. Така разбирам аз нещата – казва баба Зоя. – Тука през мен минаха всички кандидати за парламента. Прегръщат ме, а аз им чета моите стихове. И на вас ще ги кажа, па дано нещо се промени!“

Политическата
надпревара от лъжи
на народа вече много му тежи,
престъпността
и лошото преобладава,
и все по-сложно става.

Ето това им казвам, а те се смеят. Ама то положението хич не ни е за смях.

Живеем в кризисно време,
ама на богатия изобщо не му дреме.
Защото има сигурна прехрана и въоръжена охрана,
а за бедняка майката си трака,
Ни прехрана, ни охрана!

Пак каканиже в рими баба Зоя. А после ни разказва, че две седмици се редили политиците при тях, а накрая ги нападнали данъчни служители. Цели 60 души се стоварили от 11 коли. И като започнали едни проверки и поетичното настроение преминало в мрачна проза. Оглеждаме се наоколо и питаме защо работят само четири-пет маси.

„Ами данъчните подплашиха хората, та затвориха, но аз съм тук на пост“, разказва поетесата и веднага вади друго листче и чете:

Изискванията са големи,
а от НАП атакуват ни смени.
Ситуацията и без туй е тежка,
затова ще бъде голяма грешка.
С българското производство
много да се внимава,
защото управлението
ще съжалява.
Никой няма да сее и копа,
ще търси спасението в Европа!
А нуждата от българско производство е голяма,
но мераклии вече за копане няма.
Чакат за работа много ниви,
но сега са пълни с треви и бодили.
Не всеки иска да копа и оре,
и нещо българско да произведе.

А после ни изяснява, че хората се нервират на тези проверки, защото работят по нивите като луди и разчитат да изкарват хляба си, а големите пари на техен гръб трупат прекупвачите, които слагат огромни надценки.

„Тях да ги хванат данъчните“, препоръчва баба Зоя.

А на всички кандидати, които минали през борсата, им прочела стих със заръка:

На България съдбата се решава,
хубаво е,че правомощия
ни се дават,
да решим с отличие
своята задача
и да гласуваме мъдро за водача.
Предизборната битка е голяма,
в надпреварата прошка няма,
всичко нередно да се атакува,
на първо място
достойният да изплува.
Крайно време е е депутатите
да се съкратят,
а останалите в името народно да се обединят,
малко може и заплатите
да им се намалят.
Да поемат отговорността
и да оправят
действителността,
че престъпността
навсякъде голяма,
и за в бъдеще молим
изобщо да я няма.
Не искаме и зарад куп проблеми
с децата да сме разделени.
Не искаме да чуваме
вече информация,
че сме най-бедната нация.
Всички проблеми
бързо да се решават
и европейски заплати и пенсии да се получават.
Избраните да мислят за народа,
а не за личната изгода.
С химна български напред,
да се сложи най-после
в тая държава ред.
Съединението прави силата,
но в хаос е все още
страната ни, милата.
Наште бягат усилено навън,
а бежанците идват усилено отвън.
В турбуленция ни е държавата,
защото ни липсва
единство в управата.

Останахме всички за приземяване
и всеки мисли за своето спасяване.

„Ето това им казвам аз на политиците“, казва засмяната баба Зоя. А после пак посреща клиенти. Готова е веднага на отстъпка.

trud.bg