Ламбо: Който иска да е на трапезата на ГЕРБ, не е за БСП

„Трудно ми е да повярвам, че столетна партия не може да понесе нито успеха си, нито доверието, което хората ни гласуват, нито бремето да сме ярка, конструктивна, но непреодолима опозиция. Някои дори достигат до крайности, да пропагандират колаборация с властимащите, само и само да не сме далече от трапезата им..“, заяви в открито писмо до членове и симпатизанти на БСП Стефан Данаилов.

„Не мога да си обясня каква е тази мания, всеки от „нас” да си мисли, че нашата столетница не може без всеки от „нас”, че ако не сме „ние” – другите са само грешници, че можем да служим на хората и Партията, само ако сме в нейното ръководство… и никъде другаде… Какво ще кажат на това хората, които без дори да са членове на БСП ни вярват и десетилетия откликват на нашите предложения. Какво биха казали десетките големи национални личности, които дадоха съгласието си и участваха активно в създаването на Националния инициативен комитет и десетките регионални инициативни комитети, в подкрепа на нашето предложение за кандидат за президент на страната, тогава, когато всички предричаха нашия крах…Същото направиха и на парламентарните избори, за да може да удвоим нашата мощ и да се заявяваме сега като силна и твърда опозиция…  Повярваха ни, предпочетоха ни, оцениха ни…
Иска ми се да попитам тия, които винят Корнелия, че няма политическа инициатива, че няма визия за развитието на Партията в перспектива, че няма опозиционно поведение.
Вие, другари, имате ли идея, какво всъщност значи това? Мислите ли, че само вот на недоверие, поискан от парламентарната група е достатъчен да олицетвори опозиционно  поведение, ако не се ангажират всички членове на Партията с такова искане?
* Каква беше Вашата позиция, когато обсъждахме нейното предложение да издигнем ген. Радев за кандидат за президент на България? Въпреки, че възроптахте, че не е наша партийна кандидатура, след това се радвахте на успеха.
* Какво беше поведението Ви, когато тя предложи промените в Устава и въвеждането на мандатност, както за ръководителя на Партията, така и за участието ни в листите за парламентарните избори и после дори опонентите ни признаха демократичния заряд на тези промени?
*Колко от Вас отидоха при своите професионални колеги, за да обяснят позицията си по браншовите проблеми и визията на партията за опозиционното й поведение по един или друг законодателен въпрос. Колко от „критикарите“ родиха ярки идеи, с които да увлечем хората по един или друг национален въпрос, за да се чуе силно гласът на БСП и да разтърсим обществото ни?.. О не, претенциите са, че не ги питат, че не ги предлагат, че са заместени от по-млади и неопитни и така им се пречи да са активни и полезни с мъдростта си в развитието на партийните политики, въпреки, че продължават да са членове на най-високия форум на БСП – Националния съвет, където се вземат решенията.
*Колко от Вас приеха присърце  инициативата на Корнелия за възстановяване на Паметника на Бузлуджа? Кои от Вас предложиха  лични инициативи, как да съберем необходимите средства за опазване на тази светиня и да дадем поне начален тласък за нейното спасение?
*Всички се жалим, че нямаме наша си трибуна към избирателите, а когато Корнелия постави въпроса да създадем наш телевизионен канал, чу само мърморене, че не му е сега времето и дори абсурдни съмнения, че така ще ликвидираме в-к „Дума”…
*Колко от Вас се срещнаха с членове и симпатизанти на БСП, за да проучат нагласите им спрямо готвения от МФ проект за Бюджет`2018, за да реагираме навреме и активно против негативните предложения на управляващите? Направихме ли достатъчно публични обсъждания с нашите съмишленици по места, къде ги „стяга чепика“ в обществения живот и с това да допринесем за подготовката на т.нар. алтернативен бюджет… Хващаме се за думата «алтернативен», но всъщност ставаше въпрос за проучване на необходимите и справедливи параметри, които очакват избирателите от нас?
*Научихме се да чакаме какво ще ни предложат членовете на Бюрото, за да обявим, че сме против, че не одобряваме, че е неграмотно, без да предложим своя визия и решение по един или друг проблем.
Отдавна си задавам въпроса – кога и защо рутината се настани сред нас? Забравихме призива на писателите до 49-тия Конгрес да оставим в миналото задкулистните игри, копроматите и компромисите с политическото ни кредо.
Не бих спестил и това, което съм споделял насаме с Корнелия. Тя е самоотвержен биткаджия, но  готовността й за поемане на отговорност от името на цялата партия не винаги е най-доброто поведение за един водач. Препоръчвал съм й, че има нужда понякога да изчака и опипа пулса на общото мнение. Да си пръв сред равни не значи първи да поемаш всички тежки удари. Подкрепям Корнелия, вярвам й, нейният хъс за победа над нашите опоненти има истински притегателен заряд и не бих се лишил от радостта от сърце да й помагам.
Убеден съм, че е дошло време да калим търпението си и мъдро да подредим приоритетите си. Някои от нас считат, че младите по традиция вървят до и след нас, но  дали не сме пропуснали възмъжаването им, вторачени в сигурното си кадрово статукво, водени от максимата, че „изпитаното в боя поколение” по-малко греши?…
Затова войните помежду ни трябва да свършат тук и сега или те ще  довършат онова, което не се отдава засега дори на опонентите ни!
Спрете междуличностните противопоставяния и да се залавяме  за работа!…“, посочва още Ламбо

http://19min.bg