Легендата за Вълчан войвода

Вълчан войвода е един от най-митологизираните образи от времето на турското робство. Първоначално той и неговите съратници действали в Странджа планина, а след това и на територията на цяла Източна България. Малкото исторически факти и многобройните легенди го даряват с ореола на един истински българин, хайдутин и родолюбец, чиято мисия е била не само да види родината си свободна и независима, но и българите да бъдат готови да извоюват сами свободата си и впоследствие да я използват като един мъдър и знаещ народ. За целта той посвещава всичките си усилия на това да събира имане, с което хем да изпраща будни български деца да учат в чужбина изцяло на  негова издръжка, хем да може да осигури средства за обезпечаването на една организирана кампания за освобождение.

Една от легендите разказва как на Гергьовден Вълчан събрал всички войводи на хайдушки чети, седнал в един голям камък, издълбан като трон, наредил знамената им около себе си и ги накарал да обещаят всяка година на същата дата да носят десятък, за да “съберат пари за освобождението на България”. Той самият платил и да се издигне мост над р. Резовска, като дори лично участвал в построяването му. Според преданията към златото от многобройните си набези Вълчан войвода прибавил и това от намерени и изровени римски и тракийски съкровища. Колко е събрал легендарният войвода става ясно от историята как пратил мисия до руския цар Николай, с която му предлагал съюз срещу общия враг – Османската империя. От царя се искало да изпрати войската си, а войводата щял да поеме всичките разходи по войната, които включвали заплати, снаряжение и боеприпаси на войниците, а също така и пенсиите на вдовиците и децата на загиналите войници.

Но къде е крил богатствата си Вълчан войвода и какво е станало с тях след неговата смърт? Тук легендите се преплитат с отколешните предания за скрито имане в многобройните, труднодостъпни пещери, разпръснати из необятната и слабо изследвана Странджа планина. Всички тези легенди и предания имат и исторически основания за достоверност, защото от древни времена именно оттам са минавали пътищата, по които керваните са прекарвали стоки и богатства от Тракия, Влашко и Маджарско към Средиземноморието и са ставали лесна плячка за разбойнически банди и по-късно хайдушки чети. Също като предшествениците си, Вълчан войвода използвал именно тези проходи към земните недра, за да опази огромните си богатства. За това най-ясно свидетелства писанието, което сам написал най-близкият съмишленик и приятел на войводата поп Мартин от Русчук. В него той разказва как тримата заедно с Вълчан и неговата жена Фатме направили нишани из цялата планина, които били ориентир за местоположението на пещерите, пълни със събраното злато и скъпоценности.

„Остави, вика, попе, писание, без да описваш верния нишан над ода и насреща. Скътай го в улея в дроздовата дупка. Та нявгаш, га проводя чиляк, да го найде. Мътни са времената. Направи друго писание на кожа за баш нишана и го скътай в пизуля под ямата. Чиляк с двете писания да може да се рахат управи”. Така започва поп Мартин описанието на знаците, водещи към тайните на Вълчан войвода, след което продължава с многобройни скривалища и местности. Докато ги чете, човек остава с впечатление, че те едва ли не са написани като пътеводител за търсачи на съкровища, фактите обаче показват, че никой още не е успял да намери богатствата, събрани от митичния войвода в името на свободата на България. Дали защото поп Мартин не е предал вярно местоположението на нишаните, или защото българският народ още не е готов да изпълни повелята на войводата – да бъде мъдър и знаещ, никой не може да каже със сигурност, но някъде там, в прегръдката на Странджа планина се намира изворът на легендата за Вълчан войвода.

Резултат с изображение за Вълчан войвода