Либералните джихадисти

В България има едни индивиди, които са се самоназначили за полицаи на мисълта. По 24 часа на денонощие бдят за идеологическата чистота, а любимото им занимание е да ловят нарушители. В техните представи нарушителите са хората, които отказват да мислят и говорят в синхрон с наложените догми. Кои са основните клишета, които в никакъв случай не бива да бъдат погазвани? Първо, „виновни за всичко са комунистите”. Второ, „слънцето и въздухът за всяко живо същество идват от едно единствено място – Съединените американски щати”. И, трето, има една ужасна, лоша, ама толкова лоша държава, че няма достатъчно лоши думи, които да я опишат – Русия. Ако се придържате към тези три опорни точки на либералния катехизис, няма да имате никакви проблеми с полицаите на мисълта. Обаче ако се отклоните дори на милиметър от тях, ще почнат да ви преследват като глутница подивели от глад хиени. Винаги съм се удивлявал на самочувствието на тези хора. На неподплатените им с нищо претенции. С много малко изключения това са крайно посредствени индивиди, които в едно нормално общество нямаше да бъдат назначени и за домоуправители. В нашето общество обаче те са шефове на неправителствени организации, собственици на медии, дори държавни служители. Може би тяхното самочувствие идва от факта, че веднъж са били поканени на коктейл в американското посолство, че са се добрали до грант от „Америка за България”, „Норвежкия фонд” или някоя друга сродна организация. Слугите се чувстват най-значими, когато се отъркат в ботушите на господаря си.

Нямам нищо против идеологическата прислуга да си се чувства както си иска. Обаче имам много против, когато тези хора се опитват да се държат така, все едно са талибани, управляващи АфганистанКатегорично не съм съгласен в България да бъдат налагани нормите на либералния шериатДа ни карат да живеем съобразно с догмите на евроатлантическата политкоректност. Да ни посочват точно кого трябва да обичаме и кого да мразим. Нека психодесните талибани обитават своя изтъкан от нелепи фантазми свят. Нека изпадат в ужас само при споменаването  на думата „комунист” или името Путин. Нека се молят по пет пъти на ден, обърнати с лице към Брюксел и Вашингтон. Щом това е техният автентичен избор, ние, нормалните хора, разбира се, ще го уважим. Но нека бъдат така добри да не налагат на останалите убогите си възгледи. Нека не ни обясняват кои идеи са стойностни и кои не, кои паметници са за събаряне и кои трябва да останат. И най-важното – нека не определят кой има право да се изказва и кой не.

Една от любимите мантри на българските психодесни е колко много ценят свободата и как страстно уважават чуждото мнение. Само дето практиките им напълно се разминават с тези твърдения. Психодесните защитават чуждото мнение, само ако съвпада с тяхното. Ако се различава дори само с една буква, го обявяват за вражеско и рушащо евроатлантическите устои на родината. И няма особено голямо значение дали правят това, за да заслужат поредния грант или го вършат безплатно, вследствие на тежките си умствени дефицити. И в двата случая има опит за удушаване на свободата. За установяването на общество, където ще има една-единствена истина и никой няма да има право на несъгласие. Това е мечтата на либералните джихадисти. Лошата новина, която имам за тях е, че мечтите им няма да се сбъднат.

Резултат с изображение за Петър Волгин

a-specto.bg