„Лили рибката”е фашизъм, дори Сорос би се ядосал

Филмът “Лили рибката” трябва незабавно да се прибере в килера. Но не заради детския травестизъм, а защото насъсква децата да мразят дебелите малчугани. В USA този филм биха го спрели веднага именно поради тази причина. Да сте забелязали

някой да обижда

шестгодишно

трансджендърче?

В природата няма такъв случай! Затова пък всеки е чувал веселия детски хор: “Деб-е-е-ло, дебело, мирише на умр-е-ло!” и отстрани е виждал разплакано наднормено дете. Тази картинка я има във всяко начално училище. Именно в този хор се включва и филмът “Лили рибката”.

Дебелото антигеройче във филма е противно и отвратително. Баща му, невероятен простак и типичен българин, го учи да се оригва. И напъвайки се, то изпуска миризливо газовете си. Елегантно! Какъв хумор, каква ирония! Така му се пада на това дебело прасе! И обратното, протагонистчето Дани/Алекс е едно прекрасно същество, което си сменя пола според това кой как го погледне. Веднага буди симпатия. Но откъде се появява внушението, че обществото го отхвърля, че страда неразбрано? В истинските детски групи изобщо няма “алтернативните идентичности”. Виждали ли сте 7-годишно “лесбийче”? А някой да го обижда? Напротив, красивите деца като Дани/Алекс винаги и навсякъде получават много повече разбиране и любов от всички останали. И обратното – дебелите деца

са винаги жертви

в училището. Те най-често биват подигравани, изолирани, бити. Добре известно е, че това нанася огромни травми върху детската психика, създава предпоставките за много повече житейски проблеми и нещастия, отколкото каквито и да било въображаеми малки трансджендърчета.

Изолирано от игрите, дебелото дете обикновено заляга над учебниците. Ако сложи и очила, получава се отровно съчетание от трите най-мразени и обиждани в училището стереотипа – хем дебел, хем очилат, хем зубрач. Колкото да го биеш, все е малко.

Дебелото дете е мъченикът на нашето време. За него трябва да се направи трогателен филм!

На практика дебелите деца са много по-добродушни и състрадателни, защото знаят какво е да те наранят. Често са доста интелигентни. Повечето “нърдове”, както на запад наричат компютърните генийчета, имат наднормено тегло. И това е нормално, тъй като за да пробиеш защитата на ЦРУ на 12 г., трябва да не ставаш от компютъра от 5-годишна възраст.

Но красивото момченце/момиченце Дани/Алекс е ангелче. Около него са все простаци. Простаци са учителите, директорът, психологът, санитарките. Що е образовано служебно лице, все е простак. Що е българин, все нищо не разбира. Къде по-симпатично са представени

циганите – добри

магьосници,

които прогонват лошите неразбиращи медицински лица. Тук очевидно лъсват грантоедните опорни точки, които нямат нищо общо с реалността. Има естествено и чудесни роми, вероятно повечето са такива, но не и точно тези, които се занимават с магии, баене, гледане на ръка. Ако на подобно племе им падне красиво дете като Дани/Алекс, няма да завърши добре. Видят ли го като момиче – веднага ще го продадат. Видят ли го като момче – ще го пратят да проси на кръстовището. В най-добрия случай.

Да обиждаш един етнос за сметка на друг си е чист фашизъм, не знам къде гледа Сорос. Истината е, че 99 на сто от персонала в училищата са добри, културни, състрадателни люде. И въобще българинът е доста по-толерантен като социално-психологически тип от да не казвам кои други народи и какво са правили с хомосексуалистите, евреите, циганите, вещиците, еретиците, жените.

“Различните” в България може да са имали проблеми на битово ниво, но никога не са познали това преследване, на което са подлагани на запад от нас. Георги Парцалев и Емил Димитров бяха народни любимци, никой не би дал прашинка да падне върху им. Големи артисти, прекрасни хора. Днес имаме много хора с алтернативна ориентация в изкуството, редакциите, администрацията и всички те получават уважение и прекрасни шансове за творческа изява и кариера.

За съжаление, с по-дебелите в България не е така – те винаги са

последни на

опашката за

повишенията и

първи за

уволненията

Затова в “Рибката” има фашистки мотиви, макар и неосъзнати. Представете си нацистки филм, в който евреите са представени като миризливи злодеи, които не разбират душевността на прекрасните арийски деца. Точно така представя нещата тази ужким приказка.

Ще кажете – ама това е приказка, защо не разбираш, че това е художествена измислица. Съжалявам, но тази приказка нито е народна, нито е по Ангел Каралийчев. В нея опорните точки изпъкват като ребрата на кльощава кранта. Чиста пропаганда, само че за деца. Няма нищо общо с художествени произведения като “Клетка за птици” с чудесния Робин Уилямс, да не говорим за “Както ви се харесва” на Шекспир. Тук имаме просто един плакат.

Затова и аз го критикувам като пропаганден плакат. И искам да знам защо рисува образованите българи като грубияни и простаци, като нищо неразбиращи “могули”, както в “Хари Потър” наричат обикновените англичани, които не владеят магията.

Но в “Хари Потър” невръстното злодейче не е дебело – то е русо, стройно и аристократично. И точно това го прави малък расист и фашист. След като се опари с фашизма, Западът вече много внимава да не обижда простолюдието.

Западът вече почти

криминализира

нареченото

fat shaming

– т. е. да обиждаш хората заради наднормено тегло. Холивуд постоянно бълва филми, в които главните герои са симпатични дебелаци с прекрасни жени (или обратното, дебели жени с прекрасни мъже). Фабриката за илюзии явно е получила задачата да внушава, че дебелото също е красиво, интелигентно, забавно.

Според мен даже го прекаляват – напоследък насила се създава култ към огромния диференциал. Символ на женския сексапил вече е Ким Кардашян с несъразмерно мащабните задни части, които сякаш са расли край атомна централа. Не че не е прекрасна и достойна за любов жена, но защо тъкмо монументалният й задник е винаги на показ?

Вероятно защото индустрията за ГМО храни има нужда от своите внушения. Може дори се прекалява. Не е ли много по-полезно някой да каже културно и загрижено на познатата дебелана – вземи мерки, стига с тая пица и чипсове.

Стига си яла боклуци, това ще ти скъси живота ти с поне 10 години! Грубо, но полезно.

Но да изкарваш дебелите деца пърдящи расисти, това е табу. На запад такъв филм не минава. При нас все още може, тъй като част от нашата „креативна“ класа хем показва трогателна липса на обща култура, хем е готова човек да убие заради абстрактната толерантност. Тя ми мяза на мераклията Тартюф, се прави на фанатично целомъдрен, а лъсва, че всъщност е комично похотлив.

Вероятно причината е, че у нас не се изкарват пари от творчество, а от грантове. В надпреварата за грантове талантливите хора винаги са последни, простаците с лактите винаги са първи. Истинският разказвач не е в състояние да пробие в подобна надпревара. И накрая виждаме едни опорни точки, буквално претворени в нещо като приказка, която не става за гледане, но по-горе може да се отчете за успех.

Мога само да добавя, че и пропагандата е изкуство. И тя иска човешки талант.

Валери Найденов

http://24chasa.bg