Любим цитат от Бойко: Слоницата ми болна, маймуните ми ги вали

Чета на глас избрани пасажи от книгата на колежката Kristina Krusteva за Бойко Борисов. Много смешни неща има.

Някои истории са „обрулени“, предвид това, че авторката е внимавала за детската аудитория и е преформатирала автентичния изказ на героя.

Включително любимата ми сказка за Бойко и слоницата. Затова ще я разкажа така, както съм я разказвал хиляди пъти на маса, на приятели, познати и непознати.

Първата работа на Борисов като кмет на София е „да издейства средства, за да облекчи несгодите“ на животните в столичния зоопарк. Най-вече на слоницата, която се нуждае спешно от оплождане и на маймуните, които мизерстват без покрив над главите си.

Борисов звъни на тогавашния министър на екологията Джевдет Чакъров, за да го врънка за пари. Онзи вика – „Ще видим“. „Нeма к’во да гледаш, аз си отмEтам, че съм ти казАл“, отвръща Бойко в типичния си стил.

После си дава сметка, че е притеснил човека и смекчава тона: „Ти знаеш ли на мен кво ми е? Слоницата МИ – болна, маймуните МИ ги вАли…“ Средства се намерили, но се оказало, че за да закарат слоницата в някоя от европейските зоологически градини, където има подходящ мъжки, не е никак евтино.

Първо, транспорта – специален, а един слоноден е майка си и баща си! Както казва Борисов: „Знаеш ли ти колко струва да МИ онОдат слоницата? 50 иляди евро! И ако не фАне? – Пак!“

Тази история отдавна живее свой собствен живот, завъртяла се е през хиляди хора, всеки е доукрасил, добавил по нещо. Според народното творчество Борисов уредил безплатно да очаластрят слоницата в Милано. Как? Ами, обадил се по телефона на миланския кмет и четейки бавно от един лист, написан на кирилица, му произнесъл на английски: „Лук май френд, ин май кънтри – Булгария – уимен до нот пей фор секс!“

От фейсбук

Резултат с изображение за Георги Милков