Макрон си поиска кокошката

Ние разменихме кон за кокошка, а сега Макрон дойде да си иска обратно кокошката.
Така трябва да се гледа на визитата на френския президент у нас. Това е правилната постановка на въпроса. Вместо това родните анализатори разсъждават кои части от кокошката ще е справедливо да му се върнат, а кои трябва да запазим – я кълката, я трътката, я кокошата глава.
Правото да правим “социален дъмпинг” ние получихме срещу правото на много по-развитите държави да правят всякакъв друг дъмпинг у нас и буквално да изсмукват парите от държавата ни.

Да вземем земеделските продукти, които във Франция се субсидират с 20 пъти повече пари на декар, литър или килограм.

Те влизат тук свободно и убиват нашите производители.

А какво да кажем за западните търговски вериги, които улавят в серкмето всяко левче разлика между цената на едро и цената на дребно в България? А приватизираните (за без пари) заводи за безалкохолни напитки, цимент, медодобив, златодобив и всякакъв друг добив?

А четирите закрити преждевременно ядрени реактори?

А спомняте ли си, че още в началото на прехода Франция ни натисна да не монтираме готовия реактор върху готовия фундамент в Белене? През целия преход и до днес можеше да имаме още 1000 мегавата от най-евтиния ток срещу никакви допълнителни инвестиции.

Всичко това бе част от сделката. Ние дадохме кон, получихме кокошка.

Никога не трябва да го забравяме и винаги да го напомняме, когато някой западен лидер подобно на Макрон се опитва да си прибере малкото съмнителна аванта, която ни е отпусната – правото на българите да търсят поминък на запад. Щом си искат кокошката, ние ще си вземем коня.

Веднага ще ме опровергаят, че ставало дума само за 15 хиляди командировани работници, бълха ги ухапала. И не за самите работници, а за лошите предприемачи, които ги държали боси и гладни.

Но то така става – малко по малко. Ако отстъпим само малка част от безусловното право да работим или да търгуваме на запад, ще последва и много повече.

Французи, холандци, англичани съвсем справедливо негодуват срещу наплива на прекалено многото чужденци, но те не знаят какво сме дали ние. Не са и чували за коня.

Политиците, естествено, се опитват да им се харесат и Макрон е избрал да се заяжда с източноевропейците.

Въпреки че напливът на африканци и араби е много по-мощен и предизвиква много повече протести.

Защо? Защото Макрон обеща да слуша Меркел и да утвърждава мултикултуризма. Защото Макрон е проект на банкерското съсловие.

Не, Макрон не е Митеран. През 1989 г. видяхме един аристократ на духа, който покани на закуска 12 видни интелектуалци и дисиденти. Сега видяхме един ломбард.

Ако се съди по пресконференциите, той обвързва френската подкрепа за еврозоната и Шенген с отстъпки за т. нар. командировани работници. Това само по себе си е скандално изнудване!

Еврозоната е наше безусловно право и задължение според присъединителния договор, стига, разбира се, да изпълним критериите.

Макрон обаче иска още нещо, за да ни отпусна това, което по право и по договор ни принадлежи.

По същия начин някои чиновници искат още нещо, за да изпълнят задължението си към гражданите.

Става дума за откровено изнудване. Ако един обвърже еврозоната и Шенген с командированите работници, друг ще го обвърже с данъците, трети със смядовската луканка и така нататък.

Това е пазарлък след договора, характерен за непочтените търговци.

Не бих го нарекъл дори цигански пазарлък, защото циганите спират да се пазарят, след като сте си ударили ръцете. Но говорейки за ромите, спомняте ли си как преди години Франция вдигна огромен шум заради 800 “български и румънски” скитници, които си направили бивак край Париж?

Тогава френските медии пропуснаха да уточнят, че българите в този бивак са общо 11. Пропуснаха, защото по традиция Франция е покровител на Румъния, а не на България.

Но сега и Румъния се противопостави на Макрон за “социалния дъмпинг”, докато ние явно пак клекнахме.

Само от България Макрон си тръгна доволен. Това някои анализатори го разтълкуваха като доказателство, че “България е стабилизиращ фактор” в Европа.

Ако ние сме темелът на Стария континент, жална му майка, то е все едно да построиш къща върху кокоши крак.

Затова пък никой не се впечатли, че Макрон обърна принципите на дипломацията с краката нагоре. Той дойде да върши у нас работата, която принадлежи на заместник-министрите и техните експерти.

Те първо са длъжни да уточнят позициите, да изяснят цялата конкретика, да постигнат спогодби по всеки въпрос и едва тогава държавните глави (ръководители) се срещат и си стискат ръцете.

Срещите на върха са финалът на процеса, а не началото.
Ако френският президент пристига у нас, за да налага конкретиката, преди да е извършена подготовката на по-ниско равнище, това означава, че той е дошъл да притиска и да сплашва по-малките и беззащитни народи с могъщата си особа.
И може би е прав, защото ние си знаем, че сме малки и беззащитни и че трябва да слушаме. Но кого да слушаме?

Там е работата, че вече се изявиха доста господари. Ние слушаме Меркел, слушаме Брюксел, слушаме и САЩ. Някои слушат Путин. А ето че сега пристига и Макрон. Много императори на клона.

Чувам, че пак сме обещали да купим някакви френски корвети и други оръжия.
Ами ако утре САЩ или Германия поискат да ни продадат същата стока, както стана с изтребителите?

Саркози поне подслади сделката за хеликоптерите, като ни докара сестрите от Либия. Сега Макрон не ни предлага нищо освен това, което и без това ни се дължи – еврозоната. Ако изпълняваме критериите, разбира се. А докато ги изпълним – я еврозоната, я камиларя.

Нападките на Макрон срещу Полша бяха доста груби и дълго продължиха. Това по принцип показва неуважение към домакините, защото ги поставя в крайно неудобно положение. Те или трябва да възразят, което е много лош тон, или да се включат чрез мълчанието си в обидата срещу Полша.

А Варшава покрай своите защитава и българските интереси в този конкретен случай. И изобщо последното, което е нужно на България, е да се кара с Полша.
Бойко Борисов доста ловко се измъкна от този капан, но неговата ловкост вероятно се губи в превода.

Говорейки за превода, правилото е на подобни пресконференции да има симултанен превод. Но това си е технически проблем, да не му връзваме кусур.
Може би френският президент така е пожелал, за да прозвучи по-ясно и да се повтори на два езика каквото има да казва на поляците.

Голяма светска суета настъпи около тази визита, големи женски клюки. Аз в никакъв случай не бих коментирал дамите, освен за да отбележа, че и двете са прекрасни и изискани. Макроница – по френски, а нашата – по нашенски. Да бяхте видели едно време втората половинка на Хрушчов, и до днес всички други половинки щяха да ви се струват принцеси.

Мъдър е Борисов, че си живее без официална партньорка, досега да са я вкарали в лудницата.

Но един въпрос все пак ме човърка и не ми дава мира – защо най-могъщите лидери на стария континент – Меркел, Макрон и Тереза Мей, нямат деца? Това означава, че те са предпочели да не продължат своя ген. Или може би им се е наложило. Това ми навява някои тъжни мисли за европейската демография.

Валери Найденов

http://24chasa.bg