Малка теория за независимостта

Аз съм независим човек. Силни думи, знам. Но сборът от моята последователност, упорство и любов към живота ми дават правото да твърдя, че съм независим. Въпреки компромисите, които се налага да правя, за да спасявам свободата си. И аз си имам тайни – моите заровени котки в задния двор, както казва Труман Капоти.

Не обичам да говоря за себе си, още по-малко да споделям личните си преживявания. Онзи ден обаче ме предизвика главният секретар на МВР Младен едикойси. Стъкмен с костюм и бутафорна увереност той заяви от телевизора, че МВР правело всичко възможно да залови похитителите на Адриан Златков. „Гениалната” тактика се състояла в това да изчакат, докато някой от групата на престъпниците пропее или се похвали някъде с парите. Те, видите ли, били алчни хора, които можело един ден да се скарат и под влияние на гнева да почнат да се предават.
Колкото и да съм свикнал с разпада на службите и началническата безпомощност, тази откровена циничност направо ме трогна. Този незнамкойси командва близо 60 000 служители, служби и структури, техника, лаборатории, коли и дори вертолети, но чака бандюгите сами да се накиснат. Браво, това се казва качествен подбор.

***
Преди девет години, на 22 септември, бях пребит почти до смърт. Кома, операции, реанимация, пак операции, операции… Невероятните медици от ВМА сториха чудо. Може и Господ да е помогнал, но те дадоха всичко – и ето сега подреждам редовете.
Месеци наред разследването на моя случай не помръдваше. Тогава отидох при тогавашния градски прокурор на София Николай Кокинов. А той вдига рамене: В такова нападение участват поне 6-8 човека, все някой някъде ще сподели или ще се скарат, а може и да се напие и да се изпусне някой ден…
Реших, че се шегува и отидох при главния прокурор Борис Велчев. Като чу одисеите ми той вдигна телефона и разпореди да се възобнови разследването. Оказа се, обаче, че докато са чакали някой от бандата или поръчителите сам да се предаде и разкае, са изчезнали записите от камерите в района, където бе извършено покушението.
Срещнах се и с Бойко Борисов, който тъкмо беше станал министър-председател. Знам кой стои зад покушението, – каза ми той. След това описа откъде са минали биячите, по какъв маршрут са се изнесли след акцията, къде са изгорили опръсканите с кръвта ми дрехи и пр. Според него това били същите хора, които преди време взривили джипа на Цветелина Бориславова. Рекох си: край, този път бандата няма да се измъкне. Нито нейният бос. Е, измъкнаха се. Не че някой ги е търсил, де… Указанията са или други и по целеобразност. Както и досега.
Викаха ме и в Парламентарната комисия за контрол на ДАНС. Казаха, че всички действия спрямо мен по разработката „Галерия” на ДАНС са незаконни.
Сега някои медийни издатели се изживяват като жертви и „активни борци” само защото имената им попаднали в списъка на подслушваните, но сами знаят, че са се оказали там, защото са препечатвали текстове от нашумелия сайт „Опасните новини”. Свързваха мен с него. Там излизаха нелицеприятни, но верни факти за хора от властта. Затова бях пребит.

***
Днес сайтът Фрог нюз, чийто създател съм, публикува журналистически разкрития и остри критики срещу статуквото и властта. И отново съм „враг”. Срещу ми се изправя цялата държава с всички нейни институции: прокуратура, следствие, НАП, полиция… Преди девет години ме пребиха до смърт, а днес – пак същото, но по рецептата на мафиотския бос Бернардо Провенцано: Вече няма нужда да убиваме, защото притежаваме магистрати и медии – те вършат същата работа и няма риск да ни разкрият. Малко сол, щипка пипер…
Като е така, МВР и прокуратурата няма защо въобще да се хабят в търсене на когото и да било. Освен това имат по-важна задача: да неутрализират „враговете на народа” и „заговорниците срещу властта Му”. По списък. Затова към опита на мафиота Провенцано прибавят и опита на товарищ Чайка… Мафиоти от всички страни – съединявайте се!
Тъмнолики управници в съветски костюми, нискочели и дебелогъзи комисари на демокрацията, притежатели на единствена сила – жестокостта.

Но аз съм нахален и продължавам да се чувствам свободен и независим. С три обвинения в джоба, с взети пръстови отпечатъци, сниман в профил и анфаз, пациент на НАП… Завършен престъпник. Оле!…

***
Обичам семейството си. Обичам приятелите си. Обичам планината и шумът на реките в Троянско. Обичам сладките приказки под звездите, пълната маса, жаравата в камината. Обичам да карам кола, да пътувам нанякъде, да слушам музика… Обичам художниците, защото са хора от друга планета. Обичам филмите, направени от професионалисти с големи сърца и голям талант, които те карат да забравиш. Обичам медиците – тези ангели с човешки чувства и слабости… Обичам Чайковски и Исак Бабел, Джими Пейдж и Киплинг…
Обичам живота!
Знам, че на жертвите трябва да се помага. На преследваните от държавата, опакована в дрехите на Вишински – трябва да се помага.
А с мафията трябва да се воюва.

***
Никога не съм бил в плен. Висоцки казваше, че не знае дали е смел, защото не е бил на война. И аз не знам дали съм смел, но се налага да воювам, защото престъпни типове от народа са окупирали моята и вашата страна.

***
Девет години минаха от онзи 22-ри септември. Ще се напия. Ще поплача. Ще се тревожа за много неща. Ще си давам кураж, ще си даваме кураж и в семейството. Не само да издържим, а и да се бием – често с голи ръце. Сигурно сме смешна гледка…

***
Така разбирам независимостта.
След девет години МВР и прокуратурата действат по своя любим начин: чакат. Биячи на нотариуски, биячи на журналисти, лекари и учители да се предадат!
Убийци, крадци и корумпирани типове – предайте се, бе! Вас чакат! Идва края на годината – отчети трябва да се пишат. Мъка…

***
Да си независим в царството на простащината и посредствеността, в което царя забавлява и управлява поданиците с оригвания, пръдни и дебелашки подмятания, е истински фокус. Има обаче Остров на независимостта, където се събират оцелелите корабокрушенци от разбитите кораби на фалшивия социализъм и фалшивата демокрация. Отломки на цивилизацията, изтерзани, но горди души и несъстояли се графмонтекристовци. Бойци на последния рубеж. Те ще свършат работа, докато народецът кибичи и отмерва случващото се на кантара с ползите и вредите.
Свободният не изпитва болка.
От победата ме е страх. Многолюдна е… можеш да се загубиш.

Огнян Стефанов

frognews.bg