Маринов: Няма големи очаквания за председателството, дано не станем за резил

Политологът проф. Александър Маринов в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

– Председателят на Народното събрание Димитър Главчев откри втората сесия на 44-тото Народно събрание. По традиция пленарното заседание започна с декларации на парламентарните сили. От името на ГЕРБ Цветан Цветанов очерта приоритетите на мнозинството – антикорупционне закон, по-справедливо, бързо и ефективно правосъдие, работещо електронно правителство, укрепване на обществения ред и сигурност. За намаляване на бедността и борба с корупцията се обявиха от БСП. Законодателни мерки за вероизповеданията и социалната система, в която има много пороци, натрупани през годините, обещаха Обединените патриоти. От ДПС пък обвиниха правителството в хаос при управлението. ПП „Воля“ обеща да работи за висок стандарт на живот. А ние ще се опитаме да погледнем отвъд тези декларации с политолога проф. Александър Маринов. Имаше ли изненади в приоритетите и обещанията, които представиха политическите сили, проф. Маринов?

– Не, аз трябва да си призная, че не мога да се сетя през годините някои подобни изявления да са представлявали изненада, което всъщност не е толкова странно. Партиите би трябвало да следват една последователна линия. Въпросът е какво се крие зад думите. Въпреки всичко има едно послание, една фраза, която на мен ми допадна. Това беше изреченото от Корнелия Нинова, че истинско конструктивно съгласие може да се постигне само на основата на точно, честно назоваване на проблемите и добронамерено търсене на работещи решения. Това е важно. В случая не е важно кой го е казал, а е важно като правилна позиция, от която може да се търси една по-висока ефективност, а оттук и обществен престиж, обществено доверие към парламента. Иначе това, което бих коментирал, е, че има един проблем в това, което каза Цветан Цветанов, всички тези приоритети вече са били обявявани няколко пъти, включително в предишните два кабинета на ГЕРБ. И наистина ще бъде много добре, ако най-накрая видим някакво начало на тяхната реализация. От друга страна, аз очаквах от опозицията да изпълни това иначе много добре послание, да назове точно обосновано истинските проблеми и да предложи работещи решения. Всъщност в близките дни ще имаме възможност да проследим какво предлагат различните парламентарни сили по един от най-болезнените проблеми на нашето общество и на управлението на държавата, а именно корупцията и търговията с власт и влияние по високите етажи на управлението.

– Направи впечатление, че има съвпадение в приоритетите и на управляващи, и на опозиция в лицето на ГЕРБ и БСП точно по посока закон за антикорупцията. Това знак за конструктивност ли е, или напротив, това е препъни-камъкът, който може да спъне работата на парламента?

– Ами би било знак за конструктивност, ако тези две основни политически сили бяха наистина убедително показали, че искат да решат проблема. А иначе наистина като начало това е добре, защото се признава, че корупцията по високите етажи е голям проблем, иначе не би трябвало да е приоритет. От друга страна, да продължа отговора на въпроса ви, вие виждате, че поне досега двете политически сили изхождат от много различни позиции, имат различни цели в решенията, които предлагат във връзка с антикорупционното законодателство. Разбира се, това съвсем не означава, че не може да се постигне абсолютно приемлив и за двете страни и най-вече за обществото компромис с оглед на работещи решения, но за тази цел е нужно освен всичко останало и минимум на доверие. Да кажем, когато се решава един толкова деликатен въпрос като начинът на излъчване на тази комисия или агенция, очевидно е, че всяка една от партиите, а и обществото изпитва недоверие към различните варианти, защото се опасява, че при определени варианти още със самия избор на хората, които трябва да борят голямата корупция, ще бъде заложена една ялова, неработеща система. Така че тук трябва да се докаже и трябва да се направят съответните стъпки и компромиси, за да покаже, да кажем, ако ще го избира парламентът този орган, нека да бъде с квалифицирано мнозинство. В противен случай винаги възниква опасението и съмнението, че мнозинството ще си назначи удобен пазител на почтеността.

– Каквито притеснения изрази днес президентът, казвайки, че няма логика в това мнозинството да избира председателя, който след това пък да разследва правителството, евентуално избрано от същото това мнозинство.

– Да, така е.

– Така или иначе предстои Консултативен съвет при президента по тази тема. Ще успее ли той да влезе в ролята на балансьор между двете политически сили, така че да се стигне до съгласие между ГЕРБ и БСП по закона за антикорупцията?

– Аз лично смятам, че е порочна самата идея президентът да бъде балансьор. Президентът не е балансьор и не е посредник, въпреки че имаше една такава идея в началото на прехода. Беше изказана от един известен френски политолог Морис дьо Верже. Според мен президентът в дадения случай трябва просто да предложи решение, което да отговаря на опасенията и да преодолява съмненията на основните заинтересовани страни. В това отношение той има едно преимущество. Съвсем друг е въпросът дали той трябва да назначава този орган. Тук има и за, и против. Всъщност към този вариант също може да има съмнения и опасения. Просто трябва много добре да се обмисли решението на този въпрос. Естествено има и други въпроси. Виждате, че всяка една от професионалните гилдии и техните организации изразяват различни съображения. Някои от тях доста остро критикуват единия, другия или и двата варианта. Много по-добре е, ако наистина се води една пълноценна дискусия, пък макар и неведнага да се стигне до съгласие, отколкото нещата да се претупат, да се наложат с някакво механично мнозинство и от това нищо няма да произтече.

– Възможно ли е именно Законът за антикорупцията да внесе напрежение между президента и БСП?

– Между президента и БСП е по-малко вероятно, тъй като те са общо взето на по-близки позиции, отколкото спрямо ГЕРБ, но все пак има детайли, по които президентът също изрази резерви по варианта на БСП. Така че аз смятам, че тук е моментът, без да се прибързва, да се води една дискусия, да се чуят различни професионални мнения и което е най-важното – да се изложи един добросъвестен анализ на преимуществата и недостатъците на евентуалните очаквани положителни и отрицателни ефекти на едно или друго решение. Ясно е, че идеално решение не може да има. Каквото и решение да се приеме, то ще има някаква слабост, но тези неща трябва да бъдат дискутирани открито, честно с обществото, за да няма съмнение, че някой гони, както се казва, служебно предимство.

– Очевидно е, че дебатите по антикорупционния закон ще бъдат ключови в предстоящите седмици, но това ми дава повод да погледнем и към възможностите за вот на недоверие към правителството. Очертава ли се такъв вариант?

– Ами, не виждам в момента готовност, достатъчно обоснован предмет и мотиви за такъв вот. Аз не казвам, че няма, но просто това е един политически ход, който трябва да бъде много добре обмислен, мотивиран. Ние знаем, че в България вотът на недоверие обикновено има обществено-политически ефект. До момента нито едно правителство в България не е паднало при вот на недоверие. Има такива въпроси, които биха могли да бъдат, но за момента нямаме достатъчно убедителна формулировка.

– ДПС в каква позиция ще бъде? Днес напомниха, че формулата на управление е неуспешна.

– ДПС са в една много особена позиция. Те са от една страна опозиция и не могат да не бъдат опозиция при тази конфигурация на управляващото мнозинство, от друга страна виждате, че те в много случаи не скъсват отношенията, не горят мостовете към ГЕРБ. Така че те са полуопозиция, полу- някакъв такъв резервен вариант, както са били и в други парламенти. Общо взето Движението е в някаква неясна ситуация и там трябва да видим какви развития предстоят.

– Безспорно, въпреки различията си, онова, което може би трябва да обединява всички партии, е свързано с предстоящото домакинство на Съвета на Европейския съюз, но дали пък това няма да бъде повод и за нови конфликти?

– Аз затова предложих и то именно пред вашето радио преди няколко месеца, да се изготви една такава декларация, един пакт, под който да се подпишат всички основни политически фактори, че няма да има конюнктурни политически спекулации с темата и проблемите при европредседателството. Това не би означавало да се игнорират слабостите, грешките или гафовете, просто да не се злоупотребява с тези въпроси. Тази възможност не беше реализирана. Аз лично се опасявам, че характерът на нашата подготовка и въобще самите виждания какво трябва да представлява нашето председателство ограничава в много голяма степен възможните положителни ефекти за страната ни като цяло. Дали ще изпаднем в неудобното положение сами да си създаваме скандали и то баш по време на председателството, не мога да кажа, но е ясно, че една част от проблемите най-вероятно ще бъдат съзнателно приглушени, за да избухнат с нова сила след края на 6-месечния период. А и според мен има твърде много въпроси, които не намират отговор засега. И аз не говоря само за най-големите скандали, свързани с НДК, аз говоря за общо взето политическото безсилие при изработването на една адекватна концепция какво да бъде нашето председателство, какво искаме да постигнем. Това безсилие пролича много пъти, то пролича и при посещението на френския президент в България – ние дори не знаем какво да искаме, камо ли да го искаме достатъчно обосновано, така че да не могат да ни откажат. Така че аз нямам големи очаквания за председателството и се надявам да не станем за резил.

Маринов: Няма големи очаквания за председателството, дано не станем за резил