МВР – бръснарница или система за сигурност

Наскоро имах възможността да си поговоря с една португалска журналистка. Тя се интересуваше основно от отношенията между България и Русия, но по едно време сглупи да ме попита и какви са актуалните политически теми, които разтърсват нашето обществото.

Разговорът ни беше само десетина дни след бягството на Владимир Пелов и Радослав Колев от затвора в София и аз се опитах да ѝ разкажа за случката, както и за политическата колизия, която предизвиква у нас. Само че по едно време усетих, че колежката ме гледа с недоверие и лека форма на скептицизъм.

Тогава осъзнах какво ѝ разказвам – как двама изпечени криминални престъпници излизат от затвора почти като на разходка, без да срещнат отпор от охраната, преследвани единствено от случайна чистачка, която ги гони почти до колата за бягството им. И за тази същата жена ден по-късно вътрешният министър Валентин Радев обяви, че тя не ги е преследвала, а просто искала да види какво ще стане.

Не знам как това прави историята по-поносима. В крайна сметка португалката май не остави нищо от този разказ в интервюто. Разбирам я – историята звучи като продукт на комедийно шоу с абсурдистки елементи. Надявам се поне да е останала с позитивното впечатление, че източноевропейците са веселяци.

Тези дни ужасно съжалявам, че нямам друга журналистка под ръка. От продължението на сагата с бягството всяка световна репортерка или би получила пристъп от смях, или ледени тръпки по гърба от ужас, защото тази история съчетава комичното, ужасното, кървавото и гадното по начин, достъпен единствено на грандиозна и мрачна творба.

Държавата близо два месеца издирва Пелов и неговия съучастник. Ама се оказа, че тяхното намиране е непосилно. Междувременно беглецът написа предълго писмо, в което се изкара невинна жертва на системата, прати го до медиите, но отново остана недосегаем за дългата ръка на закона. Най-накрая одисеята получи кървав край – Пелов беше убит в престрелка в центъра на Ботевград. Този, който го застреля, пък няколко дни по-късно почина в болницата, така че вече няма живи свидетели, които да разкажат какво точно се е случило. Трябва да разчитаме на разказите на полицията, но едва ли вече има дори и заблуден и случаен зрител, който да вярва в нещата, в които се опитват да го убедят.

Най-екстремният пример за това, разбира се, е обяснението, че полицията е имала сигнали, че Пелов се намира в Ботевград, но тази гадина подло си бил пуснал брада и носел шапка и така заблудил органите на реда. Така и не стана ясно това някаква шапка невидимка ли е, че така изкусно е скрила рецидивиста и го е направила неуловим. И второ – без да претендираме за голямо качество на експертизата, дори и на първолак е ясно, че един беглец от затвора няма да запази стария си вид, така че полицията би трябвало по-старателно да оглежда заподозрените по улиците и особено внимателно тези с шапките. Би било налудничаво някой подготвен полицай да очаква, че беглец ще остане в стария си вид, за да може удобно да бъде заловен на първия ъгъл. Още по-безумно става и това, че Пелов се е укривал в апартамента на жена, с която е имал връзка.

И тук веднага ни идва да се запитаме МВР изобщо действа ли в рамките на някаква логика, или просто отбива дейност. Дори в най-архаичните криминални романи ченгетата първо отиват при близки и роднини на контролен разпит. Тук нищо подобно не е било сторено. И това е само една от пробойните в тази история. Останалите са още по-куриозни и смешни. МВР му правели засади, а Пелов се измъквал от тях. И ако човек се замисли качествено върху полицейската версия, направо ще се потресе – оказва се, че един рецидивист е бил в състояние да разиграва цялата полиция по начин, който може да вдъхнови всеки холивудски сценарист. Навремето култовата пънк група „Клаш“ имаха една песен, чийто припев е много популярен: I fought the law and the law won („Борих се със закона и законът победи“), само че у нас имаме обръщане на сюжета – злодеят побеждава закона и това е основната разтърсваща поука в цялата история.

Финален акорд на трагикомедията постави вътрешният министър Валентин Радев, който буквално обяви, че МВР за малко щяло да хване Пелов, но ги били изпреварили. Тези думи бяха обезсмъртени из социалните мрежи с толкова тежки коментари, че министър сигурно би хванал язва само от четенето им. Най-големите подозрения на виртуалното българско общество бяха да не се окаже, че основният ятак на бегълците е именно самият министър, защото изявления с такива логически пробойни може да даде единствено виновен човек. Или поне изключително нелеп управленец.

И това в случая дори не е политическа оценка, политическите оценки можем да ги дадем по-надолу. Това е трезв прочит на всички изсипани глупости, в които се опитват да ни накарат да повярваме. Между другото, само преди около месец министърът тържествено беше обявил, че „рано или късно МВР ще хване Пелов“ и е чудно дали и това трябва го броим в неизпълнените уверения на властта. Защото Пелов беше убит, и то по начин, който хвърли цялата държава в съмнения за ролята на МВР в този случай.

Жалко, че в България почти не остана разследваща журналистика, защото аферата „Пелов“ си е крещящ случай за пълен анализ и вникване. Още от лекото бягство до странното ликвидиране на беглеца човек започва да се изпълва със съмнения, че това няма как да се случи без някаква форма на съучастие на органите за сигурност. Дали пък в последните си дни Пелов просто не е осъзнавал, че няма как да се измъкне от кървавия край? Това все още не са репортерски, а чисто литературни съмнения, но няма да се учудя, ако един ден се окажат с една идея по-адекватни от оплитането на МВР шефове в собствените им нелепости.

МВР е любимата дъвка на властта. За органите винаги се намират допълнително пари и в началото на годината министерството получи 100 милиона лева допълнително. И, да, разбира се, че полицаите ги заслужават. Това, което полицаите не са заслужили, е да бъдат ръководени от екип, който очевидно не знае къде се намира и трудно се ориентира с какво да прикрие следите на своята вина. Заради това лично аз проследих медийните изяви на много бивши полицейски шефове, които с неприкрита ирония говореха за станалото, както и с доста голяма болка. Именно в окото на такава криминална буря обикновените зрители осъзнават, че сигурността им е илюзорна, а органите на реда са в окаяно състояние. Не журналисти, а разбирачи в сферата обясниха, че МВР е допуснало цяла серия от сериозни грешки и след тях всеки министър би трябвало да се събуди с едно-единствено вдъхновение – да напише оставка. Уви, оставка не видяхме.

Вместо това ГЕРБ поразтърсиха експертната си торба, останала полупразна, и изкараха от нея някакъв бивш шеф на Областната дирекция на МВР за София-област Николай Николов, който тръгна да говори как Михаил Миков през 2008 г. и Пламен Орешарски през 2013-а били разбили „системата“. Това обяснение звучи като халюцинация, защото влиза в пряко противоречие с хвалбите на Цветанов как през 2009 г. МВР внезапно е станало „отличник“, но очевидно Николов бе решил, че ако публиката се е вързала за шапката невидимка на Пелов, тя вече е готова да се хване на всичко.

Цялата пролята кръв и всички изговорени лъжи не бива да ни отклоняват и от друг лъч на тази история – че вторият избягал затворник още не е открит. Всеки човек, който гледа как се развиват събитията, обаче сигурно вече е обзет от подозрения, че и Колев ще намери края си в някоя случайна престрелка, без да може да говори, без да остане нито един свидетел на мистериозното бягство и цялата одисея.

Всъщност отвъд конкретната история и нейните парадоксални моменти можем да открием единствено една смразяваща истина. Системите за сигурност в България са разкапани напълно и дано това да не е необратим процес. Всяка нова история доказва, че ако приемем разказите на МВР, тях дори една пусната брада може да ги обърка. А пък си мислех, че МВР би трябвало да може да вижда отвъд брадите, отвъд лъжите, отвъд всичко останало. И докато това не стане – полицията ще произвежда само истории, които стават за забавление пред чуждестранни журналистки, но ще предизвикват единствено тих ужас в гражданите на държавата, която ги преживява ежедневно. Държавата, в която МВР аха да залови един престъпник, ама той се измъква, защото има шапка…

Александър Симов

http://retro.bg