Медийният слугинаж срещу мъдростта на Св. синод

Светият синод на Българската православна църква взе единствено възможното и главно – единствено правилното, канонично и национално отговорно решение по повод писмото на Македонската православна църква. Светият синод в пълно съгласие отхвърли противоканоничните ултиматуми на МПЦ. Ултиматуми, немислими и недопустими за „сестринска“ църква, която твърди, че търси своята „църква-майка“, при това – търси я след хиляда години. Ултиматуми, продиктувани от вулгарни геополитически интереси, които нямат нищо общо с историческата истина, духовността и каноните, и най-вече – с Вярата, със Светото Православие, с едната Свята, Съборна и Апостолска Църква. Но пък имат прекалено общо с нестихващата война срещу Православието. Защото: „Най-страшният враг на Запада е Православието, по-страшно и от Ислямска държава“, постанови преди време Карл Билд.
Светият синод не призна еднолично, едностранно и самоволно МПЦ за автокефална; отказа да влезе в евхаристийно общение с МПЦ, която е неканонична и под схизма вече 50 години; не се обяви за нейна майка, нито за неин представител, а за неин ходатай и застъпник пред другите поместни църкви.
Така мъдро нашите архиереи отговориха на истеричния натиск, предвождан и диктуван от самозвани „богослови“, самодейни „канонисти“ и дежурни „наставници“ на Светата ни Църква. И – нищо неочаквано – от старите разколници, като Любомир Младенов и току-що изплувалия от небитието Христо Латинов, някогашен „управител“ на 93 църкви, 8 манастира и 5 митрополитски дома, които същите тези разколници заграбиха от БПЦ, а после искаха българската държава да им плати 700 млн. евро, щото им ги била отнела! Искаха 700 млн. евро като компенсация, щото държава отнела от крадеца откраднатото!
Като два сияйни лъча в лапавицата пред Синодалната палата изгряха евродепутатите Андрей Ковачев (ГЕРБ) и Ангел Джамбазки (ВМРО). На Джамбазки дължим наставлението, че „когато политическият интерес налага, каноните се променят“. Каноните не са закон, който парламентът може да променя 139 пъти! Камо ли пък заради временни политически интереси! Чии интереси, прочее?! На Църквата? На Държавата? Не! Точно обратното: против Църквата и против Държавата! Каноните са неизменни, както и Апостолските правила, както и правилата на Вселенските събори, както и самият Иисус Христос, който е един и същ – вчера, днес и утре. Същото се отнася и за Христовата Църква.
Но най-пръв сред „бдящите“ в лапавицата беше Красимир Каракачанов, министър на отбраната и силов вицепремиер. Що ще висш представител на изпълнителната власт сред окупантите на Синодалния дом?! Как се нарича това? Натиск на изпълнителната власт срещу БПЦ се нарича. Това вече сме го гледали – някога разколниците под прикритието и със съдействието на правителството на СДС щурмуваха и превзеха Синодалния дом, после щурмуваха Софийската Св. Митрополия, но не успяха да я превземат. Тогава нападаха с бухалки, днес – с приказки за евроинтеграцията.
Медиите не забелязаха този дребен детайл Каракачанов, но в замяна на това произведоха фалшиви новини в чутовен размер, подмениха истинското синодално решение (даже някои си позволиха да го дописват!) и изпискаха дружно и възторжено: „БПЦ прие да бъде Църква майка на МПЦ!“, „Св. синод призна МПЦ!“ и прочее фриволности. Защо? От родолюбиви пориви? За да „откликнат на обществените очаквания“? Или защото тъй им е наредено? Родолюбивите пориви са обект на злоупотреба, а „обществените очаквания“ са режисирани от тия, дето са разпоредили подмяната на истината заради чужди интереси и в полза на своя си личен интерес. От единия слугинаж медиите фалшифицираха решението на Св. Синод.
Тази подмяна, тази неистова истерия, тази брутална агресия не избликна от нищото. Сценарият е отдавна написан. Политическата машина отдавна задвижена. Изнудването на БПЦ отдавна планирано. Още през октомври делегация на МПЦ обикаля българските епархии, пристига и архиепископът на МПЦ, още тогава вариант на писмото (пазено в пълна тайна от българското общество!) е приподнесен за подпис на българските архиереи, но те не склонили, каза нервозно Милен Врабевски, съавтор и приносител на писмото – той и спонсор на обиколката на македонските митрополити, той и главен „контактьор“ с премиера Борисов и вицепремиерите Захариева и Каракачанов. Всичко това инвеститорът Врабевски изговори в телевизора на 18 ноември, докато се саморекламираше лежерно въпреки изобилното потене. Потвърдиха го и македонските медии.
Нещо повече. Ден преди заседанието на Св. синод се появи анализ на Струмишкия митрополит Наум „в светлината на глобализацията“. В точка 5 пише, че евхаристийното общение между БПЦ и МПЦ „е естествен резултат“ от договора между България и Македония и „е в съответствие с евроатлантическите интеграционни процеси“, и – да внимаваме! – „Затова тези, които се противопоставят на това единство, се противопоставят и на гореспоменатите процеси. Съответните служби трябва да проверят дали тези хора работят за интереси чужди на интересите на двете страни, или го правят от незнание. Според Светите отци невежеството е най-голямото зло“.
Следователно: всеки, бил той мирянин, бил той духовник, който защитава историческата истина, не се поддава на агресия, истерия и натиск, който спазва каноните, трябва да бъде разследван от „съответните служби“! Незабавно! Защото нанася непоправими вреди на глобализацията и евроинтеграцията! Само евроатлантическите ценности са изтървани. Какъв пропуск! Ами тогава съответните служби най-първом да разследват високопросвещените български митрополити, целокупния Свети синод начело със светейшия български патриарх Неофит!
И на това отгоре обществото беше и продължава да бъде облъчвано с твърдението, че писмото на МПЦ е „зов за помощ“! Не зов за помощ, а ултиматум. В който няма нито християнско смирение, нито братолюбие. Ултиматум, който сякаш не е писан от духовници, а от някакви геополитически бакали, разпищолени в световната кръчма.
И най-сетне:
Когато МПЦ говори за Охридската архиепископия, забравя, че това е Българската Охридска архиепископия. Когато говори за погромите над Екзархията и екзархистите на територията на днешна Македония, забравя, че това е Българската екзархия, а не някаква друга, че българските духовници са пребивани и гонени, че българските училища са опожарявани, че българските светци и светини са поругавани.
И когато в продължение на 72 години МПЦ участва в бруталната дебългаризация на българите в Македония, няма и повей от неудобство, от неловкост, от чувство за отговорност, от усещане за вина. Няма и най-малък жест на покаяние. Покаяние! Няма и разбиране, че тези рани, които тя е причинила, трябва да се лекуват и че лечебницата е тъкмо тя, църквата. Тя трябва да лекува, а не да отваря нови рани. Но тя, МПЦ, трябва да започне от себе си.

Велислава Дърева

http://duma.bg