Между другото, господин Рашидов, зелето е средство за оцеляване

В Кюстендил откъдето съм се появил на бял свят с израза „сложих зелето“ се изразяваше задоволство, че ще изкараме и тая зима.
Дори не знам какво е „чеп за зеле“.
Мен ако питате, това е някакъв софийски жаргон, защото в зелето се слагаше малко сол, вода, малко цвекло, ако искаме да го оцветим.
Не съм чувал някой да слага „чеп“ и не знам какво е това. 
Не знам и какво е „1 процент от БВП за култура“, не знам и какво е „добър и работещ закон за меценатството“, не знам и какво е „промяна в правилника за събиране на авторски отчисления за творците“, че по сегашния в МК има 5 контрольора за цялата страна.
Не знам и какво е „достойни заплати“ за музикантите в симфоничните оркестри, не знам и какво е „пълна дигитализация на културното ни наследство“.
Не знам какво е „държавни резиденции за преводна литература“.
Може би и тези неща са като чеп за зеле.
Виртуални…
Не, с тоя статус не искам да кажа, че нищо не е свършено.
Напротив…
Свършено е…
Дано и ние да не сме свършени като ланското зеле.
Което, впрочем, беше вкусно.

Венци Мицов

*Коментарът е от фейсбук