Мерзостите на „българския” елит

Безнаказано се вършат мерзости в България. Както на макро, така и на микро ниво. Погледнете близо трийсетгодишния преход. Изтъкан е от мерзости. В огромната си част държавната собственост беше разпродадена на безценица. По един напълно престъпен начин. Какво друго е това, ако не мерзост? И кои са авторите й? Същите онези, които смятат себе си за елит, същите онези, които през последните близо три десетилятия пребиваваха в Министерския съвет и Народното събрание. Чуден елит, наистина… Съставен от агресивни и необразовани личности. Как е възможно такива лица да бъдат елит? Толкова ли не е способен българският народ да излъчи умни, култури или просто нормални хора? Способен е, разбира се. Само дето елитът не се назначава от народа. Днешният елит – политически, икономически, анализаторски, медиен, е назначаван отвън. От онези, които смятат, че понеже разбират всичко, са в състояние да определят съдбините на света. Те назначават и свалят правителства и парламенти по цялото земно кълбо, та една България ще им се опре!? Ясно е, че няма да се опре. Тук назначаването на елита минава особено безпроблемно. Достатъчно е ясно да заявиш верността си към Големия презокеански брат, да не спираш да възхваляваш пропагандираните от него идеи и членството ти в елита е гарантирано. И няма никакво значение от каква партия си – лява или дясна, дали си социалдемократ или християндемократ, дали си либерал или консерватор. Това са подробности. Крайно незначителни. Важното е да демонстрираш послушание към господарите. После си изповядвай каквито идеи искаш.

Замисляли ли сте се защо толкова бивши партийни и комсомолски секретари, толкова много преподаватели по научен комунизъм, днес са най-върли антикомунисти и фанатични либерали? Много просто – за да докажат полезността си на новите господари. Преди 1989-а тези хора бяха най-верните оръженосци на Москва. Днес са най-верните слуги на Вашингтон. А това, което правят, по същество е едно и също. Служат за безмозъчни ретранслатори на чужди идеи. Преди като малоумни повтаряха колко велик е комунизмът. Днес със същата жар разпалват пламъците на антикомунизма. Това също е мерзко поведение. Но мерзостта е техният занаят. И не им прави впечатление. Някогашните млади надежди от школите на БКП, партийните кариеристи, доносниците на службите днес са мастити грантови анализатори, либерали и демократи. Вярно, с годините са се поотпуснали, натежали са, което, впрочем, говори за охолен живот. Презокеанските господари хранят добре. Макари с ГМО. ГМО, което уврежда както тялото, така и ума. Страстта на грантоедите да обслужват каузите на господарите не е намаляла. Преди 1989 г. тъпчеха свободата на словото, защото така ги учеха от съоответния идеологически отдел на БКП. Днес пак тъпчат свободата на словото, защото такива са директивите на чуждите фондации. Колкото по-усърдни са в заглушаването на неудобните гласове, толкова  по-сигурно е, че ще заслужат поредния грант. Парите не са малко, могат да ги накарат да забравят всяка извършена мерзост.

А онези, които дават парите, никак не са глупави. Когато назначаваха новия „демократичен елит, много правилно се ориентираха към младите надежди на стария комунистически елит. Донорите знаеха, че  нахъсаните комсомолци най-лесно и бързо ще се трансформират в също толкова нахъсани евроатлантици. Щом си вършил мерзости преди 1989-а, съвсем естествено е да продължиш да ги вършиш и впоследствие. Донорите не сбъркаха. Заложиха на правилните хора. На онези, които им вършеха, а и днес продължават да им вършат слугинската работа. Проблемът остава за нас, обикновените хора.  Проблемът ни е, че продължаваме да търпим този измислен елит

Петър Волгин

Резултат с изображение за Петър Волгин

http://pogled.info