Мира Радева: По манталитет и култура на удоволствието сме най-близо до Франция

-Г-жо Радева, вие сте виден франкофон. Как тълкувате визитата на президента Макрон?

– Като франкофон и човек, който е закърмен с френската култура, съм много щастлива. Това е много необходим момент не просто за България, а и за ЕС, защото в ситуацията, в която се намираме – стават атентати, положението в Турция, Сирия, и т.н. ЕС трябва да излъчва единство. Ако сега не сме единни, ако сега не намерим начин да покажем, че имаме ценности, територия и хора, които искаме да защитаваме, просто сме изгубили битката. И затова за мен това, че Макрон идва тук, е много голямо събитие. Казвам го и като човек, който е много привързан към френската култура и към френския принос към ценностите на света, като човек, който преди 1 г. създаде спектакъл “Франция, моя любов”.

От друга страна, това е

свидетелство

колко важна

сцена за ЕС е

България.

Защото се получава много важен парадокс – от една страна, ние сме на кръстопът, но и гранична територия за ЕС, която на всичкото отгоре чисто демографски се опразва откъм население. Това не е почнало сега, случва се от десетилетия. Започва с колективизацията, когато насилствено селските жени са вкарани в панелките и в заводите. Истинската промяна става още през 50-те години, когато по един изключително насилствен начин манталитетът на хората е променен. И докато в цяла Европа имаме т.нар. бейби бум, за да се компенсира ударът от Втората световна война, в България колективизацията води до рязък спад на раждаемостта. Това го казвам за тези, които продължават да твърдят, че става въпрос за проблем от последните 30 г. Не е вярно.

– Започва от изваждането на жените от естествената им среда и затварянето им в града?

– Естествено. В крайна сметка ти произвеждаш работната ръка. Имаш нужда от тези деца, внуци, племенници, за да се обработва земята. Искам в подкрепа на тази теза да кажа, че пронаталистична политика имаме още по времето на Тодор Живков през 70-те години. Каквото и да се говори за тогава, още тогава си давали сметка за проблема. Още през 70-те години я виждаме тази пронаталистична политика. И сега какво се получава? Ние имаме една територия, която ние, българите, освобождаваме. Погледнете Сакар, погледнете Родопите, погледнете умиращия Северозапад и селата, които се обезлюдяват. Такава красива и плодородна земя, каквато е българската, няма да остане празна. Въпросът е кой как ще я насели.

Аз не искам да си приписвам никакви индивидуални заслуги, но още през 1997 г. пред екипа на ОДС и Иван Костов на Боровец казах: “Мислете за зелени карти и за България, кого ще вкарвате на тази територия.”

– По-добре да е контролиран процесът.

– Разбира се. И да е промислено. Първо да бъдат хората с български произход. Защото ние не можем да развиваме икономика без адекватно население. И какво – от 1997-а трябваше да минат 20 г., за да дойде Валери Симеонов и да каже “Вижте, няма хора за туристическия бранш” и “Дайте да вкараме хора”. Пропиляхме 20 г., защото нашите политици виждат само до края не на носа си, а на джоба си, което е просто обидно.

– Тогава ОДС и самият Костов как реагираха на предупреждението ви?

– Вижте, те са мислили само дотам да спечелят следващия мандат. Костов затова промени правителството.

– Смени половината министри, без да казва защо.

– Даже повече. Сега, ако го питате г-н Костов, той ще ви каже: “Ако имах втори мандат.” Ами добре. Ето, Бойко Борисов има трети мандат вече. Да не говорим и Божидар Димитров колко говореше за това, който беше и министър, и то точно за интеграцията.

Надявам се германските и френските лидери да разберат, че те носят отговорността какво ще ни се случи. Макрон е голяма надежда. Пристигайки тук, той разбива един стереотип – че исторически Франция не е била на наша страна. Винаги съм била във вътрешен конфликт, признавам си, защото българската и френската култура много си приличат. И аз това го установих, когато започнах да уча езика и отидох там. Има много, много причини за тази прилика – първо природните. И двете страни са с много развито селско стопанство благодарение на плодородието и на разнообразието на териториите.

Второ, политическите си модели по време на Освобождението ние копираме от Френската революция. Много от нашите революционери са се обучавали на политика във Франция. Не случайно имаме такъв висок процент думи, дошли от френския. Като социолог ми е направило впечатление, когато изучавах френски език, карайки докторантурата си там, че това е езикът, в който структурата на фразата практически е идентична с нашата. Както подреждаш изречението на български, така го подреждаш и на френски. Което обаче на социологически език означава едно нещо, както казва Клод Леви-Строс – структурата на езика отразява структурата на обществото. И всъщност ние сме близки по манталитет, по начин на виждане на света. Точно затова структурата на езиците ни си прилича. Отделно е съдържанието. Цялата ни културно-политическа терминология сме взели от Франция. Тази близост има психологическо ниво. Тя е открита от Хофстеде (холандски социолог и културолог – б.а.). Той казва, че от всички европейски нации най-близка до българския манталитет е френската. И като култура, бих казала и като емоционална чувствителност и чувственост. Това е една по-хедонистична култура – L’art de vivre, в сравнение с англо-саксонската. Нашата култура и социално-политическа структура е заемка от Френската революция. Освен това ние имаме същия централизиран държавен статус. Когато тръгваме да изграждаме държавността си, копираме същия модел. Германците – не.

– Там провинциите са автономни.

– Така е. Ценностите, уроците на живота, политическото мислене аз ги взех от Франция. Там ме научиха на много неща, които в България нямаше как да науча. Накрая искам да отбележа защо ме вдъхновява френската култура. Защото, за мое съжаление, културата като начин да се ограмоти населението, като шанс да се вдъхновят всички слоеве на населението у нас е на изчезване. Погледнете какви думички има в публичния език. Чуйте популярната музика. Даже не искам да употребя думите от най-масово тиражираните съвременни популярни песни. Във Франция не е така. И това не е само възпитание, но и дълг на мислещите, на можещите хора. За съжаление, този дълг у нас го няма, в резултат на което висшата прослойка на обществото е заела тотално самоубийствено по отношение на нацията положение. Лидерите са дезертирали, казали са “Карай да върви.” Но една нация не оцелява без лидери. Няма как.

Нямаме елит. А от французите може много да научим. Те много пъти са били на ръба, преживели са много катастрофи и знаят как да оцеляват. Знаят, че за да оцелееш, културата и думите, които употребяваш, са важни. Назоваването, както казва Леви-Строс, е социален проблем. Настръхвам, защото думите, които се изливат от екрана на всички медии, се повтарят от децата.

Това е моделът

на “яката

дупара”.

– Харесвате ли съпругата на Макрон?

– Няма как да не я харесвам. За мен тя е една смела жена. Харесвам всички смели жени. В моя спектакъл има една знаменита песен на Далида “Той току-що беше навършил 18 г.”, която е един от центровете му. Тази песен е написана през 1975 г. и за времето си е тотален шок. Защото тя завършва така: “За миг бях забравила, че съм два пъти, колкото него.” Тази песен е огромен успех на Далида. Става №1 в 9 страни, преведена е на 9 езика и печели наградата на френската академия.

И до днес има негативна стигма върху връзката на по-зряла жена с по-млад мъж. Аз се радвам на всеки един човек, който чупи бариери и показва, че правила, що се отнася до личния живот, не трябва да има. Всеки има право на личния си свободен избор.

Със социолога разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА

Резултат с изображение за Мира Радева

http://24chasa.bg