Монте Кристо – загадъчен и изпълнен с легенди остров

Монте Кристо е малък италиански остров, част от Тосканския архипелаг, намиращ се точно по-средата между Корсика и италианския полуостров. Островът можеше да си остане един от хилядите малки безизвестни острови, ако не беше увековечен от Александър Дюма, в неговия роман „Граф Монте Кристо“.

Островът е бил известен както на гърците, така и на римляните – съответно с имената Артемизия и Монте Юве (буквално „Mount Jupiter“).

Съществува легенда, която гласи, че преследван от император Диоклециан, светецът Мамилиан скитал по вълните на Средиземно море, от бреговете на Тунис към морето на Сардиния, докато накрая не достигнал до малък остров с име Монте Юве. Мислейки си, че вече е намерил мир и спокойствие, Мамилиан решил да се установи на новооткритото място, но тогава разбрал, че мястото е леговище на дракон. Последвала яростна битка между светеца и дракона, която завършила пагубно за злото чудовище, а светецът останал да живее в една от пещерите на острова.

През пети век много хора намерили убежище на острова след набези на Вандалите срещу Сицилия. През този период там бил основан Манастирът на Св.Мамилиан и бил построен параклис в пещерата, в която той живеел, благодарение на огромни дарения на италианската църква и местните от близките острови. Благодарение на събраните дарения манастирът станал известен със своето богатство. След смъртта на светеца, островът бил преименуван на Монте Кристо (буквално „The Mount of Christ“).

След придобитата слава на манастира, през шестнадесети век той бива нападнат от известния турски пират Оруч Рейс, известен още като капитан Барбоса или Червената Брада. Това дава началото на слухове, че съкровището на пирата е скрито в някоя от пещерите на острова.

Друга легенда за съкровище свързана с Монте Кристо датира от 1553 година, когато наследникът на капитан Рейс, пиратът Драгът напада манастира повторно. Тази легенда гласи, че монасите заравят съкровището на тайно място, за да предотвратят кражбата му.

През 1842 година Александър Дюма посещава острова и остава толкова впечатлен от естествената му красота, че решава да го направи поле за развитие на действието в своя нов роман, като го свързва също с нова легенда за скрито съкровище.

Именно заради всички тези истории свързани с красивия вулканичен остров, достъпът до него днес е ограничен от италианското правителство, но всеки истински приключенец, който изявява желание да посети Монте Кристо, може да кандидатства за еднодневна виза. Опашката за посещения обаче е доста дълга и всички желаещи ще трябва да чакат поне три години, преди да бъдат одобрени.

Ако сте един от късметлиите одобрени да посетят острова, на него може да видите забележителностите: Манастирът на Св.Мамилиан, Пещерата на Св.Мамилиан, Крепостта на Монте Кристо, разположена на най-високата точка (645 метра), Национален исторически музей, Ботаническа градина и др.

Без значение дали на острова има скрито съкровище или не, италианското правителство няма да позволи на никой турист да копае там. За посещението на острова и водите около него има множество забрани. Годишно се допускат само 1000 туриста, за да може да бъде предотвратено разравянето на мястото. Забранени са пренощуването, риболова, плуването и сърфирането на разстояние по-малко от 1000 метра от бреговете на острова. Достъпът по море е разрешен само през едно определено място.

В наши дни Монте Кристо е част от „Национален Парк Тоскански Архипелаг“. През 1988 година паркът получава и Европейска диплома за защитени територии и е признат за обект от общоевропейски интерес. Единствените негови обитатели са двамата пазачи на природния парк.

Изпълнен с богатства или не, островът днес определено е едно същинско природно богатство, почти недокоснато от човешка ръка.

Свързано изображение

http://travel.spisanie.to