МРАК

Опитах се да се боря за правото на хората на Словото. Да не бъдат унижавани и да не им се подиграват, плащайки им жалки стотинки за труда.
Какво стана? Робите ревнаха. Те не могат да позволят на друг да се бори за правата си! Как така бе – ревнаха те – какъв си ти, мръснико, та ще искаш нещо, ние що не искаме, а ти искаш?!
Веднага на борещия се за правата на събратята си трябва да се натисне главата – в помията, в блатото. 
Робите видяха в призива за справедливост какво? Видяха завист, алчност и злоба. Така е – крадецът винаги вика „Дръжте крадеца!“. Но нищо. Има и умни и добри хора, които разбират, че казаните от мен неща са сигнал за тревога. Срещу настъпващото мрачно средновековие. В което вместо изкуство ще има шоу, вместо писатели – чалга звезди, вместо дух – печалби от спорттото и разни други весели работи. Клади и чума. В началото бе Словото. Но сега явно вместо слово трябва да се сложи някоя по-подходяща дума. Мрак.

Калин Терзийски

Снимка на Калин Терзийски.

Терзийски