Наглите не са нагли. Нагло е правосъдието и депутатите

Затова държавата е любяща майка за бандита и студена мащеха за жертвата

Няма да забравя как в разгара на големите отвличания на Наглите, вместо да ги заловят почти веднага, тъй като майката на отвлечения ученик Джорджио им беше казала направо имената, един главен секретар беше наредил да се вадят разпечатки на телефонните ми разговори.

Целта беше да се разбере кой служител от отдела „Контратерор“ на ГДБОП е източникът ми на информация, защото пишех във вестник „24 часа“ за всяко от отвличанията, които тогава ставаха през месец. Кой е предателят, беше особено важно за онзи главен секретар, защото той бе корумпиран палячо със смешен прякор, за когото най-важното бе как ще изглежда в новата униформа с жълъди и елементи на „Версаче“.

Предател обаче нямаше. Информацията ми не беше от ГДБОП. Защото ГДБОП тогава беше може би единственото място, където всъщност нямаше информация за Наглите. Там в разгара на отвличанията работеха бездушни регистратори. Те вяло наблюдаваха мъчителните преговори, които водеха семействата, и се наливаха безпомощно с водка в дългите нощи, в които се предаваха откупите.

Мислех никога да не разказвам това, но как, ако не го направя, ще разберете, че Наглите всъщност никога не са били толкова нагли. Тях нагли ги направи тогава Министерството на вътрешните работи с тотална липса на агентурна информация, с оперативна безпомощност, с некадърност в координацията и на управленско ниво.

И ако тази седмица вие отново се чудите как може Йожи и Гребеца да са толкова нагли, отново грешите. Наглите са не те – нагло е правосъдието ни. Същото, което намали доживотната присъда на Чеци, който удуши Яна в Борисовата градина, защото се оказа, че не го е направил „с особена жестокост“, а мило. Същото, което намали и тежките присъди на провадийските тийнейджъри, които умъртвиха 13-годишната Александра, защото направили самопризнания.

Същото правосъдие, от което в тези 28 години преход е пострадало вече почти всяко семейство. Като изключим, разбира се, насилниците в обществото – независимо дали са убийци, похитители, крадци, телефонни измамници, крадци на ДДС, или мошеници с политическа протекция.

За тях, както се вижда и от случая с експресния опит за освобождаването на Йожи и Гребеца, правосъдието е любяща майка, но за жертвите им винаги е било ледена мащеха.

Вече 28 години никой не може да промени закона така, че автокрадците да не бъдат освобождавани, защото твърдят, че са се скрили от дъжда, заловени в разбитата кола. Телефонните измамници отнеха спестяванията на всяка трета баба в страната, но правосъдието продължава да ги гали почти без изключение с условни присъди.

За същите тези 28 години имаме само двама митничари с присъди за корупция, при положение че в Румъния пращат по 50 в затвора само от една полицейска операция. И тези двамата, нашите митничари сигурно са най-глупавите на планетата, защото, ако се бяха оплакали в Страсбург от това беззаконие, сигурно щяха да вземат обезщетения колкото от далаверите на пункта за няколко месеца.

Обобщено казано, няма сфера в наказателните ни закони, независимо за кой вид престъпност става въпрос, в която да няма пробойни. А ако законът е що-годе добър, тогава провалът задължително е заложен в правилниците за прилагането му.

Така че в много от случаите съдиите не са виновни, защото вземат решения по точката на закона. Разбира се, и сред тях има много корумпирани, а тази седмица се разбра, че си има и направо цели частни съдилища. Като районния съд в Никопол например, който узаконил с груба фалшификация иск с дата 3 години по-рано (прочети цялата афера на 3-а стр.).

И това не направил някой чиновник в сградата, а бивш негов председател. Прокуратурата и Висшият съвет казват по този случай, че е престъпление, но пък Софийският районен и после Софийският градски съд излизат с решения на базата на този изначално фалшифициран и незаконен иск.

Е, наистина уникална държава сме. И наистина, не се заблуждавайте, още не сме стигнали дъното. Правосъдната ни система има невероятен потенциал тепърва да ни изненадва и шокира.

Да, няма спор, в България законът винаги е на страната на лошите – затова и преходът не свършва и ако политиците продължават с имитацията, ще циклим още протяжни десетилетия.

Вече цяла седмица всички се чудим дали от откупите за живота на жертвите на Наглите 7 години по-късно се плащат тук и там подкупи за предсрочната им свобода?

Чудим се дали депутатите, които направиха поправката в Наказателнопроцесуалния закон, лично написаха само месец по-късно молбата на Гребеца за предсрочно освобождаване?

Защото една от основните причини за беззаконието в България е вечното адвокатско лоби в парламента, а другата е дразнещото безхаберие на депутатите и експертите, с които са се заобиколили в комисиите. Точно оттам бълват откровено глупаво написаните закони, както и тези, в които безпардонно са заложени широко отворените врати към свободата и недосегаемостта за престъпния свят.

Така че спрете да наричате Наглите нагли. Те са си най-обикновени бандити с малко по-животински инстинкти.

Нагли всъщност са правосъдието ни и тарикатите и мъртвите души в българския парламент, които го поддържат в тази изкуствена кома.

Слави Ангелов

168chasa.bg