Неонацизмът и мълчанието на „Европа“

Ще започна с два цитата. Единият е на Албер Камю от 1944 г.: „Антикомунизмът е началото на диктатурата.“ Другият е от съвременен български учебник: „По времето на Хитлер животът на евреите станал толкова тежък, че започнал да виси на косъм.“ Толкоз.
И така:
Едното училище, в което учех, се казваше „Гео Милев“. Другото – „Никола Вапцаров“. Третото – „Лиляна Димитрова“. Днес моите училища носят други имена. Технологията на омразата, на реванша, на отмъщението над историята заличи имената на тези „престъпници“.
Защото:
Кое беше първото, което направи българската десница след 1989-а и продължава да прави вече 27 години? Унищожи индустрията? Подчини съдебната система? Разби селското стопанство?
Не!
Първо подмени историята, смаза просвещението и унищожи духовността. И обяви българските антифашисти за престъпници. И ги осъди като престъпници. А техните убийци превъзнесе като национални герои, вдигна им паметници и мемориали, и ги почита, и ги възхвалява.
Уби повторно загиналите момичета и момчета, срути техните паметници, оскверни техните гробове, разпиля техните кости. За да изчегърта техните имена, тяхната саможертва и тяхната гибел от историята, от времето и от паметта. А техните инквизитори и палачи възнагради с умилително преклонение.
Унизи живите антифашисти с едната цел  да отнеме смисъла на техния живот. И за да ги убие по-бързо, ако може.
Ако антифашистите са престъпници, фашистите са светци.
Щото е нямало фашизъм. А законна власт.
А щом няма фашизъм, няма и антифашисти. А бандити, които са си заслужили да бъдат  простреляни, посечени, обесени, изгорени, удушени, обезглавени, захвърлени в канавката на историята.
И най-сетне – обяви 9 май за черна дата, а 9 септември  – за още по-черна. И се жалват, и страдат, и се тръшкат артистично, и катадневно кълнат и проклинат Червената армия, понеже съсипала демокрацията и благоденствието, в които светът се пличкал под горещите (ама много горещи! крематориумни грижи на Фюрера. А щом победата над нацизма е черна дата, престъпление против човечеството и символ на всемирното зло, значи Хитлер е светъл идеал, ангел небесен, метафора на човеколюбието и олицетворение на демокрацията.
Това е политиката и на българската десница, и на европейската, и на псевдоевропейския проамерикански брюкселски елит, наричащ себе си „Европа“, и на САЩ: ревизия на Втората световна война (ВСВ), реабилитация на нацизма, подкрепа на неонацизма, отрицание на антифашизма. И подменят историята, и я преформатират, и натрапват една фалшива историческа памет.
Всичко трябва да бъде заличено. Не е имало никаква война и никакъв нацизъм, и никакъв холокост, и никакви крематориуми, и никаква антифашистка съпротива, и никаква победа на 9 май, а Хитлер, Гьоринг, Гьобелс, Химлер, Айхман и прочее изверги, са невинни, свидни жертви на гадните комуняги.
Това знаят днешните 20-годишни, децата на прехода, превърнати в мутанти. Тези лъжи са тяхното знание. Тяхното невежество е тяхното убеждение. Невежеството ражда подчинение. Програмираното, умишленото невежество ражда чудовища.
И ги роди.
Наплодиха се неонацистки, ксенофобски, крайнодесни, националистически партии и организации. Техните корени са в нацистките партии в България преди 1944 г., които пък от своя страна са копие на хитлеристкия оригинал. Едновременно с това те са част от съвременната световна неонацистка мрежа, а нейната идеология е „анти-антифа“, т.е. – анти-антифашизъм.
Днес в България има последователи на Легиона (4 организации), на ратниците (3 организации), на бранниците (1 организация).
ГЕРБ управлява в коалиция с ОП, част от които е партия „Атака“. Когато „Атака“ връхлетя на политическата сцена през 2005 г. с нацистки крясък и антисемитски заклинания, български социолози и политолози казаха, че това е „признак на нормалност“, че „навсякъде в Европа има такива партии“, че „така се европеизираме“. Тогава желаещите да встъпят в бойния строй на „Атака“ трябваше да напишат своя етнически произход и кръвна група, защото, казват, определена кръвна група се срещала рядко при циганския етнос. Това е нацистката идеология за чистата раса. В кристален вид.
Днес заместник-министри от ОП позират с ръка, изопната в нацистки поздрав, понеже били артистични, обичали да се шегуват и да си правят майтапчийски снимки.
Как реагира на този факт европейската десница? А Европарламентът? С пълно мълчание. Благосклонно. Солидарно. Субсидиарно. Защо? Защото за ЕНП е важно „нашите кучи синове да са на власт“. Европарламентът мълча благосклонно, солидарно и субсидиарно и при управлението на ОДС 1997-2001, когато част от ОДС беше не коя да е партия, а Българският демократичен форум, пряк наследник на Българските национални легиони на ген. Луков и фюрера Иван Дочев.
И всякакви овластени мерзавци и негодяи се шегувкат безнаказано и артистично с кръвта на милиони погубени в най-ужасяващата война. „В своето време и Хитлер е бил номер едно“, каза преди девет години премиерът Борисов, за когото гаврата с жертвите на нацизма си е човещинка. Така всеки похотлив примат оправдава своята похот.
Но нищо не е само по себе си и не идва на празно място.
Всичко започна преди 27 години с едно шизофренично действие: българската десница обяви участниците в Съпротивата за бандити и терористи, а участниците във ВСВ – за герои. Така всички от Съпротивата (партизани, ятаци, политзатворници, концлагеристи) се оказаха престъпници, понеже са антифашисти, обаче са герои, защото се сражават по фронтовете на Отечествената война.
През 1992 г. СДС започна своя поход срещу Народния съд. Идеолози: Иван Татарчев – главен прокурор; Веселин Методиев – депутат от ОДС в два парламента, после вицепремиер и министър на образованието;
Васил Гоцев – депутат в три парламента от ОДС, после министър на правосъдието, после конституционен съдия.
През 1996 г. Върховният съд отмени решенията на Народния съд със следните мотиви: „поради липса на доказателства“, „в интерес на обществото и с оглед на общоприетото разбиране за справедливост и морал“; защото Народният съд бил „противоконституционен“, присъдите  – „несправедлив съдебен акт“ и „извънсъдебен произвол“ (едновременно); защото тези присъди „засягат най-насъщните граждански и политически права на личността“; защото „не отчитат оневиняващи основания като „случайно деяние“, „изпълнение на закон или служебна заповед“, „неизбежна отбрана“ и „крайна необходимост“; защото „историческите и политическите тези не могат да имат решаващо наказателноправно значение“ и защото „подсъдимите добросъвестно и добронамерено са изпълнявали функциите си“.
Следователно: Девети юни е „случайно деяние“, отрязаната глава на Стамболийски отговаря на „общоприетото разбиране за справедливост и морал“, а убийството на Гео Милев, Йосиф Хербст и Никола Вапцаров е в резултат на „неизбежна отбрана“ и поради „крайна необходимост“.
Всички тези „аргументи“ погазват декларацията от 30 октомври 1943 г. за отговорността на хитлеристите за извършените зверства, подписана от Сталин, Рузвелт и Чърчил; споразумението за съдебно дирене и наказване на главните военни престъпници; Устава и регламента на Международния военен трибунал от 8 август 1945 г.; и закона на Контролния съвет на победителките от 20 декември 1945 г.
Така палачите на Стамболийски, на Гео, Хербст, Вапцаров, организаторите на Девети юни, масовите убийци на българските леви интелектуалци през 1925 г., палачите на 53 деца по време на антифашистката съпротива (най-малкото – на година и половина, простреляно с 12 куршума!) бяха канонизирани като „жертви на комунизма“, техните имена красят мемориалната стена край НДК, а всяка година поклонниците на ген. Луков организират Луков марш с факли и барабани.
Някакъв звук откъм страните победителки във Втората световна война? Не. Някаква реакция откъм тъй наречената Европа? Не. Вярно, през 1996 г. България не е член на ЕС, но е член на Съвета на Европа и на ПАСЕ.
На 27.07.2000 г. от парламентарната трибуна Дянко Марков, предводител на БДФ, обяви,че „Депортацията на враждебно население не е военно престъпление“. Враждебното население са евреите от т.нар. нови земи. Някаква европейска реакция? Не.
През 2014 г. евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев организира конференция в Европарламента „Изстраданата европейска мечта на България, 1944-1989 г.“ с участието на същия Дянко Марков. Някаква реакция на официален Брюксел? Не. Гневът на журналисти, граждани, неправителствени организации отекна в нищото. Една журналистка нарече Дянко Марков антисемит и той заведе дело срещу нея за клевета и обида. Делото се проточи три години, приключи преди няколко дни, журналистката беше оневинена.
Мълчанието на ЕС и САЩ премина в апотеоз на украинските неонацисти. Които бяха закичени със званията „носители на евроценностите“, „борци за европейско бъдеще“ и „стожери на атлантизма“. И Брюксел, и Вашингтон не забелязаха нацистките символи на бандеровците.
Не забелязаха знака Wolfsangel  върху жълтите ленти и знамена на шпицкомандите на Тягнибок („Свобода“). Wolfsangel означава „вълча кука“. Това е един от символите на СС.
Не забелязаха „черните слънца“, придружени с посланието „88“ върху щитовете на щурмоваците от „Десен сектор“ на Ярош. „Черното слънце“ (Schwarze Sonne) е 12-лъчна свастика, основен символ в нацисткия мистицизъм, носител на тайното арийско учение; то придава на нордическата раса особени сили и способности. А посланието „88“ означава „Heil Hitler“.
Не забелязаха погромаджиите от „Белый молот“. „Белият чук“ е символ на расизма, неонацизма и ксенофобията, на ненавистта към „жидовете“ и „черните“, към „боклука“, сиреч – към „неукраинците“, чието съществуване накърнява расовото превъзходство на „чуковете“.
Не забелязаха черно-червените знамена на бандеровците от „Тризуб“. Биячите от „Тризуб“ дойдоха с бандеровския символ  кръст, който преминава в меч – мечът, който трябва да посече „москалите“ (московците, руснаците), „жидовете“ (евреите) и „кацапите“ (руснаците, които живеят в Украйна); с бандеровския възглас „Слава Украине! – Героям слава!“.
Всички те са политическите потомци на Бандера и Шухевич; на украинските СС батальони „Роланд“ и „Нахтигал“; и на украинската СС дивизия „Галичина“, чиято клетва започва така:
„Аз, украинският доброволец, с тази клетва доброволно отдавам себе си в разпореждане на Немската Армия. Кълна се в неизменна вярност и послушание на Немския Вожд и Върховен Командващ на Немската Армия Адолф Хитлер…“
Те се гордеят с унищожаването на съветски, полски, френски и сръбски партизани; с избиването на 150 000 евреи и руснаци в Бабий Яр; с опожаряването на стотици села; те възпяват Волинското клане, погубило 100 000 поляци и евреи; те се гордеят с наказателните операции „Блатна треска“ и „Зимно вълшебство“, когато латишки, литовски и украински наказателни батальони избиват 26 000 евреи в Латвия, 15 000 в Псков и Витебск, 14 000 изпращат в Германия, в крематориумите, изпепеляват 183 села, разстрелват и изгарят 11 383 цивилни (от тях 2118 деца).
Те се вдъхновяват от тази чудовищност.
Те превърнаха прекрасната Одеса в крематориум, в бандеровска кланица, изгориха живи повече от 50 души; доубиваха оцелелите с метални пръти; снимаха се с изпепелени тела; квичаха щастливо по своите фейсбуци и туитъри „Каква красота! Да горят руските свине! Да изгорят в огнения ад!“, наричаха жертвите „негри“, „майски шишчета“, „препечени курабийки“ и „пушена сланинка“, а после, през нощта, вилняха из покрусената Одеса в тържествено, факелно шествие…
Те бяха провъзгласени за националната гвардия на Украйна, „призвана да бди за обществения ред“!
Те бяха обявени за „световна ценност“ ведно с неонацистите, които се надовлякоха в Югоизточна Украйна от Литва, Латвия, Естония, Полша, Норвегия, Франция, Финландия, Швеция, Унгария, Италия, Англия, Грузия, Испания.
А Европарламентът, ПАСЕ, НАТО мълчат дружно. Европейски „лидери“ и американски сенатори без свян и срам се снимат с Ярош и Тягнибок и позират ухилени пред монументите на Бандера.
В Литва, Латвия и Естония честват военнопрестъпниците, живите нацисти дефилират под бурни аплодисменти. В Румъния маршал Антонеску е обявен за национален герой. Националните герои на Украйна са Бандера и Шухевич, а техните наследници разстреляха едно 10-годишно момченце заради Георгиевската лентичка на ризката.
Някакъв звук откъм ЕС? Не.
Най-сетне самият нацизъм се оказа „световна ценност“. Доказателство? Блестящото отсъствие на просветена Европа и САЩ на 9 май в Москва. Европа се самоубива с опиянение. Зрелищно. Самоубийството продължава.

Велислава Дърева

http://duma.bg