Нешка Робева: Светлин и Ванга ни бяха дар от Бога

Нешка Робева винаги е демонстрирала и подчертавала социалната си ориентация. Тя отказа да бъде удостоена с орден „Стара планина“ – първа степен, след скандално оспорване на качествата ѝ в Министерския съвет.

V Жената, която направи момичетата на България златни, е родена е на 26 май 1946 г. в Русе. Завършва хореографско училище, а после ВИФ. Състезава се в националния отбор по художествена гимнастика със старши треньор Жулиета Шишманова.

V За 26 години треньорска работа нейните възпитанички завоюват 294 медала, 7 абсолютни световни, 10 европейски титли и 2 вицеолимпийски титли.

V През 1988 г. е изключена от БКП заради Русенския комитет.

V Наскоро пое ансамбъла по художествена гимнастика на Германия.

– Г-жо Робева, загубихме неподражаемия Светлин Русев. Вие бяхте духовно близки. Какво от него трябва да запомним и да пренесем във времето?

– Светлин, както и леля Ванга, беше дар от Бога за България и за света. Достатъчно ще бъде, ако за бъдещите поколения успеем да съхраним творчеството му. В България не се намериха държавници, които да осъзнаят измеренията и значението на това, което той искаше да запази като спомен за десетки негови колеги – талантливи творци. Още по-малко могат да проумеят и оценят неговото творчество, камо ли да направят възможното да го съхранят. Вярвам, че това ще се опитат да направят наследниците му, ако държавата им съдейства и подкрепи. Иначе ще се потвърди убеждението, че ние, българите, не само убиваме гениите си, но и правим всичко възможно да ги заличим във времето.

– Атакуват ви напоследък, че едва ли не предавате националните интереси на България, като се ангажирате с ансамбъла по художествена гимнастика на Германия.

– Пак ли ме атакуват? Е, това да са националните интереси на България и Нешка Робева да ги е предала. Помоли ме мое момиче да поставя съчетание на немския отбор. В интерес на истината – дълго ме кандърдисва. Оттеглих се от гимнастиката, бях решила никога да не се връщам. Наложи се заради „Левски“. Ще ме попитате дали съжалявам? Да! И то много. Ако не се бях върнала, щях да запазя някакви илюзии. Но какво пък, не е зле, че се потопих в реалността. Интересно е. И много, много тъжно. Все повече хора, на които очите са отворени, задават един и същ въпрос: накъде върви този свят. Грубост, арогантност, невежество… И всичко това – съчетано с безпределна алчност.

– Обвиниха ви дори директно, че шпионирате съчетанията на нашите момичета, че плагиатствате. Това въобще възможно ли е, практика ли е в този спорт?

– За болните мозъци има институции, които отговарят. Времето ми вече е твърде лимитирано, за да се занимавам с глупости. Във всеки един спорт постиженията на противника се следят. По-рано имаше така нареченото спортно разузнаване. Сега има „Ютюб“. Това е развитието на спорта. И аз съм го правила, когато съм била треньор на националния отбор. Но как ме виждате сега да шпионирам и крада. С каква мисъл… И най-вече защо?

– Не е ли прекалено силно и персонално тенденциозно спрямо вас подобно твърдение?

– А, вие пак за предателството ли говорите? Отварям „Фейсбук“ и там по това, което пишат и коментират нашите привърженици, разбирам, че се води полемика на мой гръб. Дори цялото време на света да имах, пак не бих загубила и секунда, за да разбера кой какво говори за мен. Пък и не бих лишила никого от удоволствието да си почеше езика за сметка на Нешка Робева. Има хора, за които това е единствената реализация в живота – да пооцапат някого, да го дръпнат на своето ниво и да почват да си мерят ръста с него. Не искам нито да им преча, нито да отговарям, нито да подхранвам дейността им. Да си творят хората.

– Всъщност конфликтът ви с Илиана Раева принципен ли е или личностен?

– Принципни конфликти се раждат там, където и двете страни имат принципи. И с личностните положението е аналогично.

– Докъде се простират амбициите ви в Щутгарт. По-лесно или по-трудно се работи с немските деца. И с тях ли сте толкова пословично строга?

– Имам една амбиция – да подготвя децата така, че да зарадват българската публика. Играем на музика на Георги Минчев. Към него имам особено отношение. Бяхме приятели. Това, което направих, е в негова памет. Децата, с които работя, са изключително възпитани и дисциплинирани. Радостно ми е да работя с тях, но България ми липсва.

– Като говорим за отговорност, продължавате ли да сте изкушена от политиката и има ли нещо от тази ви биография, за което не можете да си простите – от Русенския комитет, през изключването ви от БКП, та до авантюрата с Николай Бареков?

– Аз съм от малцината, които бяха изключени от БКП. Тогава хора като мен се ползваха от публичната защита. Властващите като че ли имаха по-голям страх от общественото мнение. Заради политическите ми изяви тогава пострада нашият спорт и част от децата. Удивена съм как тези, които тогава вземаха дейно участие в развенчаването ми и услужливо предлагаха помощта си на властимащите, сега назидателно ме сочат с пръст като комунистически продукт. А за Бареков имам само един отговор: „И най-умният си е малко прост…“. Е, аз се оказах далеч от най-умните… Получих си наградата от „Господари на ефира“. Съжалявам.

– От мъдростта след разговорите с пророчицата Ванга не можахте ли да се предпазите от сблъсъка с духовните лилипути?

– Леля Ванга ни предупреждаваше. Ние кимахме разбиращо и правехме каквото сме си наумили. Колкото пъти съм се опитала да докажа, че греши, толкова пъти си счупих главата. Съдба. И никой не може да избяга от нея.

 – Мислите ли, че опозиционният сблъсък между Корнелия Нинова и Бойко Борисов е реално идейно противостоене, или е наигран бутафорен политически театър?

– Не мога да дам оценка. Откъснах се от политиката, връщам се в България и нямам желание да отворя телевизора или да прочета вестник. Нямам вяра, че нещо ще се промени, поне в измеренията на моя живот.

– Справя ли се президентът Радев? И той като вас е от атакуваните популярни българи. Защо, бърка ли някъде?

– Не зная. Той е на върха, а гръмотевиците удрят високите дървета. При изключителното политизиране на народа ни всичко е възможно. Критиките към него могат да са справедливи, а може и да не са.

 – Написахте прочувствен текст за кончината на зет си Жоро Матев, бяхте ли близки?

– Да, Жоро ми беше близък. Обичах го, защото надали има някой, който го познаваше и да не го е обичал. Беше по природа бохем. Яд ме беше на него, че пропилява таланта си. Често сме разговаряли по този повод. Жоро можеше много неща и се хвърляше с жар във всяко ново начинание. Беше артист, затова постоянството не беше черта от характера му. Не мога да повярвам, че го няма. Тъжно ми е и за детето – Рада, което го обичаше безкрайно, и за дъщеря ми Аглика.

– Бяхте направили опит да се откъснете от суетата в малка къщичка с градина, далеч от града. Така ли си почивате от трупаната умора?

– Да, имах няколко щастливи години. Мисля в скоро време да се оттегля от безумните задачи, които сама си поставих и които ме ангажират почти денонощно. Немците настояват да продължа и през следващата година и до олимпийските игри, ако се преодолеят квалификациите. Няма да мога. Трудно ми е извън България, а и детето ми и внучката ще имат нужда от мен.

 – В Щутгарт не гледате телевизия. А остава ли ви време въобще за книги, филми, опера, театър?

– До сегашното ми идване в България с мен бяха малките „левскарчета“. Ангажиментът към тях и ансамбъла беше от 7:00 до 21:30 часа. Нямах много време, но въпреки това успявах да попрочета нещо. Най-вече книгите за леля Ванга. Интересно ми беше да разбера неща, които на мен не беше казала. Наистина съжалявам, че не успявах да отделя повече време за нея.

– Готвите ли нови спектакли?

– Засега не. Но може да направим… След Световното има много време.

 – Имате ли домашни любимци?

– Племенникът ми беше купил две патета. Всички им казвахме Децата. И наистина през двете седмици, докато бях в България, ми бяха страхотно развлечение. Когато ги донесат в залата, всички дечурлига се накачулват около тях. Страхотна атракция са.

http://retro.bg