Никой не разследва корупцията по високите етажи у нас

Дори БОРКОР – органът, за който не е ясно какво работи шеста година – осъзна, че никой в България не го е грижа за търговията с влияние сред управляващите.

В доклад на тема „Анализ на органите по превенция и противодействие на корупцията в Република България“, изготвен в началото на месеца, се казва в прав текст, че „липсва институция с ясен ангажимент към разследване на корупцията по високите етажи“. Констатацията е скандална на фона на безбройните държавни институции, които данъкоплатците издържат именно за да бъдат предпазени от корупционни престъпления. В България има антикорупционни звена във всяко министерство, към правителството, има независими комисии, държавни агенции, спецпрокуратури и спецзвена към полицията, чиято издръжка струва купища пари.

Самият БОРКОР, създаден от втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов с претенцията да предотвратява и да противодейства на корупцията и организираната престъпност, до този момент е направил само няколко анализа по произволни за него теми, без те да са оказали съществено влияние върху нивото на корупцията у нас. В доклада му честно се признава, че основната препоръка на Европейската комисия – да се разследват и наказват подкупите – остава неизпълнена от 2007 г. досега.

През март м.г. премиерът Бойко Борисов заяви безпардонно, че в България корупция по високите етажи на властта няма, че бием Румъния по всякакви критерии, а за лошите доклади на Брюксел за страната ни са виновни само „безотговорни медии и политици“.

БОРКОР обаче е установил друго: Т. нар. антикорупционни органи не отговарят на международните стандарти, не са координирани помежду си, не са достатъчно независими, нямат капацитет, а отговорността се размива между тях.

„Наблюдаваме липса на всякаква управленска логика, на последователност в стратегическите решения и действията по тяхното изпълнение. Проблемът в България е липсата на системен подход, липсата на предварителен анализ на въздействието на стратегическите документи. Има и чести промени в законодателните актове. Възприетият у нас подход „на парче“ е и причина за неудовлетворителните резултати“, обобщава шефката на БОРКОР Елеонора Николова.

Според нея и подчинените й „липсва последователност, единен подход, визия и цялостен замисъл в стратегическата, законодателната и институционална рамка относно превенцията, противодействието и борбата с корупцията“. Това обяснява защо и тази година страната ни остава първенец по корупция в ЕС и 57-ма в света след Ботсвана, Ямайка и Шри Ланка.

Докладът посочва, че се дублират функции, което е предпоставка за размиване на отговорността между отделните институции. Множеството органи, създадени през годините, са оставени недовършени в концептуално отношение и това е една от причините да се наблюдават слаби или липсващи практически резултати.

Наблюдава се дисбаланс в системата по превенция, противодействие и борба с корупцията – има превес на органите по противодействие и борба за сметка на чистата превенция. Налице е празнота в законодателството относно понятията корупция, корупционно поведение, корупционно действие, органи за борба с корупцията, очертаване на кръга на възможните субекти. Това оставя определени деяния и определени хора ненаказуеми, смятат от БОРКОР.

В доклада се припомня, че в програмната си реч пред Народното събрание преди дни премиерът се ангажира до края на годината да бъдат изпълнени всички 17 препоръки от мониторинговия доклад на Европейската комисия и да бъде приет изцяло нов антикорупционен закон. Затова са му направени конкретни препоръки. Например да няма дублиране на функции, да се обезпечи независимост, автономност и приемственост на дейността на органите по превенция, противодействие и борба с корупцията. И още – да се извършват прозрачни подбори на ръководителите на структурите, основани на доказан опит, добра професионална репутация, политическа независимост и безпристрастност. Да се назначат почтени служители с висока квалификация, които да минават редовно на обучение.

Резултат с изображение за БОРКОР

http://segabg.com