Никола, Ана и Суада: Три истории, един край

Това е историята на трима души. Никола, Ана и Суада. Никола е обикновен човек, етнически сърбин, който на 1 март 1992 г. се събужда като най-щастливия човек на света. Синът му Милан се жени за красива девойка в Сараево. Чичовци, лели и стринки на младоженците танцуват, пият и пеят с пълно гърло докато развяват сръбското знаме.

В разгара на купона, няколко млади мюсюлмани от групата на „Зелените барети“ нахлуват в ресторанта и откриват безразборна стрелба. Мъртъв пада свещеникът, венчал сватбената двойка и бащата на младоженеца – Никола Гардович. Сватбата се превръща в погребение, а новината за трагедията бързо обикаля от къща на къща сръбските семейства в Сараево.

Ана била християнка. Суада – мюсюлманка. И двете – млади жени в разцвета на силите си, и двете – студентки по медицина. И двете днес, също като Никола, не са сред нас. Защото месец след кървавата сватба на Никола, започва последния ден от живота на Суада. Тя излиза на мирен протест в Сараево, в който участват над 100 хиляди души. И пада покосена от куршум на снайперист, който стреля по демонстрантите. Датата е 5 април 1992 г. Суада се превръща в първата жертва на войната в Босна.

 Ана е тихо и спокойно момиче, може би защото баща й е военен. Също като Суада, тя учи медицина, защото иска да помага на хората. Ана е лудо влюбена в Горан, който вече е млад лекар. Горан обича Ана и в ужасен от убийствата в Босна започнали след кървавата сватба на Никола и разстрела на Суада две години по-рано. Но не предполага, че неговата любима Ана ще ги последва. Сама. С пистолета на баща си в ръка. В семейната спалня в Белград. Ана отпътува от този свят, за да легне под плоча с надпис Ана… Младич.

Няколко месеца по-късно, собственият й баща – Ратко повежда клането в Сребреница.

Кой стреля първи? Вече никой не знае. И няма значение. Защото след куршумите, човешката лудост няма граници.

Но тези три истории на мъка, жестокост и разбита психика, ни припомнят, че войната е най-безсмисленото и най-низкото човешко падение. Защото може би в друго време, а и на друго място Никола, Ана и Суада можеха да са добри приятели. Защото няма нищо по-голямо от живота. А това може да ни напомни само смъртта.

След като трибуналът в Хага осъди Ратко Младич на доживотен затвор през седмицата, всички погледи сега са отправени към една българка, която има отговорната задача да разбърка отново смъртоносната балканска каша. Този път – косовската.

Професор Екатерина Трендафилова оглави Специализирания трибунал за Косово. Това ще е най-опасният съд през следващото десетилетие, защото в последните години десетки свидетели бяха убити или безследно изчезнали.

Тя и нейните колеги, отново в Хага, ще трябва да изправят пред правосъдие всички престъпници от Армията за освобождение на Косово заради престъпленията срещу мира и човечеството.

Защото винаги мъката има две страни и две лица. Само смъртта е една. За всички.

Светослав Иванов

Резултат с изображение за Светослав Иванов

http://btvnovinite.bg