… Но всичко е точно

Живеем като във вихрушка.

Океанът е толкова безбрежен, че животът ни изглежда като на бързи обороти. Една конвенция си преправи път в общественото съзнание преди някакви си… 17 дни.  България влезе в своето европредседателство и това беше преди някакви си… 10 дни. Бизнесменът Петър Христов беше застрелян в София преди 13 дни. Преди 14 дни беше намерен и самоубилият се Росен Ангелов, сочен за основен заподозрян за убийствата в Нови Искър, които пък се случиха преди 21 дни. Само до преди седмица се задъхвахме в смога, а Каранга за малко да си тръгне от ЦСКА до преди 2 дни.

А сякаш са минали месеци. Информационните цикли в нашето съзнание са по-къси от всякога, което предизвиква объркване, дистанциране и капсулиране сред много от нас тук и сега. Толкова неща се случват, че времето започва да върви различно, като в сън, на бързи обороти, а зад Океана измерват времето в новините не в дни, а в туитове на президента.

Не, не сънуваме. Късите информационни цикли раждат паралелни реалности, които отговарят на различните ценностни системи на всеки отделен индивид. Всяко събитие има различен прочит и контекст, на който както му хареса, а истината се е превърнала в много истини. И всеки брани своята истина на живот и смърт, воювайки срещу истината на другия, която е отречена като неистина.

Всеки крещи и чува това, което иска да чуе.

Да говориш нормално изглежда все по-странно. Кажеш това, което мислиш и засегнеш някого, който признава само своята истина, и започват да те пишат по всякакви вестници, сайтове. Мислят си, че отмъщават, но всъщност ти правят услуга. Защото животът не е балон или захаросана глазура, която всички трябва да повтарят като по команда с етикети – „Шок! Скандал и Сензация!“.

Има и мисъл, има и обществени рефлекси. Можем да говорим спокойно, но балъци не сме. Обществото трябва да бъде уважавано заради различията си, без никакви опити да прокараш линии, които смяташ за правилни и неправилни. Все пак в този забързан свят монопол върху истината не може да има. Вихрушката е толкова силна, че днес си тук, а утре си там.

Днес ти лъскат обувките, утре вадят медийния пистолет и си отново на мушката. Но ако междувременно си превърнал всички нормални и мислещи хора в свои врагове, каквато и да е твоята истина, няма да има никакво значение.

Трябва ли ни нормалност изобщо? Трябва ли ни мисъл? Трябва ли ни живот в цветове, а не просто в черно и бяло? Трябва ли да се съмняваме, да критикуваме, да се стремим да ставаме по-добри? Да, да и да.

Това е единственият начин да преминем и да преплуваме океана, така че да си носим новите дрехи и да не се притесняваме от етикетите на опитващите се да крадат от съзнанието и енергията ни. И всичко е точно.

Светослав Иванов

Резултат с изображение за Светослав Иванов

http://btvnovinite.bg