Обещах и да я пазя. Обещах и никога да не я оставям

Очите и срещнаха моите докато вървеше по коридора на приюта взряна в кучетата по клетките. Веднага усетих колко е отчаяна и просто знаех, че трябва да и помогна.

Помахах леко с опашка, за да не я плаша. Тя спря до клетката ми, а аз се дръпнах назад, за да не види, че съм направила белята вътре. Тук нямат време да ни разхождат, просто нямаше къде другаде…

Докато четеше информацията за мен на вратата на клетката се надявах да не се натъжи от миналото ми. Аз имам само бъдеще и искам да спася един живот.

Тя приклекна пред решетката и ме повика. Притиснах рамо и муцуна до решетката, за да я успокоя. Усещах, че има нужда от този допир, за да не е толкова самотна. Самотата направо струеше от нея, беше отчаяна. Една сълза се търкулна по бузата и, а аз драснах с лапа по решетката, за да и кажа, че всичко ще бъде наред.

Скоро вратата на клетката ми се отвори, а усмивката на лицето и беше толкова широка, че веднага се гушнах в ръцете и.

Обещах и да я пазя.
Обещах и никога да не я оставям.
Обещах и да дам всичко от себе си, за да я радвам.

Извадих такъв страхотен късмет, че мина край моята клетка. Но още толкова много от тях трябва да бъдат спасени… Поне успях да спася един.

Осинових си човек днес.

Джанин Алън

Свързано изображение