Оставките са ни рядкост. Moжеше да има и по-важни. Все пак има надежда

Невероятно за тия географски ширини напоследък. Гражданско общество?!? Оставка. Рагин. Доброволна при това. Радост. Малка, разбира се, но се усеща като четвърти на Световното 94-та! Оставките са ни рядкост. Фейсбук отляво и фейсбук отдясно, фейсбук от запад и фейсбук от изток дори, фейсбукът на носиите и фейсбукът на Терминал 2, някак забравено заедно се възмутиха и си я поискаха… и се получи. Разбира се. Само си мисля, колко много повече по-важни оставки можеше да има, ако не се бяхме изпокарали и изпонаобидили с времето. За всъщност не чак толкова съществени различия. Особено тия от нас , по на дясно ли, по назапад ли, не знам и аз се обърках. Щото сме си малко мечки, нали, човещинка е, лоша рана се забравя, лоша дума не се забравя. Та , много лоши думи си казахме. И затова вече няма никой по площадите. Но иначе, браво. Все пак има надежда.

Теодора Духовникова във фейсбук: