От бул. „Дондуков“ до бул. „Фандъков“

Столичният булевард „Княз Ал. Дондуков“ има всички шансове да се превърне в зона за атракция за софиянци и гостите на града. Скоро тротоарите няма да са достатъчни, за да поберат желаещите да видят що за чудо е тази централна улица. За нея се говори от месеци, свързана е със скандали, вечно се реконструира и накрая пак не изглежда ремонтирана. Толкова много медиен шум няма как да не привлече и туристи, желаещи да се убедят възможно ли е няколкостотин метра от обикновена градска улица да предизвикат толкова интерес в обществото. Всички ще искат да установят със собствените си очи каква е вероятността да се направят няколко скоростни ремонта в кратък срок от време върху вече уж поправена асфалтова настилка. Само въртележка трябва да се постави на подходящо място, за да се намери забавление и за децата, докато родителите им се снимат до току-що появила се дупка или изскочило паве.

А нямаше изгледи булевардът да се превърне в забележителност и символ на общинското безхаберие. Когато в началото на април 2017 г. зам.-кметът по транспорт на Столичната община Евгени Крусев обяви началото на смяната на канализацията в отсечката между моста „Чавдар“ и ул. „Кракра“ на стойност 600 000 лева, единственото оплакване от столичани бе за лошо организираното пресичане около затворения участък.
Леки трусове в реализацията на проекта предвещаваха само някои граждански позиции за запазването на паветата по улицата, съчетанието им с асфалтова настилка или цялостното им премахване. Още тогава неправителствени организации се обявиха срещу начина, по който се подхожда към реконструкцията на булеварда. И така

паветата излязоха на преден план

за да останат във фокуса на обществото месеци наред. НПО-тата защитиха тезата, че тъй като централната градска част е обект на културно-историческото наследство и настилките са част от тази среда, би трябвало Столичната община да съгласува проекта си с Националния институт за недвижимо културно наследство и с Министерството на културата. След поредица от обществени обсъждания от Столичната община предложиха да се положи смесена настилка – пътните платна да се асфалтират, а по трамвайните релси да се поставят павета. Все пак администрацията прие да изчака  позицията на министерството и тогава да пристъпи към действия.
Неправителствени организации обаче продължиха да посочват редица слабости в проекта, като например липсата на пълна документация в интернет, на обяснителна записка за ремонта, както и на цена на всеки от предлаганите варианти, включително с дългосрочната поддръжка. Хаосът около все още нестартиралия проект се засили от факта, че в представените общински варианти не бе поставена записаната в Общия устройствен план велоалея. Освен това, изненадващо ценните гранитни бордюри на булеварда се предвиждаше да бъдат заменени с бетонови, липсваше и яснота за технологията, по която ще бъде реконструиран релсовият път. А в този момент дори не е започнала фактически многострадалната реконструкция. Неизбежният въпрос, който още тогава си задаваха заинтересованите от ремонт, бе защо се прави обществена поръчка, избира се изпълнител, поставят се основите на реконструкцията и чак тогава се правят обществени обсъждания и се иска становище на Министерството на културата. Не се ли пристъпва към работа, след като има пълна яснота за визията и как точно ще бъде реализирана тя?
Дългоочакваният ремонт започна с няколко дни закъснение на 5 юни, след като Националният институт за недвижимо културно наследство към МК реши паветата да останат и

да не се подменят с асфалтобетон

в никоя част. В същото време идеята за велоалеята бе изоставена. По план реконструкцията трябваше да се проведе на четири етапа: до 17 юни – за реконструкция от ул. „Кракра“ и бул. „Васил Левски“, от 18 юни до 3 юли, от 3 юли до 19 юли, а последният – от ул. „Раковски“ до Младежкия театър се предвиждаше да отнеме 26 дни. Проектът предвиждаше още ново осветление, смяна на трамвайните релси, гумени шумозаглушители.
Почнала-непочнала, реконструкцията бе причина за първи протест с искане за велоалея. Тъкмо тогава от общината намериха оправдание, за да удължат срока за ремонта до края на октомври. Цялата олелия бе съпътствана от множество сигнали за некачествено изпълнение на ремонтите. Гражданите алармираха, че паветата се редят неравномерно, като между тях има фуги от по няколко сантиметра, автентичните гранитни бордюри се замазват с гипс и теракол, а трамвайните релси се изграждат по остаряла технология. И така до заветния 20 септември, когато кметът Йорданка Фандъкова поиска пътните платна по булеварда в участъка между ул. „Г.С. Раковски“ и бул. „Васил Левски“ да бъдат асфалтирани… И точно 4 месеца, след като МК реши да запази паветата, този път специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности позволи пътните участъци между ул. „Г.С. Раковски“ и бул. „Васил Левски“ да бъдат асфалтирани!? Как се стигна до това извъртане – не стана ясно, но бе поредната стъпка към ада по пътя, постлан с добри намерения.
Срокът за завършване на булеварда бе удължен отново – този път до ноември. Върхът на наглостта бе, когато самата кметица призна, че сроковете са разтегливо понятие. И действително – за Столичната община срокове не важат, неудобствата на гражданите не са първостепенни, важното е да се харчат пари и да се мисли не преди започването на работата, а по време на нея.
Докато до началото на ноември сагата „Дондуков“ се свързваше основно с асфалт и павета, а негативите се виждаха само в забавянето на реконструкцията, навлизането в зимния период бе ознаменувано с фраза, превърнала се в мото на „Московска“ 33. „Ремонт на ремонта“ стана рефрен, който започна да преследва Фандъкова на всяка нейна стъпка по „Дондуков“. Първото му изпяване на висок глас стана в началото на ноември – месец и половина след като части от булеварда бяха пуснати за движение. Тогава отсечка между улиците „Бачо Киро“ и „Будапеща“ отново бе затворена, а

майстори пренареждаха павета

които бяха поставени съвсем скоро. Ноември определено се оказа тежък за общината, след като уж отвореният за движение и напълно ремонтиран булевард отново стана жертва на некачественото изпълнение. Този път той осъмна на 24 ноември с извадени павета по все пак реализираната велоалея. Изпълнителят се оправда, че това било нужно, за да се монтира отводнител за оттичане на дъждовната вода. Чудно как тази нужда се установи чак в този момент, вместо да се предвиди навреме. Малко по-късно обаче започна да се твърди, че ваденето на паветата е саботаж и те умишлено се вадят малко преди организирания протест срещу кмета Йорданка Фандъкова. Конспиративна дейност видя и премиерът Бойко Борисов, който се възмути от „деградивната мисъл“ на виновните.
Не било писано обаче сагата с булеварда да остане в старата година. Нови проблеми с прясно ремонтираната улица лъснаха само преди дни, за да онагледят за пореден път работата на изпълнителя и липсата на контрол от възложителя. В асфалта вече има дупки, а ограничителите по велоалеята са откъртени. Интензивният трафик пък се оказа причина за поредно пренареждане на павета на 9 януари.
Ситуацията с булеварда е толкова нелепа, че гражданите се питат възможно ли е обичайните причини като спестени пари, лоши работници, недостатъчен контрол, некачествени материали да са причина за породилия се абсурд. Ако рушенето на улицата продължи в тези темпове, от общината вероятно ще трябва да намерят някое жертвено агне и дано то не е в лицето на нископоставен чиновник. Образът на зам.-кмета по транспорта Евгени Крусев като че ли все по-често изниква на фона на гранитните павета. Дали няма той да изгърми или общината ще продължи да вижда саботажи и конспирации във всяка дупка, локва или откъртено паве.
А какво ли би помислил горкият руски княз Александър Дондуков, ако знаеше, че името му се свързва с хаос, ругатни и подигравки. Най-добре май ще е булевардът да се прекръсти, за да носи срам на другиго. Например на бул. „Фандъков“. Та попръжните да отиват поне по предназначение.

Деси Велева

Резултат с изображение за бул. "Фандъков"

http://duma.bg