От всеки шебек примат не става

Съвременните политици са се заели да доказват правотата на Дарвиновата теория за произхода на човека. Един от коронните номера на всяка маймуна е да се качи колкото се може на по-високо дърво – така, че задникът й да грее оттам в цялата си прелест. Този номер напоследък е любимо занимание на политиците – и наши, и чужди. Превърна се в световна мода. Изпълнението му дори стана задължително за всяка особа, катереща се нагоре по административната стълба. Нещо като пропуск в политическия хайлайф.
С всяко изкачено стъпало „прелестите“, които ни се демонстрират, стават все по-умопомрачителни. Колкото по-висок е клонът, който са яхнали, толкова по-феноменални, по-зловещи и опасни, стават тъпотиите, които ломотят, и щуротиите, които вършат. Опасни – не за тях, а за зяпачите отдолу, т.е. – за публиката, наричана в постмодерното общество електорат. Примери от родното политическо всекидневие – бол. Томове може да се напълнят само с бисерите на Боко. Но поради незначителността на нашите персони, насядали по клонака на властта, техните номера стават само за вътрешна употреба.
Затова пък колективният Запад, от който нашенци черпят майсторлък, разнообразява репертоара си нонстоп. Там и дървото е по-високо, и публиката повече. Там всичко е глобално. Най-свежа е вчерашната дяволия на Саакашвили – бивш грузински президент, ексгубернатор на Одеса и доскорошен ортак на вожда на украинския режим Порошенко. Не може да се отрече неизчерпаемата енергия на въпросния индивид да плете грандиозни планове, да си предлага услугите за безразсъдни политически замисли на задкулисни играчи с дебели портфейли. Ненаситната му амбиция го доведе дотам, че в родината му го чакат да го пъхнат зад решетките. В Киев, след като го посрещнаха с фанфари и му подариха Одеса, накрая му отнеха украинското гражданство.
Битността му на политически клошар обаче, го въодушеви още повече. Скита се известно време из световните столици и успя да убеди опекуните си да спонсорират новата му авантюра – пак да предизвика „майдан“ и преврат в Киев, защото Порошенко разочарова западните си настойници. Не се справи с главната задача – да въвлече Русия във война. Тя си остана само гражданска. Саакашвили нямаше нищо против да бъде употребен за пореден път. Дядо Сорос и компания откликнаха на прищявката му и новият шебекски номер бе готов.
Когато преди девет години по инструкция на американските си спонсори се втурна да се бие с руснаците в Южна Осетия и изяде пердаха, за успокоение си сдъвка вратовръзката. Този път по закона на жанра се качи по-високо – на покрива на осмия етаж на кооперацията, в която живее. Обяви, че ще се хвърли оттам. Напразно оркестърът на медиите свири туш. Трябва да не познаваш феномена Саакашвили, за да повярваш в подобна развръзка. В „независим“ Киев тя винаги има формата на преврат. А след всеки преврат в зоната, наричана „Украйна“, остава все по-малко държавност, все по-малко територия, все по-малко население, все по-малко средства за препитание, все повече тирания, все повече фарс и хаос.
И това не е малко. Беглият поглед към събитията в света през последните 20 години показва, че хаосът е една от стратегическите цели на САЩ. Значи част от целите са постигнати и шебеците са били употребени по предназначение. Каква ще бъде следващата им роля на клона и личната им съдба не е интересно. За тази работа си има режисьори и те са далеч от Киев. Лошото е, че този път сценарият не е дописан.
Сценаристите сега имат по-важна задача. Готвят по-сложен и труден номер. По-скоро – серия от номера. Те трябва да се изпълняват поне половин година – до президентските избори в Русия през март и дори до инаугурацията през май. Всъщност спектакълът на „най-светлите“ умове на Запада е вечна. Набирането на шебеци е лесна работа. Дресираните в русофобия бая се развъдиха. Само чакат да им извикат „Але, хоп!“ и са готови да покажат всички маймунджулъци, на които са обучени.
Тези дни тренировка направиха въжеиграчите от трупата на шампиона Гари Каспаров. Събраха се за четвърти път във Вилнюс. Там си оформят арена под названието „Свободна Русия“. Гвоздеят на програмата заби гросмайсторът. Той обясни, че „за свободата на Русия си струва тя да бъде разрушена напълно“. Обвини Запада – главно Европа, че се поддава на „кремълската пропаганда“ и не пуска повече пари на такива като него. Призова за въоръжена намеса, защото иначе няма как целите да бъдат постигнати. Как тук да не се сетиш за „12-те стола“ на Илф и Петров. Господата, събрани в дома на знойната мадам Грицацуева, слушат с умиление насърчителните думи на Остап Бендер: „Дръжте се! Чужбината ще ни помогне!“.
Така се надяваха и дълго се държаха и Саакашвили, и Порошенко, но клонът им се разклати. Сега се оглеждат къде ще е по-меко, та като прозвучи командата „Падай!“, да боли по-малко. При тази гледка Дарвин би могъл само да цъка с език: „От всеки шебек примат не става“.

Светлана Михова

Резултат с изображение за MAYMUN

 

http://duma.bg