Паническа грижа

Панически ходове. Така може да се опише с две думи поведението на властта, и то не от вчера, а от доста време насам. За някаква програма или планирана политика вече и дума не може да става, защото цели системи гърмят една след друга и държавата е на автопилот. Трябваше да се случи трагедията в Генуа, за да се сетят Борисов и аверите му в правителството, че и на мостовете е време да се обърне някакво внимание. Шубето е голям стимул за нашия премиер, особено когато усеща, че столът му се клати отвсякъде и не се знае кога и откъде може изведнъж да се катурне.
Преди дни регионалният му министър Нанков лежерно правеше цър-пър със сланинка в Априлци, даже снимки си пускаше в мрежата. Вчера изведнъж се изтъпани като вещ експерт и с месианска загриженост снесе на пожар справката, че над 200 моста у нас се нуждаят от ремонт, били на по 40 и кусур години.
И какво от това? Да не би да са се повредили вчера. Борисов и ГЕРБ управляват от почти 10 години и оправдания, че нищо не е направено преди 15 или 20 г., не вървят. Да припомняме ли как преди 2 г. загина човек в тунела на „Витиня“ от паднала лампа. И тогава имаше една шумна кампания с инспекции на място и имитация на дейност, после всичко затихна. Борисов сигурно е чакал да се срути тунелът, за да признае, че е имало проблем? Както и сега с мостовете. Нарежда незабавни ремонти, той само това си знае и може. А как става ремонт без осигурено финансиране – сещайте се. При всички случаи ще е несериозен, по-скоро козметичен с усвояване на едни пари от наши фирми… Лошото е, че у нас не останаха нито специалисти, нито ресурси. Затова няма и приоритети, а „всички мостове едновременно“ си е чиста проба безотговорен популизъм за замазване очите на хората.
Същото като с язовирите, дигите, чумата. И не дай си Боже, да стане някаква беля – никой да не е посмял да каже, дори да си помисли, че той и ГЕРБ имат и грам вина.

Валентин Георгиев

http://duma.bg