Пепел без огън

Тези дни показахме това, което умеем да правим най-успешно – да събаряме. В събота позволихме да се разруши 100-годишна сграда в центъра на София, в неделя на черноморския бряг бе сравнен със земята почивен дом на образователното министерство за ученици, защото някой си е харесал апетитния терен на първа линия за нещо по-печеливше. Разрухата ще отнесе духовността и от друга 100-годишна сграда в Асеновград, която все още се нарича училище, но местната власт иска да „поправи“ това наесен.
И ако в първите два случая вече не може нищо да се направи, за последния надежда все още има. В коридорите на основното школо „Райна Княгиня“ все още щъкат българчета, чуват се нестройните им гласове, редящи текстове от читанката. Малко били, скъпо било да издържат обучението им. Обезлюдяването продължава, но този най-голям бич за България не вълнува властта. Училището трябва да се пази с нокти и зъби и децата дори да се увеличат, ако висшестоящите в тази държава правеха поне нещо срещу демографския срив и емиграцията – тези понятия са станали щампи в говоренето им, но те нехаят за същинските последствия от тях. Каква държава сме, след като в самото образователно министерство има програма да се плащат пари за проекти на общини, които закриват малобройните си школа! Докога ще позволяваме да унищожават домовете на знанието, единственото място за много деца, където те могат да се възпитат и ограмотят? В държава, която е родена от училищата, науката и църквата! Начин да се запазят има. В Мелник турците три пъти изгаряли училището и изколвали учителите, но жителите го възстановявали и не са се покорили. Сега никой не ни пали, но и там няма училище… Вместо да пазим школата и традициите си, ние ги събаряме и строим на тяхно място „модернизми“ с кратък срок на годност. Най-лесно е да оставиш всичко в пепелта. Какво ти пука, щом си награбил властта!

Деси Велева

Резултат с изображение за 100-годишна сграда в центъра на София

http://duma.bg