Пици и простаци

Готвачите знаят десетки видове пици, аз знам само две. Пица калцоне, която е постна и скромна, само доматени резенки с мъничко моцарела, и пица мафиоти, която е с толкова много шунка, гъби и някакви други неща, че ми се отяде, когато ми я поднесоха в Талин, Естония. България, както знаете, ще поеме от Естония европейското председателство.

Да ви кажа правичката, ако бях мафиот, никакви пици, никакви fast foods, само руски закуски: водка „Белуга“ и блини с чер хайвер. Това доказва, че нямам антируски чувства. Ясен ли съм? Питам, щото като чета постингите под моите писаници, все някой нещо не разбрал. Бъди рахат бе, мой човек, не искай всичко да знаеш. Разгърни Библията и прочети Еклисиаст: „Който трупа знание, трупа печал“. Не любопитствай.

Curiosity killed the cat, казва Шекспир в пиесата „Much Ado about Nothing“ ( Много шум за нищо).

Това за котката го има и в песента „Let’s call the whole thing off“. Пееше я Били Холидей; в дует я пееха Ела и Сачмо. Тогава българите полюбопитстваха за английската фонетика. „Потейтос“ или „потатос“. „Томейтос“ или „томатос“. „Let’s call the whole thing off“. Понеже Ела беше обемиста дама – „Иби мааму госпойце, яж пасти пий боза, да ти дебелей гъза“. Този просташки вариант отрази Die Zeitgeist, духа на времето.

Ако пак нещо не си разбрал, не се притеснявай, мой човек. Не си блъскай главата да разбереш какво са Die Zeitgeist и L’Air du Temps. По-добре гледай кога ще е пълнолуние, та да си претакваш винцето или наложения пелин или киселото зеле. После тъпей пред телевизора. После гласувай за Фъ-Къ (футболен клуб) Бате Борисов и за Цвъ-Цвъ, понеже предпочиташ те да крадат вместо „комунистите“.

После, ако пак от нещо си недоволен, оплачи се на арменския поп. Османлиите давали това право на българите, заточени в Диарбекир, понеже те нямали свой духовник, а арменските заточеници като по-многобройни имали.

Или се оплачи на омбудсмана Мая Манолова. Не знам тя „омбудсман“ ли е, или е „омбудс-уоман“, или е омбудсманка, или омбудсманица. Не си блъскам главата да разбера. Казвам си „Let’s call the whole thing off“, не мога всичко да зная от българската история, която бъка от омбудсмени и омбудс-уименки.

Щастливите народи нямат история. Понеже нямат история, нямат и герои, обяснил Роже-Жерар Шварценберг. Назовал пиесата си „Държавата шоу“, ала баща ми казваше, че щастливите народи нямат история, още когато тази пиеса не беше играна в Германия.

Учех във ВИИ (Висш икономически институт „Карл Маркс“), когато беше на пресечката с „Раковски“ до театралната академия, където имаше готини гаджета. Преименуваха ВИИ на Институт за национално и световно стопанство и оттам се пръкнал някакъв Симеон Дянков. Той станал важна клечка в Световната банка във Вашингтон, понеже им трябвал йесман. Бойко Борисов го взе на принципа „Аз съм прост и вие сте прости“ и го назначи за свой финансов министър. Дянков нарече учените от БАН феодални старци, чул-недочул, че най-висшите български духовници са в Светия синод и са синодални, а не феодални старци. Когато пристигна в България, каза, че държавният бюджет е мъничка скромна пица, всеки иска по-голямо парче, ама не може. Скри, че бюджетът е пица мафиоти за Фъ-Къ Бате Борисов, за Цвъ-Цвъ и за вся остальная сволоч, пардон всичката друга герберска пасмина. После Дянков, понеже бил „insider“, написа книгата „Inside the Euro crisis“. После каза „ако трябва, ще напляскаме руснаците“. После го назначиха за ректор в Руската икономическа школа. Не е моя работа Путин дали назначава вносни персони като бившия канцлер Герхард Шрьодер или български простаци.

След като български простаци изляха простотията си на паметника на съветския войн, почна спор кой бил спасил 50-те хиляди български евреи. Вероятно аз. Те чукаха камъни за строящата се жп линия Пловдив-Асеновград на отсрещния бряг на Чая срещу моя прозорец и аз им носех яйца, щото с яйца ми плащаха майките на момиченцата, на които поправях целулоидните кукли, дето казваха „Мама“, и аз какво да ги правя тези яйца, да легна върху тях да ги мътя ли. Вярно, че цар Борис го усукваше, казвайки на Хитлер, че евреите са нужни на България за строителството на жп, вярно, че „феодалните“ старци и парламентаристи като Пешев се възпротивиха евреите да бъдат пратени в лагерите на смъртта, не отричам, че от забранените в България радиостанции узнавах какво станало на Курската дъга и в Сталинград, но защо да не си приписвам заслуги, така правят всички жени, пардон това беше опера от Моцарт, всички „демократи“.

А Русия има традиция във вносната простотия. Вносната императрица Екатерина Велика можела да напише една руска дума с повече буквени грешки, отколкото са буквите в думата. Тя и в кревата била велика.

Големият новооткрит паметник в Москва се казва „Стена на скръбта“. Аз скърбя за жертвите на голямата простотия в Русия, САЩ и у нас.

Ако пак нещо не сте ме разбрали, не си блъскайте главите. Мисленето е вредно за вашето здраве. Една патка мислила, мислила и умряла.

Димитри Иванов

http://segabg.com