Побойници

Една приятелка, журналистка, се ожени за убиец. Запознали се, докато бил в затвора. Той слушал предаванията ѝ по радиото. След това намерил начин да се свърже с нея и така лека-полека се заобичали. Може и да е станало внезапно – не съм питал за това.

После, може би година по-късно – те вече мислели да се съберат, когато той излезе от затвора – се случило така, че нея я нападнали. Някакви мъже насилници. Тя останала жива, но омърсена, ранена и ужасена. Знаете как е, а може и да не знаете.

Тя се обадила на него, в затвора – той бил най-близкият ѝ човек по това време. Разказала му през плач всичко. Той побеснял – представям си го – затворник, смъртно желаещ справедливост. Кой затворник, осъден за убийство, може да си позволи да желае справедливост? За себе си и за любимите си хора? Та нали е отнел живот – сега цялата несправедливост на света нека се струпа на главата му! – така би казал всеки почитател на старозаветните закони зъб за зъб, око за око.

Зъб за зъб, око за око. Всеки прикрит насилник иска това. Дори би предпочел да избива зъби, когато му кажат лоша дума, и да вади очи, когато паркират на „неговото място за паркиране” пред входа.

Калин Терзийски

offnews.bg