Погрижете се за Антон Тодоров. Шизофренията без имунитет е опасна за здравето

Колкото по-бивш става депутатът Антон Тодоров, толкова по-тъжно и жал ми става за него.

Той до такава степен се обърка в последните 7 денонощия кой е, къде се намира и какво прави, че започна да говори за себе си в трето лице единствено число.

За някои това може и да изглежда като безобиден самоироничен похват, но лично аз много се чудя дали не е сигурен симптом за много сериозна психическа проблематика.

„Не е добре да бъдете враг на Антон Тодоров, добре е да бъдеш приятел“, изтъкна ексдепутатът в Народното събрание, след като бе гласувана оставката му, и отново предизвика още стотици въпроси за себе си в психологически план, които и без това вече цяла седмица тормозят журналистическото братство.

На първо място, намерил ли е в крайна сметка своето „аз“ Антон Тодоров? Който и психолог да попитате, веднага ще ви поясни, че проблемът с неидентифицирания „аз“ е характерен най-вече за децата до 3-годишна възраст.

Втози период те твърде често говорят за себе си в трето лице единствено число. Например – Антон играе, Антон папка, Антон пишка, Антон иска сладолед…

В подобни случаи специалистите съветват да се прекарва повече време пред огледалото. Да се разглеждат албуми с лични снимки, както и видеоклипове с наскоро преживени събития – например участия в сутрешни телевизионни блокове. Всичко това доказано стимулира процеса на създаването на Аз-концепция.

И все пак според учените е напълно в реда на нещата дечицата до 3-годишна възраст да срещат затруднения в използването на личните местоимения. Те все пак са току-що проговорили.

Докато безмилостният политолог Антон Тодоров, автор на множество изследователски и научни трудове, преди 2 месеца навърши цели 51 години. Значи, откъдето и да го погледнем, проблемът с изказа при него е от съвсем различно естество.

Тук отново ще си позволя за цитирам експертите. Веднага щом изключат възрастовия проблем, те дават коренно различно обяснение за симптоматиката на този разрушител на задкулисието и статуквото – „моментно или по-дълго състояние на изнервеност, депресия или маниакалност в по-тежките случаи“.

Най-малкото специалистите смятат, че възрастен човек, който говори за себе си в трето лице единствено число, се поставя на пиедестал в стремежа си да изпъкне пред останалите. Това било много характерно при хора, изненадващо облечени във власт, които бързо получават голяма обществена популярност. Например – днес яростно критикуваш в писмени и гласни форми определен политически кръг, а утре ставаш директно депутат в парламентарната група на атакуваната партия.

В подобни шизофренни ситуации се случвало много често дори личности с доказан морал да загубят усещане за равновесие и ориентация. Раздвоявайки личността си, те виждат ситуацията от външната страна, сякаш реално не участват в нея.

Това може да бъде изключително опасно не само в политиката и в телевизионно студио, но дори и при безобидно пресичане на улицата. Особено при решителни и безпардонни личности като Антон Тодоров.

Дано бързо да се намери някой експерт, който веднага да се погрижи за него в дългия път към намирането на своето „аз“. Да стимулира опитите му за самостоятелност, както и в научаването на възможно най-много за себе си: име, пол, възраст, цвят на коса, на очи, какво харесва, какво не харесва, къде живее, умения, които владее…

Защото шизофренията без депутатски имунитет може да се окаже твърде опасна за здравето.

Слави Ангелов

http://168chasa.bg