Подражавай на Григор, не на Криско!

Тази седмица чувствата на българите към Григор Димитров преминаха през шизофренни трансформации. Един сайт например завистливо му броеше парите в първите дни след старта на турнира в София, но още преди дори да спечели финала, невъзмутимо го окъпа в суперлативи.

От скромни фенове до известни спортни деятели, които довчера го критикуваха за какво ли не – заради Маша, заради Никол, от неучастието му в „София оупън“ миналата година, през ранното отпадане в Рио до отказа да представи България за купа „Дейвис“, днес вече са най-ревностните му фенове.

Завистта и омразата се трансформираха изненадващо бързо във всенародна любов. Хейтърите се концентрираха върху икономическия ефект на турнира за държавата. Но като цяло дори издания, за които и най-обикновената новина винаги е шокиращ факт и извънредна сензация, днес не спират да пишат с любов за Григор и Никол. Дано тенденцията да се запази и след неизбежната първа загуба.

Ивсе пак този позитивизъм е направо невероятен за страна като България, в която завистта и нихилизмът са много по-постоянни величини дори от изгрева и залеза на слънцето. Само за седмица един от най-успелите българи вля изключителна енергия в кръвоносната система на нацията.

Точно както израсна буквално за няколко дни публиката в „Арена Армеец“, която първоначално подкрепяше Григор по-скоро като за боксов мач – нещо нехарактерно за този спорт, в който феърплейът не е просто фраза (не че дългият поляк Янович не ги предизвикваше доста успешно през целия драматичен мач).

Благодарение на присъствието на Григор „София оупън“ бе изключително успешен и би всякакви рекорди за посещаемост като за турнир от подобен ранг. Мачовете се оказаха излъчени в почти 130 държави по света.

Жалко, че Министерството на туризма не реагира адекватно да пуска в паузите реклама на България, както правят други държави в такива случаи, а се наложи да гледаме някои много нескопосано направени в последния момент специално за „София оупън“. Но това са незначителни подробности.

Забележително бе, че Григор Димитров не само участва в турнира, но и го спечели. При това срещу противници, над които се наложи в тежки битки с вече изградена шампионска психика и богат арсенал от удари. По-велико от това можеше да е само финал Димитров-Федерер на „Аустралиън оупън“. Стискаме палци и вярваме, че и това ще се случи скоро.

Истински ценното е, че децата на България от миналата седмица говорят много за Григор. Лично ги слушах на входа на едно училище в София: Ти взе ли автограф от него? Ама върху топка или върху снимка? Той каза ли нещо? Надували се, или ви се усмихна?
Децата на България днес определено подражават повече на Григор и по-малко на Криско и Гери Никол.

Той е млад, красив, богат и с още по-красиво гадже.
И е постигнал всичко това с къртовски труд, лишения и постоянство, а не със заимстване на чужди песни, безпомощен вой и бездарни тъпотии като „яката дупара“, „как сЪ мяташ, бараш“ и прочие немощен провинциализъм и мйеканйе, на фона на което дори „Издислав“ е директно за „Грами“.

Григор е пример за това как може да си успял, без да си крадец, олигарх или мутра. Как успехът не е само път нагоре, а има и пропадания, но ако си търпелив и постоянен, точно сривовете те тласкат най-силно напред.

Пример е за това, че изкачването става стъпало по стъпало, а не със служебния асансьор. Че в играта има правила, които трябва да се спазват. Че за да успееш, трябва много да дадеш. Дано да го последват повече, защото добрият пример е повече от добро начало в пошлостта, в която се давим.

Резултат с изображение за Слави Ангeлов

Източник: Слави Ангeлов/“24 часа“