Позор е слаба дума

Беззаконието в държавата ни се превръща в политическа норма. Последният драстичен пример за това е огласяването на проектодоговора за добросъседство с Македония, който предстои да бъде подписан официално на 2 август. Дали е добър или лош, е отделен въпрос. Факт е, че документът по неясни причини беше засекретен за обществото. Дори в парламента той бе секретен документ и  депутатите, които са се запознали с него, трябваше да подписват клетвена декларация за неразгласяване.
И какво стана? Не друг, а българските власти начело с Бойко Борисов, извършиха национално предателство – най-напред с предоставянето на този секретен договор на американския посланик Рубин, без чието одобрение очевидно нямаше да мине. А нямаше да мине, ако интересите на САЩ не са отразени в него. Или както саркастично коментират някои – за да се види дали съвпада с оригинала на англоамерикански език. Втори път – с публикуването на документа от страна на Външно министерство, след като той стана публично достояние благодарение на македонската страна.
За пословичния слугинаж на управниците какво да говорим? Позор е слаба дума. Посочете ми друг подобен пример, когато трета страна дава „благословия“ за договор между други 2 държави. Дори не иде реч за „началниците“ от ЕС и Брюксел, а за Вашингтон и посолството му на ул. „Козяк“. А щом САЩ „поздравява и подкрепя усилията“ на София и Скопие, значи трябва да гледаме под лупа договора – американците винаги са работили за дезинтеграцията на Балканите.
Инак ни обливат с папагалски копи пейст по медиите: „Правителствата на България и Македония одобриха в един ден проекта за договор между двете страни…“ Е, как да не е в един ден – задокеанският кукловод дръпнал конците и двете дребни балкански марионетки се задвижили едновременно. Споко, народе – всичко е под контрол. Сценарият върви едно към едно под диктата на сценариста, който е и режисьор, и кукловод, и главен печеливш от пиесата…

Валентин Георгиев

http://duma.bg