Последният брат и тайният сговор на Мохамедовците

Стари предателства и нови съюзи може да направят от последната криза в Залива прелюдия към пълно преразпределение на Близкия изток

Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) заедно с Египет и в таен съюз с Израел излизат срещу Катар, Турция и Иран с неговите правителства-патерици в Ирак и Сирия. Съответно Либия, Йемен, Ливан и палестинските територии са разделени между двете оси.

Това, което преди години би звучало като пълна фантасмагория, зле скалъпен, неправдоподобен сценарий, сега като че ли изглежда все по-вероятна формула за разпределение на силите в Близкия изток. И като катализатор на тези процеси се явява последната криза в Залива, в която саудитците сякаш неочаквано поведоха коалиция и наложиха безпрецедентно ембарго по суша, въздух и море срещу по-малкия си съсед Катар, обвинявайки го в спонсорство на тероризма и предателски връзки с Иран.

Заговори се и за възможна военна интервенция, но вместо да се паникьоса, емирството реши да се подсигури и получи спешна военна подкрепа от Турция, която прати още войници в базата си в Катар. В същото време антикатарската коалиция изпрати ултиматум с 13 невъзможни искания и 10-дневен срок за изпълнението им.

След като катарците отхвърлиха диктата, срокът бе удължен по молба на кувейтските медиатори, а външните министри на бойкотиращите страни се събраха тази сряда в Кайро, за да мислят последващи стъпки. Междувременно докато се разнасяха слухове за евентуален пуч в Доха, в саудитското кралско семейство осъмнаха с истински дворцов преврат. Най-малкият син на крал Салман отстрани чичо си и стана престолонаследник и премиер на страната, овладявайки след министерството на отбраната и най-важната институция в кралството – вътрешното министерство.

И всичко това се случва подозрително бързо, след като през май Доналд Тръмп предприе своята първа задгранична обиколка като президент на САЩ – обявеното като историческо пътуване в Близкия изток – Саудитска Арабия и Израел.

Доналд ли забърка цялата каша?

Има много такива подозрения, особено след като всички го видяха да се клати в Рияд с крал Салман в онзи танц със саби. Символиката, по която не само анализаторите на Арабския свят, но и обикновените конспиратолози са луди, се състои в това, че танцът със саби, наречен арда, не е просто фолклор. Само изглежда така. Арда е танц на войната. Ритуал, извършван навремето преди всяко влизане в битка от мъжете на Неджд – централната част на днешна Саудитска Арабия, там, откъдето произлиза династията на саудитските крале.

Арда е код на честта, обет в името на бъдещите завоевания за благото и просперитета на рода, на племето и на съюзниците.

Поне така е било до времето на последния емир на Неджд – Абдулазиз ал Сауд, който след всички войни за обединение на Арабия в началото на ХХ век се превръща в основател и първи крал на Саудитска Арабия.

Тръм обаче не е единственият американец, играл танца със сабите в Рияд, и затова, ако ще се търси символика, по-добре е тази церемония да се разглежда само като знак за препотвърждение на стратегическото партньорство. А ако за всичко случило се след това има някакъв предварителен сценарий, по-вероятно изглежда Доналд Тръмп да не е авторът му.

Затова и малко сред фамозната визита журналистът Фарид Закария заяви в прав текст в ефира на Си Ен Ен:

“Саудитска Арабия изигра Тръмп”

Според Закария американският президент се е съгласил да следва саудитската политика в Близкия изток за противопоставяне на Иран и шиитите, което ще вкара САЩ в нескончаема серия от междусектантски конфликти, ще засили напрежението и ще изправи Щатите срещу страни, с които имат добри партньорски връзки. И най-важното, добавя Закария, всичко това няма да реши основния проблем на американците с ислямския тероризъм, който в по-голямата си част навсякъде по света е свързан със Саудитска Арабия, а не с Иран.

Затова е особено притеснително какво точно се случва в Рияд. Кой реално управлява там? През януари 2015 г., когато 90-годишният крал Абдула почина, във в. “24 часа” излезе статията “Седмият крал и нечистокръвният принц”, в която това бе основният въпрос. Макар новият крал Салман – седми поред владетел – да бе подписал указа за принц Мукрин като престолонаследник, както и за принц Мохамед бин Найеф като втори по ред в линията за унаследяване на трона, съмненията за бъдещето бяха много силни.

Последните 10 години от историята на кралството бяха демонстрирали нагледно, че двама престолонаследници си бяха отишли, без да са царували. В същото време сигналите, които идваха от Рияд, макар и не много ясни, показваха, че по въпроса с въртележката за трона там нещо се мъти. За Мукрин дворцовите интриганти разправяха, че няма да остане дълго,защото не бил чистокръвен потомък, майка му била йеменска наложница и т.н. Въпреки всичко принц Мукрин бе последният син на крал Абдулазиз – основателя на дома Сауд.

Както се знае, след Абдулазиз всички саудитски крале са братя, макар и от различни майки. През април 2015 г.

принц Мукрин

бе отстранен

като първи престолонаследник и на негово място дойде принц Мохамед бин Найеф – син на покойния престолонаследник от времето на крал Абдула и дългогодишен министър на вътрешните работи – Найеф ибн Абдулазиз.

Когато става дума за принц Найеф, не може да не се уточни, че той бе човекът, управлявал министерството на вътрешните работи още от 1975-а, та чак до 2012 г. Истински господар на т.нар. дълбока държава – огромен апарат за сигурност и информационни масиви плюс контрол над специалните служби и звената за контратероризъм.

Всичко това трябва да бъде споменато, за да стане ясно какъв капацитет от лостове, механизми и възможности се смяташе, че синът му е получил в наследство. Включително и персоналната лоялност на племенни лидери и хора от най-високите нива на силовите структури в кралството. И въпреки всичко това Мохамед бин Найеф бе отстранен. От един 31-годишен принц – Мохамед бин Салман – най-малкият и както казват, любимият син на крал Салман.

Изглежда, Салман ще е последният царувал от братята – синове на основателя и първият, който ще наруши завета на династията и ще предаде трона на син, вместо на брат. В САЩ, където до неотдавна дори не бяха чували за този принц, вече

наричат Мохамед бин Салман свойски накратко МБС

Как обаче този млад и неопитен принц успя стъпка по стъпка да завладее почти цялата власт в Саудитска Арабия, преодолявайки сериозни противници като Мохамед бин Найеф?

Единственото, записано в житейския му лист дотук, е, че поемайки поста министър на отбраната, вкара страната си във военната авантюра в Йемен с идеята, че ще постигне бърза победа. Две години по-късно Саудитска Арабия изглежда затънала до гуша в йеменския проблем без изгледи за реален успех. И въпреки всичко МБС печели на своя страна кралския двор, където действат невидими, но невероятно силни подводни течения. Как е възможно това?

Казват, че МБС има добър наставник. По въпроса как по-бързо и сигурно да стигне до трона Мохамед бин Салман следва инструкциите на друг принц – престолонаследника на Абу Даби Мохамед бин Зайед.

Казват също така, че първият съвет на Бин Зайед към младия МБС бил да си отработи сигурен канал за комуникация с израелците. Вторият – да си осигури подкрепа от религиозните власти в Саудитска Арабия, а след това да ограничи силата им в своя полза.

В този таен сговор както амбицията на Бин Салман да стигне възможно най-бързо до трона, така и плановете на Бин Заед да доминира чрез разни геополитически игри в Персийския залив предшестват идването на най-непредвидимия президент в съвременната история на САЩ.

Двамата Мохамедовци всъщност са бесни фенове на Тръмп

Или поне така представят нещата пред самия президент на САЩ. Те използват визитата му в Рияд като старт на собствения си план за действие в няколко точки. Първо, отстрелване на Катар, после справяне с Мохамед бин Найеф и овладяване на властта в Рияд, а след това – Йемен, където сунитските сили, водени от Саудитска Арабия, изглеждат обединени в борбата срешу хутите, подкрепяни от Иран.

До този момент обаче саудитските власти залагат на йеменския президент в изгнание Абд Рабу Мансур Хади, докато

ОАЕ имат други планове за Йемен, които са свързани със силите, контролиращи Аден и южните части на Йемен. Договорката между двамата Мохамедовци е, когато МБС стане престолонаследник, да оттегли подкрепата на Саудитска Арабия за Хади и да я прехвърли към човека на емиратите и Бин Зайед – Халед Бахах.

С Катар обаче изглежда престолонаследниците на Саудитска Арабия и Абу Даби вкарват Тръмп в деликатна ситуация. Проблемът идва от там, че Вашингтон и Доха от години са много добри партньори. Американците имат военновъздушна база в Катар и разчитат на емирството още от първия ден след атентата на 11 септември 2001 г., в който 15 от 19-те извършители бяха саудитски граждани. Операциите в Афганистан и цялата т.нар. война с тероризма се водеха от територията на Катар. Разбира се, тук трябва да се спомене, че след това в Доха бе отворен и офис на талибаните. Но това няма как да бъде приписано на катарците като подкрепа за тероризма, защото бе направено не просто със съгласието, но и с изричното настояване на американците.

Всъщност САЩ имат добри връзки с всички държави от така наречения Съвет за сътрудничество в Залива и възникналото напрежение между Катар и останалите страни членки вече създава огромни главоболия за Вашингтон.

Бойкотът срещу Доха е придружен и от безпрецедентна кампания, в която медиите на Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет се опитаха да лансират пред света тезата, че Катар е виновен за финансирането на всички възможни терористични групи, действащи в региона, включително т.нар. “Ислямска държава”. Въпреки че точно за последното Саудитска Арабия би могла да е атакуема в много по-голяма степен.

Иначе по отношение на подкрепата за “Хамас” и “Мюсюлмански братя” катарците никога не са отричали подкрепата си. Още повече че не са единствените, които са подкрепяли тези организации. В началого на 2000 г. например основният спонсор на “Хамас” бе Саудитска Арабия, а не Катар. След началото на т.нар. Втора палестинска интифада и подетата от “Хамас” открита военна кампания срещу Израел, Саудитска Арабия намали подкрепата си след натиск от САЩ.

Макар и в много по-малка степен помощта на Рияд продължи, както и тази от други донори – Кувейт, Йордания, Сирия и Иран. И през цялото това време “Хамас” нито веднъж не бе наречена терористична организация от нито една от страните в Персийския залив, които сега клеймят за това Катар. Всъщност никой от тях няма проблем с “Хамас” – това е

най-голямата грижа на израелците

Що се отнася до исканията срещу Катар за “Мюсюлмански братя” – тук вече основна роля играе Египет. Отношенията между Кайро и Доха се влошиха след военния преврат в Египет и хвърлянето на законноизбрания президент Мохамед Морси в затвора. През август 2013 г. Египет спря излъчванията на “Ал Джазира”, като обвини катарската телевизия в пристрастност и клеветническа кампания. Ентусиазмът, с който сега президентът на Египет ген. Абделфатах Сиси работи за блокирането на Катар, всъщност е част от негова отдавнашна стратегия. Според някои наблюдатели Сиси има една от най-важните роли в антикатарската кампания. Най-напред, защото може да използва добрата комуникация, която има с Тръмп, когото той подкрепи открито още преди да е избран. И след това, защото през него основно минава

тайното участие

на Израел

в цялата схема.

И по двете точки той идеално пасва в тайния сговор на двамата Мохамедовци, които симпатизират на Тръмп и имат своите канали за контакт с Тел Авив. Още едно потвърждение – от хакнатите имейли на посланика на ОАЕ в САЩ Юсеф ал Отайба става ясно, че тече активна комуникация с израелски лобисти. Целта на тази кореспонденция, както се разбра, била да се инициират в конгреса на САЩ за законодателна мярка срещу Катар като страна, подкрепяща тероризма.

Тази информация, разпространена от “Ал Джазира” само настърви антикатарската коалиция и като едно от основните искания в ултиматума бе посочено, че Доха трябва да закрие тази медия. От Катар също бе поискано да затвора турската база на своя територия и да преустанови връзките с Катар. Все мерки, които катарците определиха като неприемливи, пряко атакуващи националния им суверенитет и измислени, за да бъдат отхвърлени.

Всъщност офанзивата срещу Доха не е спонтанно събитие и дори да е част от предварително замислен сценарий тя следва и стъпва върху логиката на

натрупани стари вражди и противоречия

Когато в Доха през 1995 г. Хамад бин Халифа ал Тани сваля баща си, чиято политика е почти васална на Саудитска Арабия, това не е прието равнодушно в Рияд. През февруари 1996 г. саудитите организират контрапреврат, опитвайки се да свалят шех Хамад, но комплотът, в който участва и Абу Даби, не успява.

Новият емир на Катар започва да налага независима политика и визия, която превръща страната в международен фактор. Един от основните компоненти на тази стратегия е телевизия “Ал Джазира”. През 2002 г. програмата на катарската медийна група става причина Рияд да изтегли посланика си от Доха за доста дълго време.

Събитията от т.нар. Арабска пролет само нагнетяват за пореден път напрежението. Катар подкрепя “Мюсюлмански братя”, които печелят изборите в Египет, а след последвалия военен преврат през 2013 г.

“Ал Джазира”

пак става повод

за дипломатическа криза

Този път Египет, Саудитска Арабия и Бахрейн изтеглят заедно посланиците си от Доха.

През 2016 г., след като Саудитска Арабия екзекутира шиитския духовник шейх Нимр ал Нимр, гневна тълпа нападна саудитското посолство в Иран. Това предизвика Рияд да скъса дипломатическите си отношения с Техеран и да поиска от всички свои близки съюзници да направят същото.

Само една държава не го направи – Катар. Доха просто привикаха своя посланик в Доха, но не закри посолството. Освен това катарците бяха и сред последните в списъка на страните, осъдили Иран за нападението над саудитското посолство. Малък детайл, който не остана незабелязан в Рияд.

Катарците предизвикаха за пореден път гнева на Саудитска Арабия, след като проведоха успешни преки преговори с Иран за отвлечените през 2015 г. в Южен Ирак катарски ловци, сред които и членове на управляващата в Доха фамилия Ал Тани. Парите, платени от катарците като откуп за освобождаването на техните граждани, бяха обявени от Рияд като индиректно спонсорство на терористични групи, подкрепяни от Иран.

Георги Милков

Резултат с изображение за Георги Милков

http://168chasa.bg