Потайностите на „Св. Александър Невски“

Построеният през 1912 г. храм-паметник „Св. Александър Невски“ крие множество тайни и чудеса.

Напълно невероятно е, че една от емблемите на София е оцеляла по време на бомбардировките през 1944 г. въпреки централното си разположение.

Всички останали околни сгради са пострадали доста сериозно – Светият синод, парламентът, Руската църква, БАН и срината напълно сграда, която не е била възстановена след 1944 г. Тя се е намирала между Народното събрание и Художествената галерия. Използвана е като котелно помещение за храма.

Сегашният музей за чуждестранно изкуство, намиращ се срещу катедралата,

също е взривен

от бомбите

на антихитлеристката коалиция. В него е била Държавната печатница. Сградата е вдигната из основи от Людмила Живкова през 1980 г.

„Св. Александър Невски“ остава цяла, въпреки че претърпява доста щети, когато три тежки бомби падат от северната страна. Запалителните устройства са

счупили всички прозорци и изкорубили вратите,

а мозайките над тях били натрошени. Цялата фасада в тази част е била в дупки и е възстановявана с отделни парченца впоследствие.

Взривовете са счупили стъклата на иконостасите. Повредени са били и някои картини.

Второто истинско чудо е, че по времето на комунизма царският трон не е унищожен, казва свещеникът на храма отец Антоний. През 1949 г. властите са поискали да се разруши мозайката над престола, на която са изобразени цар Фердинанд и царица Елеонора. По височайше желание те са изрисувани като византийски православни василевси, въпреки че той е католик, а тя – протестантка. Причината е в пристрастието на българския монарх към Константинопол. Унищожената мозайка с ликовете им е възстановена чак през 1991 г. от протодякон Стефан Марков, домакин на храма. Това е било възможно, тъй като планът за образите на Фердинанд и Елеонора като императорска двойка е бил запазен.


Оригиналните скици на арх. Александър Померанцев са запазени.

Оцелели са и оригиналните скици на арх. Александър Померанцев, автор на проекта. Първоначалната идея е била на мястото

да се построи малка руска църква

в памет на загиналите за Освобождението на България през 1877-1878 г. войници. По нея е работил арх. Богомолов. Намерението се променя в движение, след като тогавашният български княз отива в Цариград и посещава катедралата „Св. София“. Той е толкова впечатлен от нея, че му се иска да построи подобна и в българската столица.

„Фердинанд е бил запален по идеята да бъде византийски василевс. Без да им го казвам специално, много гости от чужбина забелязват, че

архитектурата е повлияна от “Св. София” в Истанбул

Царете Борис III и Симеон II никога не са сядали на царския трон в катедралата.

– коментира още отец Антоний. – Тук мерките не са чак толкова големи, но арх. Александър Померанцев е изработил такива пропорции, че като влезеш вътре, усещането да е изключително внушително.“

Катедралата е построена на площ от 3170 кв. м. В нея са разположени три олтара.

Зад олтара влизат само духовниците.


Зад олтара миряни не влизат.
Централният е посветен на Александър Невски. Всички икони в него са изрисувани от руски художници. Царските – на Исус Христос и Света Богородица, са дело на Виктор Васнецов, известен като руския Рафаело. Северният олтар е възложен на големия български художник Иван Мърквичка, а южният – на друг легендарен творец – Антон Митов.

Като цяло църковните картини в най-големия български храм са малко извън канона – с елементи от живописното изкуство. За изображенията на светците са използвани живи модели. Просякиня от София с дете е прототип на Богородица с младенеца в иконата на Иван Мърквичка. Тя го впечатлила с невероятната си честност.

Жената обикаляла строежа на храма

и чакала подаяния

Минавайки покрай нея, художникът й дал една монета. Малко след това тя го намерила и му казала, че без да иска, й е подарил златна, а не сребърна монета. Творецът щедро й казал да запази парата заради почтеността й и се вдъхновил от тази случка, така че

увековечил образа на жената върху иконата на Св. Богородица

с младенеца.

В южния олтар, дело на Антон Митов, иконите също са изрисувани като картини – не по православния канон.

„Нарушението на църковните правила не значи, че тези икони не са свети колкото традиционните. Напротив, катедралата е осветена през 1924 г. от Софийския митрополит Стефан, бъдещия екзарх. Присъствали са и много клирици от Руската православна църква, която е била почти изцяло в изгнание. 1924 г. е време на

гонения на християнството

в СССР“, разказа още отец Антоний.

В изображенията в катедралния храм „Св. Александър Невски“ се забелязва една тенденция, характерна за руската живопис от началото на ХХ век – силното римокатолическо влияние.

Защо руският император е изрисуван като папа, колко е струвало построяването на храма и какви други и какъв инцидент е имало по време на строежа, четете в хартиеното издание.


АНТИКАНОНИЧНО: Иконата на Св. Богородица с младенеца на Иван Мърквичка, за която е използвал като модел истинска жена, която просела пари край катедралата.

Сима Владимирова

Потайностите на "Св. Александър Невски"

http://168chasa.bg