Правилните думи, или как да се измъкнем от трънака

Думите – както неуморно повтаряше вече покойният Цветан Тодоров – са важни, защото те са маркерите, с помощта на които се ориентираме в действителността. При грешно избрани думи тръгваме по грешния път, който, вместо да ни заведе там, където искаме да стигнем, ни забутва в бандарлъците и внезапно изчезва в някой особено бодлив трънак. В който, като се вгледаме виждаме, че всъщност има леговище на глигани. А слънцето вече залязва и те всеки момент могат да се появят…

Сетих се за значението на думите, наблюдавайки поредната караница в нашата общност по токсичната тема:

„Кой е истинският десен и защо десните не се вземат?“

Самата постановка на въпроса съдържа отговора: докато се спори, кой е по-най-десен, няма как да се стигне до онова единение, което се получава в момент на протести, но все не стига до арената на голямата политика. Защото във всеки момент ще се намери някой – влезте във „Фейсбук“ и ще се убедите – който казва: „Аз с тия? Никога – не са достатъчно десни!“.

Разговорът в плоскостта „ляво-дясно“ не работи от години. В смисъл – не ни снабдява с маркери, с помощта на които да се ориентираме в действителността така, че да не сме вечно в бандарлъците, оглеждайки се за глигани. Положението е толкова очевидно, че ми е чак неудобно да го напомням; но – все пак. В следвоенните десетилетия „ляво“ означава – високи данъци, силна държавна регулация, законово облагодетелстване на профсъюзите и на работниците. „Дясно“ пък е равно на ниски данъци, слаба държавна регулация и отмяна на законовите привилегии на профсъюзите.

Хайде сега да видим: спорът по тия неща ли е спорът, в който участваме днес? Или спорът е съвсем друг? Отвращава ли ни Путин, понеже е ляв (иска високи данъци)? Втрещени ли сме от Тръмп, понеже е десен (иска ниски данъци)? Не приемаме БСП, защото иска високи данъци – или защото е инструмент на руските амбиции и съюзник на олигархията? Отхвърояме ГЕРБ, защото искат ниски данъци – или защото те СА олигархията?

Нито един от екзистенциалните проблеми – както български, така и световни –

не може да бъде решен, ако го анализираме през призмата на „ляво-дясно“

Напротив: ако подхождаме към всичко по този антикварен начин, не само не решаваме никакъв проблем; но неминуемо изпадаме в ситуацията злостно да се изпокараме помежду си.

Ето ви за пример „дискусията“ във „Фейсбук“ след обявяването на коалицията на „Да, България“ със „Зелените“ (давам резюме): „Зелените са леви, следователно – проруски; следователно „Да, България „са същите; следователно най-конструктивното, което можем да направим е – завинаги да скараме „Да, България“ / „Зелените“ с „Нова република“/ ДСБ. Защото едните са леви, а другите – десни; и следователно са априорно врагове.“

Чий проблем решава тази дискусия? Проблема на Тримата шишковци, разбира се, които не искат в парламента да си имат работа нито с Христо Иванов, нито с Радан Кънев, нито с опитни революционери като „Правосъдие за всеки“ и най-малко – с калени улични воини като „Зелените“. Не се решава никакъв наш проблем, защото нашите проблеми не са – ниски или високи данъци.

Нашият проблем е по-важен: да си върнем държавата от мафията

Дърдоренето по темата „кой е по-най-десен“, нещо повече, се окуражва и стимулира именно от участниците в олигархията, защото отвежда цялата енергия встрани от основния проблем: тяхното премахване от властта и от обществените ресурси. Приемането на тезата „който е по-най-десен – той е по-добър“ директно води до капана, отдавна заложен от идеолозите на Института за десни политики, който капан представлява следната семпла логическа конструкция: Бойко Борисов е най-десният човек в България; следователно, колкото си по-близо до него, толкова си по-десен (т.е. по-правилен). А колкото си по-далеч от него – толкова си по-ляв (дефектен).

Е, как при това положение – ако изначално си приел да участваш в разговора „кой е по-най-десен“ – да застанеш срещу групировката ГЕРБ? Нали е дясна? От нашите? Нищо, че е съставна част от мафията.

Кучи синове – ама наши кучи синове…

Същото, между другото, се случва и отляво. И там куп свестни хора продължават да живеят в токсичната периферия на БСП, за да не ги заклеймят като не-леви.

Е, докато тичаме подир тия миражи, как да се съберем, за да бутнем олигархията? Нейните различни крила с удоволствие мимикрират „дясно“ и „ляво“; а ние сме се вторачили в тази мимикрия, като нощни зайчета – във фаровете на приближаващ джип…

А междувременно, всички крила на олигархията – и ГЕРБ („десни“), и ДПС („либерали“), и БСП („леви“) периодично обявяват списъци на своите врагове, без да ги делят на леви и десни. В тези списъци сме всички ние – и при Тройната, и при Орешарски, и при Борисов. Те, за разлика от нас, знаят, срещу кого и защо са изправени.

Дотук –за грешните думи. Кои са правилните?

Лесно е, ако погледнем, какъв е всъщност онзи проблем, който – и у нас, и по света – заплашва самите основи на цивилизования начин на живот? Проблемът е, че демокрацията е атакувана от различни модели на анти демокрация. Прав се оказва мъдрият Роналд Рейгън, когато обяснява:

„На вас и на мен ни се казва, че трябва да изберем между лявото или дясното, но аз предполагам, че няма такова нещо като ляво или дясно. Има само горе и долу. Нагоре – към отколешната мечта за максимална индивидуална свобода съчетана с ред – или надолу – към незначителността на отделния човек при тоталитаризма.“

Свободата е съчетана с ред само там, където има равенство. Ще рече: никой няма господар; всеки си взема решенията сам (никой не му диктува решенията); и всички, бидейки еднакво равни, в еднаква степен уважават достойнството на другия. От тази постановка иде цялата конструкция на човешките права, в която живеем.

Атаките са срещу нея. „Отдолу“ извират най-разнообразни офанзиви, свеждащи се до една: Да бъдем върнати в положението, всеки да има господар – „незначителността на отделния човек при тоталитаризма“. Путин, Орбан, Льо Пен, Ердоган, Тръмп, Борисов, различните ислямски екстремизми – всички те искат едно и също. Да ликвидират равенството и демокрацията, която го прави възможно като начин на живот – и да ни превърнат в подчинено население. Някъде това става с изтребление, другаде – с откровена диктатура, а на трети места, като у нас – с появата на държави-мафии.

Ако се вгледаме в хората около нас ще видим, кои сме ние и как да се наричаме. Ние сме онези, които пазят демокрацията;

и е редно да се наричаме „демократична общност“

Веднъж стигнем ли до това, нататък е лесно, защото пътят е ясен.

Демократи ли са, например, в ГЕРБ? Ще попитам по друг начин: някой да е чувал председателят на ГЕРБ да се е явявал на избори за нов мандат (днес е в края на втория си)? Някой да е виждал Национално събрание на ГЕРБ с повече от тия три точки в дневния ред:

Точка 1. Докарване на объркано изглеждащи хора в „Арена Армеец“;

Точка 2. В продължение на 90 минути (колкото един футболен мач) – речи на вожда и на другите любими ръководители;

Точка 3. Откарване на объркано изглеждащи хора от „Арена Армеец“ по родните им места?

Изказвания от залата? Препирни по предлагани политики? Няма такива неща, тъй като вътрешната уредба на ГЕРБ е илюстрация на положението – „незначителността на отделния човек при тоталитаризма.“

Същото е в политиката, следвана от ГЕРБ (продължавам примера, не се заяждам), чиято сърцевина е обслужването на интересите на 7-8 човека и отстояването, до последния възможен момент, на висококорупционните руски енергийни проекти. Начинът на упражняване на властта с методи, прекопирани от групировките от 90-те години, както и всепроникващият партиен контрол, взет директно от БКП (членството в която е оформило мирогледа на лидерите на ГЕРБ) – и това е илюстрация на положението „незначителността на отделния човек при тоталитаризма“.

Ние сме против ГЕРБ по тези причини, а не – защото са „десни“ (искат ниски данъци). Същото е с БСП. Нейният проблем не е, че е „лява“ – тя дори не иска високи данъци. Нейният проблем е, че макар вътрешната й уредба да е пример за демократичност, в сравнение с ГЕРБ, нейната политика следва същите цели: обслужването на 7-8 човека и отстояване, дори отвъд последния възможен момент, на висококорупционните руски енергийни проекти.

Какво ме интересува, че Цеко Минев се пише „десен“, Пеевски – „либерал“ (бидейки член на ДПС), а Христо Ковачки – „ляв“?

Мен ме интересува обществото да не бъде поставяно в положението: „незначителността на отделния човек при тоталитаризма“

та да функционира в тяхна изгода. Мен ме интересува да живея в демокрация и правов ред, където всеки напредва със собствените си усилия, без да мачка останалите.

Виждате ли, колко ясни стават нещата, когато ги опишем с правилните думи? Ние, хора, сме „демократична общност“. Онова, което ни обединява е, че сме се събрали, за да отбраняваме онова „горе“ („отколешната мечта за максимална индивидуална свобода съчетана с ред“) от онова, което настъпва „отдолу“ – „незначителността на отделния човек при тоталитаризма“. Това, а не някаква дясна или лява идеология ни изправя срещу „системните партии“ – и тях срещу нас.

Само ако разберем това, уважаеми, ще можем да се измъкнем от трънака, в който се бъхтаме един другиго, преди да са се прибрали глиганите и да са ни подкарали наред. И да хванем правия път натам, накъдето искаме да отидем.

Резултат с изображение за Евгений Дайнов

От Евгений Дайнов

dnevnik.bg