Пропадането на Прокопиев

Парите от отпуснати за стотици милиони левове кредити изчезват в офшорни дружества, оставяйки декапитализиран бизнес в България

През последните седмици Иво Прокопиев неуморно обикаля националните телевизии и медиите, за да обяснява как не бил политически инженер, а просто „координатор“, уж на всички „нормални“ хора в България. В същото време, финансовите облаци над бизнес империята му, консолидирана в групите „Алфа Финанс“ и „Икономедиа“, се сгъстяват.

Бизнес моделът на „Алфа Финанс“ рухна през последните 5 години

Бизнесът на Прокопиев отдавна изпитва финансови затруднения, като надеждите за спасение бяха обвързани главно с продажбата на „Каолин“ и по-тясно обвързване с държавно субсидираната възобновяема енергия. За негово съжаление сценарият и при двете се разви в негативна посока. Цената, която германците от „Кварцверке“ платиха за „Каолин“, беше значителна, но далеч от оптимистичните прогнози на „Алфа Финанс Холдинг“. Стратегията за финансова стабилизация през бизнеса с възобновяема енергия пък претърпя 180-градусов обрат – след ударното присъединяване на електроцентрали през 2010 и 2011 г. държавата промени своята политика, намали преференциалните цени за изкупуване, обложи производителите с нов данък и де факто промени изначално финансовия модел. ВЕИ-крилото на финансовия холдинг беше буквално откъснато, като различните фирми бяха ликвидирани или продадени, включително през офшорни компании.

Холдингът на Прокопиев посреща края на отчетната година в де факто ликвидна криза

Към края на отчетната 2015 г. бизнесът на Прокопиев е бил в де факто ликвидна криза в краткосрочен план, т.е. холдингът изпитва затруднения да балансира текущи пасиви с текущи активи в рамките на 12 месеца.

Текущите активи на „Алфа Финанс Холдинг“ са на стойност 214 млн. лв. – 50 млн. лв. по-малко от текущите пасиви. На пръв поглед такава разлика е притеснителна, но не и фатална. Истинската дълбочина на проблемите обаче се разкрива при по-обстоен анализ на структурата на активите. Високоликвидните активи в баланса на холдинга, т.е. краткосрочни финансови активи, данъчни вземания и пари и парични еквиваленти, възлизат на 42 млн. лв., което представлява едва 15,97 процента от сумата на текущите задължения, падежиращи в рамките на една година. Високоликвидните активи на бизнеса са цели 4 пъти по-малко само от краткосрочните заеми на стойност от 161 млн. лв. Освен с тях „Алфа Финанс“ до края на 2016 г. ще трябва да се справи с още 35 млн. лв. търговски и други задължения, около 8 млн. лв .задължения за лихви по търговски и банкови заеми и 45 млн. лв. краткосрочни финансови пасиви.

Повече от половината от текущите активи, притежавани от холдинга, са концентрирани в позициите „търговски и други вземания“ и „предоставени заеми“. Събираемостта на тези вземания често е съмнителна в България, да не кажем невъзможна и разписването им се използва като счетоводен трик за избягване на фалит. Да не говорим, че елементи от финансовата групировка имат уклон към търговията с просрочени задължения. Липсата на съпоставимост между размера на ликвидните активи на холдинга и неговите краткосрочни задължения бележи съществен риск от изпадане в тежка ликвидна криза още към края на декември 2016 г.

„Алфа Финанс Холдинг“ е на изкуствено дишане от няколко банки на техен риск

Ликвидни затруднения поставят холдинга в зависимост от благоразположението на неговите банкови кредитори. Трябва да се отбележи, че стимулът на банките, кредитиращи „Алфа Финанс“, вероятно вече не е единствено чиста бизнес логика – годишната печалба/акция се е сринала главоломно с повече от 50% през 2015 г. спрямо година по-рано. Това е сигурен признак, че поради влошените финансови показатели компанията ще се кредитира все по-трудно и ще бъде разглеждана като все по-рискова от кредиторите.

Банка ДСК, Пиреос Банк, Уникредит Банк Аустриа, Пощенска банка и Райфайзенбанк са основните финансови институции, поддържащи дейността на „Алфа Финанс“. Прави впечатление, че холдингът е с финансова линия към австрийското подразделение на Уникредит, но можем да предположим със съществена степен на сигурност, че вземанията на австрийците са гарантирани от Уникредит Булбанк. Именно италианската банка е с най-съществени експозиции към дейността на „Алфа Финанс“ и съответно носи най-голяма отговорност и риск при хипотетичното изпадане на холдинга в ликвидна криза. Възможно е да се окаже, че в Уникредит (преминаваща през трудно преструктуриране в Италия, съкратила наскоро 6000 души и продаваща ключови активи) ще трябва да избират между отпускането на нов, още по-рисков краткосрочен заем на „Алфа Финанс“, с който те да рефинансират стария, и отрязване на кредитирането, което би принудило бизнес групата да намери нова основна банка или да започне кризисна разпродажба на основни активи.

Що се отнася до превърналия се в основен за холдинга бизнес с недвижими имоти, концентриран в дъщерното „Лендмарк Холдингс“, нова експозиция има „Райфайзенбанк България“ – на стойност 4,6 млн евро, които трябва да бъдат изплатени до края на 2018 година. Тук прави впечатление, че кредитът отново е краткосрочен – твърде необичаен начин за финансиране на инвестиции в недвижима собственост, които обикновено са с хоризонт на изплащане от над 10 години.

Имотният бизнес като канал за изнасяне на пари от банкови кредити към офшорни дестинации?

Съществуването на „Алфа Финанс“ към текуща дата е зависимо почти само от бизнеса с недвижими имоти. И макар там перспективите, особено за София, да са добри, дъщерната на холдинга „Лендмарк пропъртис“ е инвестирала значителна част от ресурса си в „Мол България“. Молът на булевард „България“ е сред най-неуспешните от този род инвестиции.

През 2015 г. натрупаните загуби на шапката „Лендмарк Холдинг“ АД на практика се удвояват. Поглед в отчета за приходи и разходи на холдинга показва, че най-голямото разходно перо са финансовите разходи, който възлизат на 13 960 хил. лв. спрямо 3 338 хил. лв. година по-рано. Справка на стр. 20 от индивидуалния отчет на холдинга разкрива, че 11,26 млн. лв. от т.нар. финансови разходи следва да бъдат отдадени на обезценка на инвестиция в едно от дъщерните предприятия на холдинга – „Сноусайд“ Лимитед. Огромни притеснения буди фактът, че компанията „Сноусайд“ Лимитед е регистрирана през 2015 г. в островната държава Сейнт Винсент и Гренадини с обща площ едва 389 кв. км, разположепна някъде в Карибско море, която освен всичко това се явява и офшорна юрисдикция. Фирмата е регистрирана през 2015 г., а холдингът притежава 100% от капитала й. Същата година 11-милионната инвестиция на холдинга е обезценена напълно. Остава въпросът как е възможно една толкова голяма сума да бъде изгубена за по-малко от година и къде в крайна сметка са отишли 11 милиона лева?

Още по-интересно е дали кредиторите на холдинга си задават същия въпрос. Тъй като собственият капитал на холдинга на практика е отрицателна величина, следствие от акумулираните многомилионни загуби, ефективно всички по-нататъшни загуби, включително обезценката от 11,262 млн. лв., рефлектират пряко върху финансовите интереси на кредиторите на холдинга – в случай на производство по несъстоятелност тези загуби неминуемо ще бъдат прехвърлени върху тях. Към 2015 г. основният източник на финансиране на холдинга са натрупаните краткосрочни задължения към свързани лица, които на практика са няколко фирми, в които холдингът държи меродавното участие, като освен това се откроява и краткосрочен заем, възлизащ на 1,9 млн. лв., отпуснат от Уникредит Банк Аустрия (и вероятно гарантиран от Уникредит Булбанк). На практика „реалните кредитори“ на холдинга се явяват кредиторите на всички тези свързани лица и неговите дъщерни фирми, които косвено се излагат на риска от поемане на значими за тях загуби.

Одиторът:
Това дружество би трябвало да е в официален фалит

Тук е мястото да се направи и вметка относно коректността на някои от счетоводните допускания. Така например вече споменатата по-горе разлика между стойността на собствения капитал на дружеството и стойността на регистрирания капитал, възлизаща приблизително на 23,78 млн. лв., трудно може да се определи като съвместима със счетоводния принцип „действащо предприятие“ и чл. 252, т. 5 от Търговския закон, който гласи, че когато чистата стойност на имуществото на дружеството спадне под размера на вписания капитал, акционерното дружество се прекратява. Подобно становище е дала и одитиращата компания. Известна „либералност“ в счетоводната политика се наблюдава и по отношение на третирането на търговските вземания, където за разлика от ураганното (Гренадините са част от т.нар. ураганни острови) стопроцентово отписване на инвестицията в „Сноусайд“ Лимитед, повече от 33 млн. лв. просрочени вземания не са обезценени дори и с един процентен пункт.

Бъдещето?

Облаците над „Алфа Финанс Холдинг“ се сгъстяват до степен, вече заплашваща съществуването на холдинга. Част от дъщерните фирми вече изпадат в невъзможност да обслужват кредитите си и те се прехвърлят на по-неизгодни условия към други банки, склонни да поемат по-висок риск. Най-вероятно концентрацията на кредитори ще продължи да се увеличава до състояние, при което съществуването на холдинга ще зависи от една-единствена банка. Тогава решенията за бъдещето на бизнеса на „Алфа Финанс“ ще започнат да се взимат не в офиса на Иво Прокопиев и съдружниците му, а на бюрото на някой банкер. Какви ще са неговите стимули и съображения – не можем да знаем със сигурност, но е възможно да гадаем по определени факти и обстоятелства.

http://trud.bg