Проф. Александър Чирков: Тодор Живков искаше медицина като в Германия

V Роден е в Лом на 27 януари 1938 г. Завършва Висшия медицински институт в София през 1962 г.
V Заминава през 1966 г. за Западен Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. Остава там като лекар в Университетската болница, после се прехвърля в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 г.
V През 1984 г. се завръща в България, поканен от акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинската академия и заместник-министър на здравеопазването. Извършва първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите през 1986 г. Дълги години е директор на болница „Св. Екатерина“.
V Депутат е във Великото народно събрание.

– Проф. Чирков, имате ли своя коментар върху опитите детската сърдечна хирургия в София да се комерсиализира максимално и от нея да се печели на всяка цена?

– Тия хора на са в ред. По света има стотици специализирани клиники за детска сърдечна хирургия. За тях се отделят целеви средства, а тук се опитват да я закрият. Аз я открих и аз я разширих. Спомням си усилията, които положиха навремето момчетата от Строителни войски да я направят. Преустроих тогава цялата Трета градска болница. Детската кардиология беше цял нов етаж. Пратих шефа на тая клиника и няколко души от екипа му да специализират за една година в чужбина. Винаги съм държал българският пациент да бъде лекуван по най-високите световни стандарти, а не колкото да минат и заминат по клиничната пътека. Пациентът трябва да бъде излекуван цялостно или поне страданието му да бъде намалено до такава степен, че да има приличен стандарт на живот.

– Трябва ли непременно една клиника да бъде печеливша, не трябва ли водещо да бъде именно здравето на хората, а мениджърите да осигуряват възможностите за финансиране?

– Да, това е работа на мениджърите. Както съм го правил и аз. Аз съм осигурявал 32 милиона спонсорство. Щом аз съм могъл да го направя, значи може. Сега искат само да печелят безогледно. Никой не се съобразява с принципа, че човек трябва да е здрав, за да може да работи и да е полезен на обществото.

– Вярно ли е, че вие самият безвъзмездно сте дали 360 000 евро за развитието на българското здравеопазване?

– Да, жена ми Мариане направи една сметка и изчисли, че за около 33 години – от 1984-та до 2006-а, нашето семейство е дало около 360 000 евро лични пари, за да помага на България по различни начини – от изпращане на доктори на мои разноски да специализират в чуждестранни болници и университети до водене на персонала на „Св. Екатерина” за по една седмица в Австрия – хем да си починат, хем да видят как функционират тамошните болници. Синът ми Алесандро неотдавна ми каза: „Татко, през ръцете ти са минали милиони, а сега нямаш нищо“.
На мен пари не ми трябват – няма да ги нося в гроба. Когато създадох „Св. Екатерина“, тук се изредиха светила на световната медицина и здравеопазване, които не можеха да повярват, че в малка и изостанала България може да има такава болница.

– Защо го направихте, не гледате ли сега на това като на наивно благородство?

– Кой както иска да го приема. Аз нека да си свърша работата – да помагам на хората. Знаете ли какъв надпис бях сложил на входа на нашата клиника? „Всеки, независимо беден, възрастен и немощен, и пари да няма, трябва да бъде прегледан толкова качествено, колкото останалите пациенти.“ Все ми е едно дали е милионер или не.

– Изградихте болница „Св. Екатерина“ почти от нулата, но през 2006 г. бяхте отстранен от поста изпълнителен директор, защо, какво се случи?

– Беше черна неблагодарност. Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски тогава каза в прав текст: „Моята задача беше да отстраня проф. Чирков“. Как можело аз да пращам сестри да учат в чужбина? А те, сестрите, са екип с докторите, работят заедно. Като учат заедно, много повече помагат на пациента. Учат се на любезност, учат се на милост. Помня деня – 18 юни, защото беше рожденият ден на дъщеря ми Кармен. Не става дума за директорския пост. Става дума за принципи! Не мисля, че е нормално да изградиш нещо от нулата и да ти го вземат. Това е все едно да ти отнемат детето.

– Какъв беше мотивът на Гайдарски – това лична завист ли беше, или професионален конфликт?

– Беше и лично, беше и професионално. Формалният повод бяха преразходи. Не отричам, че задлъжняхме със 130 000 лева. Използваха тъкмо това за повод, а не видяха, че преди това съм осигурил за болницата 22 млн. евро от мои контакти в чужбина чрез моята фондация. Трябва да кажа обаче, че докато бях изпълнителен директор на болницата – цели 20 години, не съм допускал сериозни преразходи. Имаше един случай, в който научих от пациенти, че двама лекари са опитали да им вземат по 5000 лв. Казах им, че ако не ги върнат, ще ги уволня. В началото мислех, че несправедливото ми уволнение ще бъде коригирано. После се надявах някой да види колко нечестно е това. Накрая се отказах да се боря. Продадох апартамента си срещу хотел „Кемпински“ и предпочетох да работя във Варна.

– Вашето отстраняване от „Св. Екатерина“ има ли връзка с близостта ви с Тодор Живков? Защо той – диктаторът, насърчаваше развитието на здравеопазването в България?

– Тодор Живков изпрати цяла делегация в Германия да преговаря с мен. Той много държеше нивото на медицината в България да е като това в Германия. Още тогава ми предложиха нова сграда, в която да има електромолекулярна и биомолекулярна медицина, за да мога постоянно да обучавам лекари от цяла България.

– Кой ви покани да се върнете, как вие, емигрантът „невъзвращенец“, отишъл при вуйчо си в Германия, взехте решение да поемете обратно?

– Бях вече водещ професор във втория в Европа медицински университет след този в Падуа – във Фрайбург. Можете да си представите кардиохирург на какво ниво съм бил. Г-жа Людмила Живкова лично ме издири в далечната 1978 г. Каза, че е научила за мен от многото партийни другари, които по онова време се лекуваха в моята клиника, а за някои от тях се грижех лично.

– Как всъщност влязохте в контакт с Людмила Живкова?

– В средата на 1978 г. българският посланик в Германия Петър Междуречки ме помоли да се срещна с дъщерята на най-големия партиен ръководител в България Тодор Живков – Людмила. Аз не знаех коя е и никога преди не бях я виждал. Когато се видяхме с нея, тя ми разказа, че е предприела пътувания по света, за да намери и върне в родината всички българи, които са емигрирали и вече са станали изявени професионалисти в своите области. Така още тогава тя постави основите на Българския Великден, за какъвто по-късно пропагандираха от НДСВ. Людмила Живкова ми каза още, че ако приема поканата ѝ да се върна, то няма да имам никакви проблеми, тъй като вуйчо ѝ, д-р Атанас Малеев, брат на нейната майка Мара, бил министър на здравеопазването.

– А със самия Живков бяхте ли се срещали?

– Не, но моят декан в Германия ми беше казвал: „Вие в България имате много мъдър държавен ръководител“. Той го беше гледал по телевизията. Каза, че немските журналисти му задавали въпроси, а Живков отговарял много премерено и разумно. „Той е истински държавник и трябва да се гордеете с него“, ми каза деканът. Тогава аз му възразих, но като се върнах в България, се убедих в правотата му. Живков се опитваше да се откъсне от директната опека на Съветския съюз и да бъдем самостоятелни. Знам го много добре, защото ми го е казвал. Никога не съм го наричал „другарю“. Казвах му „господин Живков“ и той не се сърдеше. През последните 10 години от управлението на Тодор Живков съществуваше една много добра организация за започване на реформа в здравеопазването. Живков каза: „Никой да не го спира”. След това дойдоха промените и се развали всичко.

– Сега развивате кардиологична клиника във Варна, защо не в София или в Пловдив примерно? Свързано ли е това с хората, за които казвате, че се опитват да ви подливат вода?

– В Пловдив не ми обърнаха особено внимание, но кметът на Варна пожела да направим най-добрата клиника в Европа.

– Не се ли чувствате болезнено обиден и предаден точно от тези, които сте учили да оперират сърца, от тези, които сега претендират да са авторитети в кардиохирургията, а ви неглижират?

– Боже господи! Тези съм ги взимал от най-долното ниво в медицината – и Юлия Джоргова, и Генчо Начев. Финков е друга работа.

– Как се случи влизането ви в политиката, след като се върнахте в България, каква беше ролята на Сакскобургготски за това?

– Царя аз го доведох. Още е жив, може да го питате. Той не искаше, страхуваше се. Аз организирах комитета на 101 интелектуалци, за да може да го поканим непартийно, чрез обществото, и да стане президент.

– В какви отношения сте с Бойко Борисов, чувате ли се с него, разговаряте ли за това, което правите?

– Не, не. Не се чуваме. Аз му помагах много. Той знае. Но той на мен не ми е помагал. Беше в „Хилтън“, бяхме се събрали, след като царят спечели изборите през 2001 г. Така Бойко стана главен секретар. Всъщност аз ги запознах години преди това. Царят си търсеше охрана и аз му предложих Бойко, когото познавах покрай Живков. Така Бойко пое охраната на царя и семейството му.

– Сега продължавате ли да оперирате активно?

– Оперирам в България, във Варна. Поне две седмици месечно. И в Бургас оперирам. В оня край оперирам, защото здравеопазването край морето е много лошо.

– Подкрепят ли ви съпругата и децата ви в тези начинания?

– Първоначално – да, вече – не. Откакто ми взеха клиниката, не искат да чуят за България. Навремето ги събрах и им казах за намеренията си. Те казаха: „Да, татко, отивай да помагаш на България”. Да бъдеш водещ кардиохирург във втория университет в Европа и да го напуснеш, трябва да не си много наред… Но аз го направих, защото знаех, че България има нужда. Жена ми Мариане също ме подкрепи. Сега казва, че нито лев няма да даде повече за България. Децата ми също са разочаровани, че се отнесоха така с мен.

– Как си почивате, как поддържате добрата си форма?

– Плуване и фитнес, това са спортните ми занимания, с които се разтоварвам и поддържам форма. Ходя по 12 км пеша. Избягвам да ползвам кола. За мен е задължително да съм в добра кондиция, за да мога да оперирам. Нито един хирург, който е в лабилно състояние, не може да бъде добър. Музиката ме разтоварва. Ходя на опери. Слушам симфонии. Много обичам да чета Данте Алигери, „Декамерон“. Много ме интересува също древногръцката и римската история.

– Спазвате ли специален хранителен режим?

– Не специален, но не преяждам и не препивам. Любител съм на италианската кухня. Не съм добър в кухнята, затова се храня само по ресторанти. Предпочитам риба и морски дарове, както и прясна паста. Пия бяло вино в умерени количества.

– Как е сърцето на проф. Чирков? 

– А, добре е, наскоро го прегледах, няма нищо смущаващо, здраво е!

автор
Симо Русев

http://retro.bg