Проф. Драгомир Драганов: Живков заяви, че социализмът умира, Горбачов си го записа

Носталгията не е по Тато, а по стабилността на държавата при неговото управление

С историка и политика Драгомир Драганов разговаря Пенчо Ковачев

– Тодор Живков умря на 6 август 1998 г. Достатъчни ли са тези 20 години като исторически период за обективна оценка за неговото управление, проф. Драганов?

– Много достатъчни. Но, първо, светла му памет и Бог да го прости Тодор Живков. Второ, по негово време, а това са 35 години – от 1954 до 1989 г., България се промени жестоко. Да го кажа шеговито – селяните станаха граждани, а гражданите – селяни, защото ги пращаха на бригади по селата… Но България дръпна много напред.

– Развитие имаше в цяла Европа, сигурно и без него България щеше да дръпне…

– Може би сте прав. Но нали все пак е важно кой през тези години е бил начело на държавата. Вярно е, че в същото това време Унгария на Янош Кадар дръпна много напред. ГДР на Хонекер също дръпна много напред. И от тази гледна точка сте прав – целият свят се е развил. Но да не забравяме, че имаше и една 1968 г., в която Чехия я спряха да върви напред. Франция я бутнаха да върви напред. А България седеше отстрани, благодарение на Живков.

Той си беше един наистина хитрец.

Сега е много лошо да се казва андрешковец, но той беше такъв – гледаше какво става и главно се грижеше за благото на България.

Само тази хитроватост ли помогна на Живков да се задържи толкова дълго на власт?

– А, не! Той беше практичен човек. Като истински селянин знаеше, че ако стъпиш с двата си крака на земята, няма да умреш. И от тази гледна точка той дори и идеята за 16-а република на СССР я използва по селски, по правешки.

Един вид: Абе, я да видим каква ни е далаверата тук!

И далаверата излезе…

– Някои ваши колеги историци казват, че тогава той е използвал думата сближаване, а не сливане със Съветския съюз, както вие твърдите в своята книга?

– Аз твърдя, че той говори за сливане. Но казва… и в перспектива – сливане. Живков прави всичко това от лични подбуди. Стремежът му е да си закове властта в партията и в държавата. И знае, че най-добрият начин е да наблегне на проруските, просъветските или прославянските чувства на българите. Много добре разбира, че ако каже: Ние искаме да станем 16-а република, който и да излезе срещу него – как така ние ще си затрием националната идентичност?!, ще бъде обявен за враг и антисъветчик.

– Ако Живков нямаше подкрепата на Съветския съюз, щеше ли да издържи толкова дълго време на власт?

– През 1956 г. начело на СССР идва Хрушчов. Слага чисто нови лица навсякъде в страните от тогавашния соцлагер. Едно от тях е и другарят Живков. Хрушчов дава правото на всички тия нови лица да правят т. нар. национални социализми.

Например в Унгария беше т. нар. ларж социализъм. В Полша беше социализмът на 80- процентното самостоятелно селско стопанство, Източна Германия беше избрана да бъде витрината на социализма срещу Запада.

– А в България какво се получи?

– Нещо много интересно. България в рамките на СИВ беше оставена в т. нар. втора категория. Сега какво е модерно да се казва в Евросъюза? – Втора скорост? – Да. Ние тогава бяхме определени за селскостопанска държава. Доставчик на евтини селскостопански продукти за развитите социалистически страни. И Живков каза: “Абе, я си гледайте работата!”.

– Откъде го знаете?

– От премиера Станко Тодоров. Живков обявява, че ще правим индустриализация.

И я направихме. Кой каквото ще да казва. Преди 1989 г. имахме ли ДЗУ в Стара Загора? Имахме. Имахме ли “Химко” във Враца? Имахме. Имахме ли “Полимери” в Девня.

Там не се произвеждаха краставици и домати. – А заради това своеволие не му ли дърпаха ушите от Москва? – Не. От Кремъл започнаха да му ги дърпат покрай дъщеря му Людмила. Тя възприе една независима, доколкото може, политика на припомняне, че ние сме първата славянска държава. И че те пишат на нашата азбука. Но това е отделна много голяма тема.

Когато сега започнаха да разкриват агентите на 14-и отдел на ДС, се разбра, че те са работили за това – да докажат, че ние сме първата славянска държава. Живков подкрепи дъщеря си. И тогава взеха да му се сърдят. – Той как реагираше? – Ами като хитрец.

Награждаваше Брежнев с ордени, медали, звания като “герой на НРБ”… Но дойде Горбачов на власт и каза: Хайде стига. Между другото, през 1985 г. в София имаше среща на Политическия консултативен съвет (ПКК) на Варшавския договор тук, в София.

Бях свидетел как Горбачов седеше и записваше всяка дума, която казваше Живков…

– И какво толкова важно е казал?

– Тогава Живков заяви за първи път: “Социализмът си отива, другари!”. Беше ноември 1985 г. на срещата на ПКК.

– Какво предложи Живков за спасяването на социализма?

– Тогава предложи японския модел. – Каква беше реакцията на останалите социалистически лидери? – Пълно мълчание.

– Вие откъде знаете това?

– Тогава участвах в подготовката на доклада на Живков за срещата в София. Разбира се, докладът беше написан и с участието на къде-къде по-умни глави от моя милост. И Живков го каза! Освен че беше андрешко, хитрец, той беше много практичен и много прозорлив. С Живков се виждах и след ареста му. И тогава разбрах, че той е и много добър конспиратор Нищо не признаваше! Само викаше: Дай да пийнем по едно уиски.

Казвам: Другарю Живков… не, ние вече бяхме на Тато и Драго – Тато, ти нали не пиеш?

Ха-ха-ха – пускаше смеха си той, – аз сега съм под домашен арест и мога да правя каквото си искам…

– Деня, в който Живков умря, премиерът Иван Костов обяви смяната на парите. Нарочно ли го направи?

– Тази смяна беше необходима. Получавахме безумни пари като суми. Италия направи същото и Франция. Въпросът е, че при всяка такава реформа цените отиват нагоре за сметка на джоба на българина.

През 1962 г., и Живков направи парична реформа 1 към 10. Дотогава за 90 ст. обядвахме, а след смяната на парите обедът стана над 2 лева. Така беше и при Костов. И сега така ще стане, ако въведем еврото.

Бях в Испания, когато сменяха песетата с еврото. И моите испански колеги, които не са бедни хора, защото са университетски преподаватели, ревяха от ужас, че всичко се вдига с 20-30 процента. – Има ли още носталгия по Живков, вече израснаха няколко поколения?

– Това не е носталгия към Живков. Това е носталгия към онова време – че милицията ни пазеше, а не като сега. Че имаше сигурност, нормални цени, а не като сега. Носталгията е по тогавашната стабилност в държавата.

Едно време Емил Димитров пееше “Моя страна, моя България…”.

След последната история с Митьо Очите и неговите съратници вече ще пея “Ваша страна, ваша България…”.

http://24chasa.bg