Проф. Людмил Георгиев: Като народ ще оцелеем, за повече не виждам хоризонт

Людмил Георгиев е възпитаник на Софийския университет. Доктор по социология и доктор на психологическите науки. Професор по социална, етническа и политическа психология в СУ. Автор на десетки научни и публицистични студии, статии и 8 монографии.

„Близо 3 млн. бежанци в Турция масово се „въоръжават“ с турски паспорти“

– Проф. Георгиев, как определяте случващото се в Сирия през последната седмица? Театър ли играят големите?
– Че е театър, театър е, който не е нужен нито на Башар Асад, нито на Русия и, разбира се, една странна реакция на новоизбрания президент Тръмп. Странна, защото се оказа, че е нарушено не само международното право, но и конституцията на Съединените щати, понеже президентът не е взел съгласието на Конгреса за онова, което направи. Въобще много тежка шизофренна ситуация според мен.
– Тръмп постъпи като хулиган.
– Това да, но в същото време не бива да забравяме, че той е един артист, който в общи линии няма познания за културите по света. Не че другите американски президенти ги имаха, защото те винаги са разсъждавали от гледна точка на собствената си култура и на собствените си идеологически представи. Забележете кога се случи атаката – по време на посещението на китайския президент Си Дзипин в Щатите. Т.е. наред с всичко друго Тръмп вероятно е имал идеята, че така ще демонстрира пред китайския си гост някаква сила, което е абсурд. На руските православни хора и на китайските конфуциански хора да им демонстрираш сила – това е абсурд. Конфузът стана още по-голям, тъй като веднага след атаката Си Дзипин подкрепи Башар Асад и Сирия. Не знам дали си дава някой сметка за какво става дума – за едно самоунижено положение, в което се постави Тръмп. А то си личеше и по телевизията, че всъщност това не е негова игра. Това не беше оня личен и убедителен Доналд Тръмп, който обясняваше как ще възкреси Америка. Този Тръмп, който обясняваше ракетната атака, беше друг Тръмп. Това, както мнозина наблюдатели смятат, не е било само негово лично решение.
– Какво предстои? Все по-често се говори за разделяне на Сирия между Русия и САЩ, макар че и Турция има апетити?
– Едва ли някой ще се наеме да прогнозира какво ще стане, освен баба Ванга, която преди повече от 20 г. каза, че Сирия ке пламне, после ке се оправат нещата и ние пак ке сме с Русия. Това го е казвала пред мен. Много са интересите. Русия има интерес, а аз мисля, че и християнският свят има интерес от тоталното поражение на ИДИЛ. Западната цивилизация прави ритуално самоубийство в този момент, подкрепяйки така наречената умерена опозиция в целта й да премахне Башар Асад – всъщност тя реално подкрепя ИДИЛ. Същият този западен свят не пострада ли вече достатъчно от тази терористична групировка, за да се осъзнае най-после, че проблемите, които преживява, си ги създава самият той. От друга страна, е интересът на Съединените щати, които не искат да изпуснат Сирия. Очевидно става дума за един газов коридор, това вече е известно на всички. От трета страна, стои Турция, която се опасява и то реално от създаването на държавата Кюрдистан, което ще означава териториални проблеми и за самата Турция. Сложна е ситуацията. Някои казват, че е навечерието на война. Други, че войната вече се е случила. Не знам. Войната има различни проявления, така че наблюдаваме едно от тях в момента.
– ЕС няма единна позиция.
– Така наречените големи от ЕС изразиха подкрепа, козируваха чинно на Доналд Тръмп, човека, срещу когото допреди няколко месеца бълваха змии и гущери, но, пак казвам, това е драматична ситуация, в която не можеш да осъзнаеш собствените си интереси и собствените си проблеми. Винаги съм твърдял, че основната причина за това е, че западната цивилизация отдавна не е християнска, отдавна не е религиозна. Ако западната цивилизация беше християнска, нали разбирате, че с ИДИЛ щеше да е свършено отдавна?
– Как оценявате българската позиция?
– Доколкото знам, единствената позиция е изразена от външното министерство. Дори служебният кабинет някак се прикри, президентът нямаше смелост да заяви твърда позиция. Лакейска позиция типично в български стил. Самото подчертаване, че това е начин на борба срещу употребата на химическо оръжие е абсурд, просто няма такова нещо, извършено от Башар Асад. Навремето хора като мен казваха, че няма нищо такова в Ирак, тогава ме обвиняваха, че с позицията си съм срещу демокрацията. И какво? Оказа се по-късно, че не е имало никакво оръжие за масово унищожение, което беше поводът за войната срещу Ирак. Сега ще се окаже същото. Какво правят лакеите, притулват се и мълчат.
– Изненада ли ви това, че големите политически сили нямат позиция?
– Всеобщо снишаване, защото не се знае накъде ще задуха вятърът. Ако си спомняте прословутата реплика на Тодор Живков по време на перестройката – нека да се снишим, да мине бурята – та, същата работа.
– Военните действия в Сирия ще провокират ли още мигрантски вълни към Европа?
– Със сигурност. Ще видим каква ще бъде реакцията и на президента Реджеп Ердоган в зависимост от резултатите от референдума в неделя. Нещата ще станат много по-сериозни, ако имаме предвид факта, че тези близо 3 млн. бежанци в Турция масово се „въоръжават“ с турски паспорти. Не знам дали това се знае от българските журналисти и анализатори. Аз имам приятели български турци, които са изселници в Турция, и то не от времето на възродителния процес. Те негодуват от това, че тяхното гражданство се урежда много по-бавно и бюрократично, отколкото гражданството на бежанците. Ще стане интересно, ако по някакъв начин тези граждани тръгнат из Европа с легални паспорти. Това е нещо различно от бежанската криза. Така че Ердоган има поне две опции за натиск върху ЕС, едното са бежанците, другото тези нови турски граждани, които всъщност са сирийци, афганистанци, иракчани.
– Анализатори обръщат внимание, че в момента върви процес на спасяване на бойците от ИДИЛ. Една трета част от тях се очаква да се настанят на Балканите.
– Да, и в Западна Европа, и в Либия особено, защото в техните представи тя се очертава като спасителна база. Но какво да кажа? При положение, че ние се дърляме за едно постановление за бежанците, а в същото време не се помисля за реалната опасност.
– Служебното правителство и президентът бяха сериозно атакувани заради отмяната му.
– Това е защото българският политически елит е бил винаги слугински и сега изведнъж, ако нещо стане с това постановление, леле Боже, как ще се изложим пред Европа, какво ще каже Европейската комисия. Само по себе си не само постановлението, сама по себе си цялостната политика на ЕС е абсурдна и безумна, и го казвам като специалист по етнопсихология и психология на религиите. Защото тази идея, че тези хора могат да бъдат интегрирани, е абсурдна, тя е смешна. Тя е дълбоко практически невъзможна. Помните какво каза и Румяна Бъчварова, която би трябвало като социолог да ги знае тези неща. Че за две години щели сме да интегрираме бежанците. Това е абсурд. Ние циганите не можем да интегрираме, които са си родени тук, България им е родната страна, та камо ли тези хора. Те са със съвършено различни културни и религиозни представи за света, за човека, за мястото на човека в него.
– Преди два дни Административният съд в Хановер е постановил решение по искане на мигрант, който е трябвало да бъде екстрадиран обратно за България, да не бъде връщан тук заради нечовешките условия на живот.
– България се оказва непривлекателно място за живеене дори и за хора, изпаднали в такава ситуация. Това е присъда за всички управляващи през последните 27 години. Това е тежка присъда. Не знам дали се осъзнава.
– Сега ще видим новото правителство какво ще предприеме. Макар че какво да си мисли човек за хора, които избраха за трети път да ги управлява „посредствен интригант-сървайвър“?
– Това е много тежък въпрос. Мисля че проблемът е в това, че в България въобще не става дума за конкуренция на идеи, конкуренция на идеологии, конкуренция на личности. В България нещата са много прости: има едни хора, които чрез една управляваща партия заемат определена общинска или държавна служба. Това е най-сигурният начин за препитание, за осигуряване на поминъка – твоя, на семейството, на близките. Тези хора от тази кохорта на управляващите със зъби и нокти се стремят да си запазят работата. А пък онези от другата страна, пак казвам не става дума за идеи и идеологии, правят всичко възможно със зъби и нокти да катурнат тази управляваща формация, за да дойде нашата формация и ние да заемем общинската или държавна служба, за да си осигурим препитанието. Ето това е с две думи голата истина за българската политическа действителност и за българския живот въобще.
– Като битка между две улични банди едва ли не?
– При две улични банди нещата са по-почтени. Там може и да се разстрелят, защото отговорността е лична. Ти се изправяш не само срещу конкурентната банда, но се изправяш и срещу държавата. Тук няма такова нещо. Тук се прилагат всякакви трикове, за да се използват държавната и общинската служба като средство за оцеляване.
– България е на кръстопът между Изтока и Запада, християнството и исляма. Снишавайки се, ще устоим ли на турболенциите?
– Ние сме оцелели повече от 1000 години, така че ми се струва, че като народ ще оцелеем. За повече не виждам хоризонт. Много са скъсени хоризонтите на българското всекидневие, на българското мислене, то е от днес за утре

Светла Василева

Резултат с изображение за Проф. Людмил Георгиев

http://duma.bg