Проф. Николай Овчаров: Археология трябва да се постави на икономическа основа

Археологът проф. Николай Овчаров в интервю за Агенция „Фокус“.

Фокус: Проф. Овчаров, обявихте началото на археологически сезон 2017 г. Бихте ли ни разказали по какви обекти планирате да работите и какви цели си поставяте?
Проф. Николай Овчаров: Моите цели, както винаги, са свързани не само с археологията, но и с развитието на културния туризъм. Вече години наред следвам такава линия на моето поведение. Три обекта ще бъдат разработвани от мен. Ще започна с един относително малък, но много интересен обект. Във втората половина на май ще се разработва средновековна църква в района на Златоград, на границата между Смолянска и Кърджалийска област до с. Добромирци. Църква, която е много интересна, защото има голямо значение за туризма в района. С нея са свързани митове, легенди, а и някои исторически факти, които ни дават възможност да допуснем, че на това място, в този район е бил заточен последният български Евтимий. В 30-те години на миналия век е открита в близкото село Бенковски, при строежа на джамия, гробница на християнски епископ със златни дрехи и със златна корона на главата. Естествено, нищо не се е запазило, нито снимки, нито други данни за нея, но много хора говорят за това нещо. От друга страна, ние можем да го свържем с данните, че в този район е бил заточен патриарх Евтимий, след превземането на Търново през 1393 г. Имаме данни за това, че Бачковският манастир, където се предполага, че той е бил изпратен, има метоси, по-малки манастири в средните и източните Родопи. А ние, на Перперикон намерихме само преди няколко години, печат на Муселий Бакуриани, който е бил племенник на братята, основатели на Бачковския манастир – Гриорий и Абазий Бакуриани. Това е много важно, защото по този начин хващаме връзката между Бачковския манастир и източните и средните Родопи, където, както казах, се предполага, че е бил изпратен на заточение патриарх Евтимий. Разбира се, това е една хипотеза, по която ще работим. Но важното е, че ние развиваме този културен маршрут от Кърджалийска област до Златоград – 60-километровото трасе, което все повече и повече се насища с културно-историческия туризъм. В това отношение флагман е Перперикон, който ще бъде разкриван тази година в рамките на близо 4 месеца – от юни, юли, август до средата на септември. Имаме финансиране от страна на държавата в рамките на 180 хиляди лева, като целева субсидия на община Кърджали. Важното е обаче друго, че през миналата година завършихме Акропола на Перперикон и от миналата година насам започнахме разкриването на много важния южен квартал, може би не по-малко важен от Акропола. И действително още през миналата година попаднахме на огромна, почти 40-метрова църква, която засега е най-голямата от раннохристиянския период, от V-VI век в Родопите. Безспорно там е било развивано християнството в този ранен за Родопите период. Миналата година успяхме да разкрием само църквата, докато сега вече планираме мащабно разкриване в страни, в търсенето не само на манастир, но и на други сгради. Там ще има градоустройство, подобно на това, което имаме на Акропола. Надявам се на много важни находки и на Перперикон през тази година.
Третият обект е т.нар. Северен Перперикон, както аз съм го кръстил образно. Става въпрос за един съвсем друг край на нашата родина – Североизточна България, района на Търговище, района около града, на 7 км от него. Където излиза уникалният античен и средновековен град Мисионис, споменат от големия арабски географ Ал Ибрихи през XII век. Тогава той говори, че Мисионис е бил един от най-големите търговски центрове на Балканите, който е търгувал със страни от Картаген, от Северна Африка, до Севера, до Русия. Това нещо през последните 4-5 години го доказваме с археологическите проучвания. Те се финансират изцяло от община Търговище, за което сме много благодарни. Тази година продължаваме да имаме такова финансиране. Търговище и въобще Североизтокът много се надяват на такива обекти, като Мисионис, както и други важни обекти, като двете български столици Плиска и Преслав, като Мадарския конник. Всичките са на 20-30-40 км разстояние. Идеята е да се развие туризмът като културен маршрут, по същия начин, по който вече успяхме да направим в източните и средните Родопи с Перперикон, Златоград, Татул и др.
Само преди няколко дни на Перперикон завърши поредният европейски проект. Първият беше за около 4 млн. лв., сега завършихме проект за 1,5 млн. С него ние превръщаме скромния град Перперикон в нещо съвсем различно. В един огромен археологически парк с реставрирани сгради, с пътеки, алеи и всичко останало. Продължаваме да кандидатстваме и вече имаме оферта за поредния такъв проект за посетителски център на Перперикон, т.е. за музей на Перперикон.
Фокус: Какво още може да се направи и как трябва да се развива туризмът на местата, където се откриват археологическите разкопки, за да стане България наистина водеща дестинация?
Проф. Николай Овчаров: Мога да говоря за местата, в които аз работя. Надявам се Министерството на културата да направи списък на приоритетните обекти от гледна точка на културния туризъм, които да бъдат финансирани от страна на държавата. Под приоритет се разбира нещо, което е преди всичко останало. Затова приоритетните не могат да бъдат 150, както правим напоследък, когато се разпределят парите. Те могат да бъдат 5 или 10. Толкова може да си позволи България. България не е много богата страна. Но да направим 5 такива обекта, после още 5. По този начин ще стане културният туризъм в България. За това нещо, при всяко положение, държавата трябва да хване нещата в свои ръце. Не трябва да се позволява на отделни професионалисти, археолози, архитекти и т.н. да го правят, защото всеки казва „Аз разкривам най-интересния, най-важния обект“. Нещата трябва да бъдат оценявани на базата на тяхното значение за културния туризъм, за икономиката на страната. Това е нещо, с което трябва да свикнем и по този начин да се работи в България. Край на самоинициативите, край на археологията за удовлетворяването на собствените си интереси. Ако някой археолог толкова много иска да разкрива някакъв обект, който няма такива стойности, за това нещо има спонсори. Може да си намери някоя община, която да го финансира. Когато обаче говорим за крупни икономически задачи, ние не трябва да разпиляваме средствата. Иначе не 500 000, ами 15 милиона няма да ни стигнат.
Фокус: Кои остават предизвикателствата пред българските археолози и има ли интерес от страна на младите към тази професия?
Проф. Николай Овчаров: Интерес на младите към тази професия ще има тогава, когато, както във всяка сфера, има подходящи заплати. Тогава, когато поставим археологията на икономически основи, тогава младите биха имали интерес от археологическите разкопки, освен научен. Не подценявам научния интерес, но живеем в епоха, в която всичко е подчинено на икономическите интереси. Ако те нямат възможността да получават заплащане, естествено те няма да се задържат в нашата професия. Както във всяка друга сфера на нашето общество, ние трябва да поставим нещата и на икономическа основа. А икономическата основа в археологията се нарича културен туризъм.

Резултат с изображение за Проф. Николай Овчаров

агенция „Фокус“