Проф. Нина Дюлгерова: Сблъсък между ценови шок и нерешен въпрос за власт е опасен

– Проф. Дюлгерова, какво наложи рязкото поскъпване на природния газ?
– По този въпрос се изказаха и изписаха голямо количество аргументи от институции, фирми и експерти. Едва ли ще направя някакво откритие, ако мотивирам своята позиция не толкова с факти, колкото с уточняването на един устойчив във времето и пространството геоенергиен модел. През XXI век конвенционалните ресурси като нефт и газ се превърнаха в неоспорим външно- и вътрешнополитически инструмент за въздействие и контрол на икономическата и социалната сфера в национален, регионален и глобален план. В Европа, което означава и в България, газът е стратегически въпрос. Неговото политическо и финансово ситуиране е непосредствено свързано с курса на долара, цените на петрола, но и със сложните и динамични отношения между САЩ, ЕС и Русия, както и с декларираното преди дни от държавите от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) задоволство от изпълнението на 106% намаляване на добива на петрол. В този сложен лабиринт от взаимозависимости в България Българския енергиен холдинг (БЕХ) събра смелост и поиска 30-процентно увеличение на цената на газа. Да не забравяме, че министърът на енергетиката в служебното правителство Николай Павлов е предишният председател на БЕХ. Това, което няколко месеца КЕВР отказваше да признае, сега вече прие. Аргументите на БЕХ са в унисон с глобалните тенденции и политическа ситуация в национален план.

– Според работодателите това поставя “на ръба” част от бизнеса. Как ще се отрази поскъпването на синьото гориво на индустрията?
– Всяко ценово повишаване е негатив за бизнеса и индустрията. Подобни решения са в ущърб на държавата, тъй като през годините сме свидетели на това, което очаквам да се случи и сега. Увеличаването на цената на синьото гориво отново ще мотивира голяма част от бизнеса “да се скрие” в сивия сектор.

– КЕВР се опита да успокои реакциите след поскъпването. Председателят на регулатора Иван Иванов обяви, че очаква положителен ефект от ангажимента на “Газпром” за предоговаряне на цените за Източна Европа след края на лятото. Вашият прочит на нещата?
– Да изясним едно. КЕВР дълго време категорично отказваше да чуе немалко експертни гласове за повишаването на цената на газа. Сега, няколко дни след резултатите от изборите, за които Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и други чужди наблюдатели нееднократно посочиха, че има висока степен на наличие на контролиран вот и купуване на гласове, се оказа, че вече има подходяща и благоприятна ситуация цените да тръгнат нагоре. Това е леден душ за българските избиратели. Оттук нататък България влиза в несигурна социално-икономическа ситуация, а успокоителните послания на КЕВР занапред са на принципа “я камилата, я камиларя”.

– Как тогава да четем новината, че “Газпром” е поел ангажименти да въведе конкурентно ценообразуване за България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Унгария и Словакия, да разреши на държавите да препродават свободните количества руски газ чрез реекспорт?
– В официалното съобщение от “Газпром”, потвърдено от ЕК, специално за казуса “България” бе посочено, че Москва ще намали цените и ще позволи руският газ от съществуващата транспортна енергийна система на България да бъде препродаван. Причината, която бе изтъкната, е, че “Газпром” не иска да плаща големите неустойки за отказа си от “Южен поток”. Това е политическата страна на нещата. Моят прочит е, че случайни неща няма и когато “Газпром” излезе с такава позиция, това означава, че е постигнато задкулисно споразумение с ЕК, свързано с две хипотези. Първата е близка до строителството на “Турски поток”. Има голяма вероятност руският газ да бъде включен в тръбата на Трансадриатическия тръбопровод (ТАП), с което се постигат две цели – Русия заобикаля препятствията на Третия енергиен пакет, тъй като той не се отнася за ТАП, и разчиства пътя за реанимиране на идеята за обединяване на старите проекти “Южен поток” и “Набуко”. Модифицираните проекти ще запълнят недостигащия газ за ТАП и ще спасят основния приоритет на ЕС за изграждане на т.нар Южен газов коридор.
Втората хипотеза е реализация на “Южен поток” чрез взаимни бъдещи отстъпки между Русия и Европа. Аргумент в тази посока е и фактът, че голяма част от тръбите за проекта продължават да стоят на склад във варненското пристанище. Защото чисто геополитически “Южен поток” е много по-изгоден от “Турски поток”, а като влизат през България към ЕС, руският газ и руската енергийна стратегия постигат това, което е дългосрочната цел на Москва – северната и южната тангента да бъдат ориентирът за подаване на руски газ, с което всъщност да се утвърдят и разширят възможностите за ефективен двустранен диалог не само между Москва и Брюксел, но и между Москва и всяка столица на държавите членки на ЕС.

– Поскъпването на природния газ с близо 30% вече е факт. Очаквате ли социално напрежение?
– По-високата цена на природния газ повлича след себе си цената на водата, парното, тока… Верижна реакция, която ще е причина за осезаемо поскъпване на живота в България, а то ще се усети от всеки. И тъй като няма регулатор, който да повлияе на този процес, индустрията и бизнесът ще работят с по-високи цени. Всичко това се случва във време, в което политическата ангажираност на държавата е насочена към други теми – какво ще е бъдещето на правителството, на парламента, към подготовка на България за председателството на ЕС. В чисто политически план очаквам всичко това да отиде в небитието заради една нова ситуация. Такава, в която политическият елит измамно си мисли, че може да реши проблема с цените чрез думи. България ще бъде поставена пред два много сериозни проблема – първият, пак повтарям, е, че ще се увеличи процентът на сивия сектор в индустрията. Това означава, че държавата ще получава ограничени финансови потоци и ще изгуби контрол над част от икономиката като цяло.
Вторият проблем обаче е много по-сериозен и е свързан със съдбата на политическата стабилност на страната, защото социалното напрежение се повишава до риск от социални сътресения. Народът може да накаже надменния елит с митинги, протести, демонстрации… Защото КЕВР може да използва холандска формула за ценовия шок, но никъде не се коментира социална компенсация или ръст на доходите.

– Социалните недоволства срещу цени обикновено водят до политически сътресения.
– В момента битката за власт е война, в която са позволени всички средства. Имаме натиск за касиране на изборите, както и сложна форма на надцакване при партиите в парламента. И тъй като недоволството на несистемните партии с битката за власт расте, в един момент това може да доведе до съзнателна задкулисна провокация със силата на сътресение за цялата политическа класа. Защото именно тя и нейните действия доведоха до този ценови удар над населението.
През последните 10 години политическото размиване и отсъствието на ясни правила доведе до сериозно обедняване на обществото. Вече можем да говорим за около 90% работещи бедни под чертата на екзистенц-минимума и други, около 1-2% от населението, които не си знаят парите. За съжаление повечето свръхбогати са или във властта, или в задкулисието и реализирайки чужди интереси на български терен, на практика осребряват тази своя политика. Сега се сблъскват висока степен на народно недоволство с една измамна самоувереност на политическия елит, че отново може да му се размине. Аз лично се съмнявам.

– И ще изгубим онова привидно обществено спокойствие, в страната през последните няколко години?
– Досега в България имаше стабилна нестабилност. Едно импулсивно социално недоволство на втория ден може да бъде регулирано и ръководено и да превърне тази стабилна нестабилност в нестабилна стабилност. Имаме сблъсък на ценови шок и нерешен въпрос за власт­та, който е опасен. А предизборната кампания приключва чак когато се избере правителство и въпросът с поскъпването на синьото гориво трябваше да дойде, след като бъде избрано правителството. Сега ще се превърне в инструмент за засилване на политическата нестабилност, което е свързано с непредсказуемост на поведението на обществото.

Нашият гост
Нина Дюлгерова е родена през 1956 г. в София. Завършва Историческия факултет на СУ “Свети Климент Охридски”. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Холандия, Азербайджан. Професор е по международно право и международни отношения. Доктор на икономическите науки (енергийна сигурност). Преподавател във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” и Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Носител на редица призове, сред които първа награда за обществени науки за 2008 г. на Съюза на учените в България, номинация за Жена на 2005 г. на American Bibliographical Institute, САЩ, и други.

http://trud.bg