Проф. Петров, добрите лекари не трябва да стават министри

B България всички са братовчеди и за всеки има уличаваща папка. Ето заради това добрите лекари тук не трябва в никакъв случай да стават министри.
Навремето точно заради такава папка покойният проф. Стоян Тонев не успя да влезе в министерския кабинет на площад „Света Неделя“. Неговата папка беше извадена, когато бе депутат и шеф на здравната комисия в парламента.
Папката срещу специалиста по кожни и венерически болести обаче се оказа много дебела. Там имаше наистина уличаваща фактология и година преди да издъхне от инфаркт на вилата си, той бе привлечен като обвиняем за нанесени щети за 16 милиона лева на Военномедицинска академия във времето, когато той бе неин шеф.
Тонев бе настанил твърде много частни клиники в държавната болница, които реално източваха здравната каса, а договорите с тях бяха изключително неизгодни за ВМА.

Реално частниците ползваха безплатно апаратурата на лечебното заведение и получаваха пари от касата – тоест – от нашите данъци.
За капак се оказа, че началникът проф. Стоян Тонев е съдружник в частната клиника по дерматология, ръководена от Мирослава Кадурина, а хора от двете семейства бяха обвързани в съвместни проекти, включително и с недвижими имоти.
В резултат на цялата тази схема шефовете на клиниките източиха милиони левове в личните си банкови сметки, а болницата затъна в невероятни дългове. В края на 2014 г. ВМА оглави класацията на болниците с най-големи задължения – над 220 милиона лева.
Какво се случи обаче при управлението на проф. Николай Петров, наследник на Стоян Тонев? И той като него преди това е началник на катедра, но на тази по анестезия, реанимация и интензивно лечение. И той има н
аграда „Лекар на годината“ и е републикански консултант по специалността си.
Проф. Петров обаче стана публично известен през лятото на 2012 г. Тогава пътува със семейството си на морска почивка. В колата чува по радиото за бомбения атентат на летище Сарафово. Обръща автомобила в обратна посока към бургаската болница, създава на място организация за посрещане на ранените и лично поема анестезията на десетки пациенти.

Проф. Петров обаче освен отличен лекар и невероятен човек се оказа и много успешен администратор. За няколко години той свали дълговете на ВМА от 227 милиона лева на 14 милиона лева, а обслужването в болницата се вдигна на европейско ниво.
Така се стигна и до министерството на площад „Света Неделя“, където преди седмица лично реанимира човек на улицата.
Няма спор, че е неприемеливо и дори, бих казал, глупаво, като началник на Военномедицинска академия проф. Петров да сключи договор за 1,6 млн. лева с мъжа, от когото дъщеря му има дете.
Но ако се вгледаме по-конкретно в обстоятелствата, виждаме, че този случай не е като безкрайните роднински афери в сферата на обществените поръчки. Първо, не става въпрос за фирма на зетя, а за консорциум, в който участва и негово дружество.
Виждаме, второ, че търгът е минал през борда на директорите, през Агенцията за обществени поръчки, през европейската централа. И, трето, но всъщност най-важно – консорциумът предлага най-изгодните цени за доставка на медицински консумативи за ВМА – тоест няма далавера и болницата не е ощетена.
Така че много интересно е защо тази папка срещу проф. Николай Петров излезе сега. Тя първо мина през няколко сайта, преди да стигне до една от големите телевизии.
Казват, че информацията е пусната в публичното пространство от човек, някога изключително близък до професора, но това едва ли има голямо значение. По-важни са причините…

Mинистърът бе подкрепен от едни от най-успешните български лекари и шефове на болници. Те смятат, че Петров е засегнал силно интересите на фармацевтичната и лекарската мафия. Защото е факт, че министърът подготвяше промени в договорите, в търговете за лекарства, правила за контрол на качеството на медицинската дейност.
Проф. Николай Петров прокара забрана за откриването на нови лечебни заведения и за регистриране на нови лекарства. Това, от което в здравеопазването се краде най-много. Това, заради което години наред бюджетът за здраве постоянно се увеличаваше, но услугите се влошаваха, защото парите изтичаха по сметките на мафиите на лекари и фармацевти.

Професорът тръгна по трудния път на крайно необходимата реформа, но се сблъска с мощна съпротива, зад която стоят огромни финансови интереси. Така се превърна в 15-ия здравен министър след 1989 г., който не изкара целия 4-годишен мандат. На практика всеки министър на здравеопазването в годините на преход е бил сменян предсрочно, защото държавата предпочита да отстранява хора, но не и да решава проблеми.
Жалкото в случая е, че бе опетнен и отстранен един наистина много качествен лекар, администратор и човек. Такива днес, уви, се срещат много рядко.

Слави Ангелов

Проф. Петров, добрите лекари не трябва да стават министри

http://168chasa.bg