Проф. Слатински: СДС отдавна изгоря, пепелта му разхвърли Пожарникаря!

Може някой да ми се разсърди, но с този нов стар или стар нов лидер, трите букви показват и доказват, че там времето е спряло, само някакви призраци шетат, търсейки късчета плът от едно разпокъсано и разкъсано тяло без дух и без душа.

Може би се надяват лентата да се завърти в обратната посока. И пак накрая да сме много и пак да има искряща вяра. Само че трябва да помнят – дори да се завърти лентата обратно, тя ще стигне до момента, когато една шепа хора реши с отлюспваща страст: Да сме малко, но да сме истински, твърди, безкомпромисни, единствени и непотворими!

Всъщност – да са те, другото и другите – кучата ги яли.

Тогава започна краят на началото. Или началото на края. Все едно.

А тези днес, дращейки с черни нокти по трите букви, всуе се надяват, че има полза от тях. Те отново и отново ще клатят брезичките и ще си въобразяват, че правят вятър. Защото са вятър работа. Изветрели. Толкова много отиде на вятъра. СДС отдавна изгоря. Пепелта му бе разхвърляна с мефистофелски смях и окончателно на вятъра от Пожарникаря.

Винаги, когато множество сърца горят за една идея, накрая те изгарят – до едно. А на сцената се появява самодоволен и самовлюбен някой Пожарникар. За да сгрее ръчичките си над въглените, останали след яркото зрелище.

Той, Пожарникарят е отрицание на всичко онова, което някога бяха трите букви, дето сега мъркат покорни и се отриват о маншета на панталона му в очакване да им подхвърли нещичко в паничките и душичките.

Такъв е законът на живота. И така ни се пада!

Проф. Николай Слатински, фейсбук

.