Проф. Христо Пимпирев: Който отиде в Антарктида, надвива страха си от смъртта

Директорът на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев в интервю за Агенция „Фокус“ за края на 25-ата българска антарктическа експедиция на о. Ливингстън и началото на новата 26-а.

Фокус: Проф. Пимпирев, успешно завърши юбилейната 25-а българска антарктическа експедиция на о. Ливингстън. Какъв анализ направихте на вече завършилата експедиция?
Проф. Христо Пимпирев: Събрахме се всички участници в експедицията. Бяхме близо 30 души български полярници, тъй като на базата през изминалия полярен сезон работиха и двама турски учени, един португалски, двама монголски. Както винаги, научният екип на нашата база беше интернационален. Близо 30% от всички учени, работили в базата, са от страни почти от целия свят. Имахме гост от Испания. Това беше един от основните телекомуникационни специалисти в техния екип и благодарение на него от тази година вече нашата база навлезе в нова ера. Имаме много сериозни връзки с останалия свят. Ползваме испански телефонен номер, чрез който всеки може да се свърже с нас, както и ние с всяка точка на света само на цената на един разговор до Испания. Освен това, поставихме специална антена като трансмитер на хълм, от който има пряка видимост към испанската база и съответно към българската се постигна да имаме интернет връзка. Този семинар беше и международен. Основно отчетохме научните проекти, тъй като изследванията са основната дейност, която се прави от ежегодните ни антарктически експедиции. Повечето от проектите бяха свързани с изследване на глобалните климатични промени. Тази година научните ни проекти бяха много разнообразни. Включихме изследвания на психологията на малките общества от изследователката Ирена Соколова, която направи много интересен анализ за това какви са вижданията на антарктиците, които са там, какви са чувствата, които имат. С нетърпение очакваме окончателните резултати.
Фокус: До момента какви са основните заключения от това изследване?
Проф. Христо Пимпирев: Който отиде в Антарктида, просто той надвива страха си от смъртта. Той е в едно много емоционално състояние и е готов да посрещне много трудности, тъй като това са най-суровите природни условия на цялата планета. Те се доближават до тези на планетата Марс. Така че всеки, който отива там, е с ясното съзнание, че ще се сблъска и ще живее в едни много екстремни условия, при това отделен от останалия цивилизован свят. Такива екстремни условия има и на връх Еверест, но там непрекъснато си с връзка и хора, които пътуват към върха. Докато на Антарктида, когато отидат полярниците, са само те. Не може да има смяна освен определената, когато идва съответно транспортът, за да ги върне отново в обитаемия свят. Не винаги и това става на време, защото има бури, корабите закъсняват, така че престоят от два месеца, може да стане на три. Човек е готов да се срещне с едни много екстремни условия и затова надвива той надвива този страх от смъртта, който го има в нормалния живот. Той даже е подсъзнателен, без да си даваме сметка за него. Има чувството, че там се доближава до безсмъртието.
За първи път беше направен и един акустичен проект, който изследваше звуците на Антарктида. Много интересно е, че се прави в световен мащаб, но в много малко страни. Например, само шведски и американски изследователи са правили такива изследвания, като се записват звуците на тишина. Тишината там е абсолютна. Прави се сравнение между шумовете в цивилизацията. Например, шумът от пуснатия генератор. Все пак имаме нужда от светлина и топлина там и използваме дизелови генератори. Прави се сравнение между абсолютната тишина на 2-3 км на съседния връх и от пуснатия генератор или от шума на самолета „Херкулес“, с който се придвижваме от о. Кинг-Джордж до Ливингстън. Описани са звуковете на Южния океан, на многобройните птици, на пингвините, тюлените. Това изисква много стоицизъм, тъй като трябва с часове да седиш с прецизна апаратура и да изчакваш разговор с тези уникални животни, които живеят там. Важното тук е, че след обработката на тези резултати, ще се създаде нещо като импресия, с което незрящите хора ще могат да усетят звуците на Антарктида. Иначе нормалните хора могат да гледат документални филми, игрални, докато това е предназначено и за тях.
Фокус: За първи път тази година екип от български и турски геодезисти направиха 3D модели на сградите на базата и на близкия ледник Перуника. Разкажете ни малко повече за тази иновация. Какви са предимствата й?
Проф. Христо Пимпирев: Това действително е едно много съвременно изследване. Прави се с една много скъпа, прецизна апаратура, която е предоставена от Минно-геоложкия университет „Иван Рилски“, както и от Техническия университет в Истанбул. Благодарение на тази техника и съответно на професионализма на турския учен и българския асистент от Минно-геоложкия университет Аспарух Камбуров, се създадоха модели. Те в момента се обработват в много мощни компютри. Това са милиони точки, които са записани. Ще се създаде един модел на постройките. Например, на уникалния ни параклис. Ако не дай си Боже го загубим, ще го имаме в този 3D модел. Това ще остане за бъдещето. Ще бъде като един архив, до който ще може да се докосне всеки един българин или чужденец, който се интересува от нашето българско селище на ледения континент.
Много интересно изследване е това на една наша млада изследователка, която е един професор от университет в Португалия изследваха замръзналата почва. Тя е много чувствителна на глобалните климатични промени. В резултат на затоплянето на климата, активният почвен слой, който обикновено е замръзнал, се размразява и отделя огромно количество въглероден диоксид в атмосферата и е един от основните парникови газове. Това беше и международен проект. Има и един геоложки проект от трима български учени, които работиха на палатков лагер близо 20 дни в един отдалечен полуостров. В близост работеха испански и холандски биолози на езерата, за да изследват уникалната флора и фауна. Изследваха вкаменелостите т.е. силните находки, които не са изследвани от повече от половин век. Там очакваме също много добри резултати. Имаме и един геодезичен проект, който с помощта на дрон, бяха изследвани нови територии. Много успешен беше и спорно-научният проект от двамата световно известни алпинисти, покорили Еверест – Дойчин Боянов и Николай Петков, заедно оператора Неделчо Хазърбасанов, които покориха за пръв път връх Борис, оказал се най-високият на планината Тангра и на целия остров Ливингстън. Това е едно голямо постижение – все едно Олимп да се окаже по-висок от Мусала. За щастие не е по-висок, но за наша радост връх Борис е най-високият на най-красивия остров на целия Южношетландски архипелаг.
Фокус: Кои са основните задачи и цели, които си поставяте за новата 26-а българска антарктическа експедиция? Кога ще започва тя?
Проф. Христо Пимпирев: Новата експедиция започва през месец ноември. Както вече досега 25 експедиции, ние работим винаги лятото – това е от ноември до месец март, когато тук е зима. През 26-ата експедиция първо ще имаме логистична програма т.е. за 25 години къщите, които имаме, неминуемо имат нужда от ремонт. Дори да имате една вила на Панчарево, трябва да я ремонтирате за четвърт век и да смените водопроводната инсталация, да се построи една нова постройка за генераторите, като в близко бъдеще планираме да построим една много модерна само с български материали лаборатория. На съвременно ниво ще могат да работят както българските учени, така и техните чуждестранни колеги. Това няма да е през предстоящата 26-а експедиция. Просто ще набележим мястото на строеж, основите, където ще бъде, но пак ударението ще бъде научната програма. Надяваме се, че ще продължат тези проекти от самото начало. Тъй като все още нямаме такива, които се финансират директно от МОН, се надяваме това да стане през следващата 2018 г. Тогава, когато проектите са подкрепени с едно държавно финансиране, ще стъпим много по-сериозно в научното изследване на Антарктида. В момента търсим спонсори и изпълняваме задача на някои министерства. Например на картографската служба, на Министерството на енергетиката, където е геоложката служба. Отвсякъде търсим някакво финансиране, което да подпомогне да изпълним нашите научни проекти. Както виждате имаме колаборация с турските учени, монголските, португалските. Те доста помагат за техническото изпълнение на високо ниво с апаратура.
Българската база вече е на нов етап. Отчетохме четвърт век и вече имаме нов етап в телекомуникациите, телефонна връзка, високо проходима машина, която изключително много помага в строителството. Тя пак е дарение. Нашата база основно е от трудолюбиви българи и доста символични финансиране от държавата, въпреки че това е и много сериозна външна политика.
Люба АЛЕКСИЕВА

агенция „Фокус“