Проф. Христо Пимпирев: Oще тази година през ноември ще посрещнем новите български полярни изследователи

Проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт в интервю за Радио „Фокус“.

Водещ: Следващият гост в програмата ни е проф. Христо Пимпирев, който преди около седмица се завърна от Антарктида. За трудностите и успехите на 25-тата юбилейна експедиция на ледения континент, изпълниха ли своите научни задачи и какви спомени донесоха в България, ще ни каже сега директорът на Българския Антарктически институт. Добро утро, проф. Пимпирев.
Христо Пимпирев: Добро утро на всички слушатели на Радио „Фокус“. Експедицията вече е към своя край. Днес заминават с кораб от остров Ливингстън, където е българската ни база за един съседен остров и оттам със самолет 7 души български учени, сред тях повече от половината са млади асистенти от Софийския университет, от Българска академия на науките, от институтите. Така че, аз много се радвам, че тази година в нашата национална научна антарктическа програма, която вече с решение на Министерски съвет е одобрена от август миналата година, с голям ентусиазъм се включват млади учени. Т.е. Антарктида има бъдеще и за разлика от България, където младите учени бягат от страната, те с радост идват да работят на българската полярна база на остров Ливингстън в Антарктида. И разбира се основното е научната програма. Имаше различни други задачи, които се изпълняват. Това е една цяла програма. Вътре завърши окончателно един алпинистко-научен проект. Там участваха известните ни алпинисти Николай Петков и Дойчин Боянов с фотографа Неделчо Хазърбасанов, освен покоряването за първи път на такива български върхове като връх Силистра, като връх Свети Борис, тяхното примерно премиерно изкачване на връх Свети Борис фактически установи, че върхът Свети Борис е най-високият връх въобще на остров Ливингстън. Което е едно много голямо постижение в географската и картографската наука в тази част на Антарктида. Представете си да се установи, че не Мусала е най-високият връх на Балканския полуостров, а примерно връх Вихрен. Това е едно голямо постижение.
Водещ: Точно при тези изкачвания знаем, че трима наши алпинисти попаднаха в снежна буря, наложи се една рискована спасителна акция. Ще ни разкажете ли малко повече? Имаше ли и други трудности и премеждия по време на експедицията?
Христо Пимпирев: В една антарктическа експедиция винаги има трудности, тъй като това са най-тежките условия за работа на цялата ни планета. Така че, когато алпинистите изкачват върхове и то тествани за първи път, винаги се очаква да се срещнат някакви трудности. Това става и в другите планини, даже и в България, не само на Антарктида, където всичко е много различно. Но тук се показа голямата взаимопомощ, която има в Антарктида. Въпреки ужасното време, две испански шейни дойдоха от испанската база в 4 часа сутринта, за да помогнат на една наша шейна, която се беше обърнала. Така че взаимопомощта помогна този инцидент да се размине без някакви по-тежки последици. Винаги взаимопомощта и приятелството в Антарктида е основоположен фактор, без него не може да се работи в Антарктида. Именно това е я отличава от другите континенти, където преобладава завистта. Ето сега виждаме какви ли не помии се изливат по разни кандидат-депутати, какво ли не. Там си гледаш работата и вървиш напред, гледаш да я свършиш добри и да бъде добре за всички, които са с теб.
Водещ: Научните цели на експедициите ни са свързани най-вече с глобалните климатични промени. Колко тревожни са, проф. Пимпирев, тези промени? Какви са видимите следи на Антарктида, които вие виждате с всяка следваща експедиция?
Христо Пимпирев: Видимите следи, които са намаляване на ледената покривка в Западна Антарктида, където е българската база, са видими даже с просто око. Например това е случаят с връх Свети Борис, който стана най-високият връх на остров Ливингстън, защото съседният връх Фризленд, който беше досега най-високият връх, се е смалил с повече от 8 метра, неговата шапка е изчезнала. Това също е признак на глобалното затопляне. Освен това в края на залива – откриха се скали. Това се вижда с просто око. Освен, че ние правим и много прецизни изследвания, имаме и проекти с наши колеги от Испания, САЩ, Португалия, Великобритания, с които изследваме именно как се изменят температурите в тази част на остров Ливингстън. И тук ние българите можем да си мислим: „Нас какво ни засяга това там на другия край на света“. Засяга ни, защото климатичната система е една динамична система. Това, което става в Антарктида, влияе и на нас тук българите дали ще ни е студено през януари или ще има дъждове през март. Така че, ние не можем да си заровим главата в пясъка и да кажем – „Ето, нас не ни засяга“. Ние работим освен за такива проекти, които засягат цялото човечество, но засягат и всеки един от нас българите, тъй като живеем в България.
Водещ: Ако трябва да обобщим, изпълни ли всичко планирано експедицията – успешни ли са задачите?
Христо Пимпирев: Да, абсолютно всички. Сега остават тук две седмици да тръгнат и последните. Предстои работа по зазимяване на базата, тъй като тук идва летния сезон, но там, където е базата идва зимният, няма хора от българите. Това е нормално, тъй като е свързано с доста по-големи разходи, ние не разполагаме с такива средства. Така че зазимяваме базата и разбира се, че още тази година през ноември ще посрещнем новите български полярни изследователи.

Резултат с изображение за Проф. Христо Пимпирев

агенция „Фокус“